Папата: Свети Йосиф пример за бащинско сърце и творческа смелост

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана

„Да вървим заедно „Аз дойдох, за да имат живот““: това е мотото, което води подготовката на 56-тия генерален капитул на отците Августинци Реколекти, който тези дни се провежда в Рим и продължава  делото на обновяване и на вече започнатото преди време харизматично съживяване.

Свети Йосиф: сърце, което се грижи

Срещайки участниците в капитулата в Климентинската зала на Ватикана, папата им предложи да продължат пътя на синодалността, който са поели, съзерцавайки отново фигурата на Свети Йосиф, Закрилник на Ордена. В словото си папата подчерта два аспекта на този „много скъп“ светец:

На първо място, бих искал да имаме предвид, че всеки богопесветен човек, всеки духовник, всеки свещеник е призован, подобно на Йосиф, да има „бащино сърце“, тоест неспокойно сърце, което се безпокои да обича и да се грижи за синовете и дъщерите, които са му поверени, особено най-слабите, тези, които страдат, тези, които не са имали опита на бащинската любов; и да не си дава мира, докато не ги отведе при Бог, за срещата с Него.

За да бъдем бащи, отбеляза Франциск е необходимо обаче да се чувстваме като деца, „деца на небесния Отец, който ни обича и знае от какво имаме нужда“. Оттук папата прикани присъстващите да се обърнат с доверие към този, който се вслушва в желанията на сърцето и показва пътя, който трябва да следват.

Доверие, смелост и креативност

Вторият аспект, към който Франциск насочи вниманието на богопосветените, е „творческата смелост“ на св. Йосиф. Изправен пред трудностите, той знаеше как да се довери на Бог и да му предложи всичко от себе си.

А Бог от своя страна се довери на Йосиф и му даде своята благодат да изпълни трудната мисия, която му повери. Така че днес, както и в деня на нашето освещаване, ние принасяме всичко, което сме, на олтара и позволяваме на Господ да го преобрази в „жива, свята и угодна за Него жертва”. И след това жертвоприношение тръгваме на мисия с увереност, смелост и креативност.

Как да реагираме на спада на званията

Импровизирайки, папата добави към словото си обширен размисъл върху темата за призванията, отразявайки загрижеността, изразена малко преди това от генералния настоятел, отец Мигел Миро, която се ражда от липсата на нови членове на Ордена. Това е нещо, което се случва навсякъде в богопосветения живот, потвърди Франциск, „и е реалност, която не можем да пренебрегнем“. Има много причини за този числен спад, отбеляза той, но трябва да си зададем и един въпрос“:

Гледайки към бъдещето, нека се запитаме: дали от четири провинции ще има само две? Не се страхувайте да си зададете този въпрос. Денят, в който няма да има повече августинци реколекти, денят, в който няма да има достатъчно свещенически призвания за всички, денят, в който, денят, в който... денят, когато дойде този ден, дали ще сме подготвили миряните, дали ще сме подготвили хората да продължат пастирската работа в Църквата? А ти, подготвил ли си хората да продължат твоята духовност, която е дар от Бог?

Франциск потвърди, че по отношение на бъдещето той се доверява на Господ, но че е правилно да се тревожим и преди всичко да се организираме:

Нека се подготвим за това, което ще се случи, и да дадем своята харизма, нашия дар на тези, които могат да я продължат напред. (...) Да, нека запазим харизмата непоклатима, нека запазим непоклатимо освещаването на живота, което имаме, да, но нека не си правим илюзии. Нека продължим да се молим на Господ да изпрати призвания, но също така да ни подготви да дадем своя дар, когато сме по-малко, на тези, които могат да сътрудничат с нас.

Господ върви с нас

Папа Франциск отново потвърди сигурността си в Господната близост и съпровождане по нашия път и завърши с насърчението „да вървим напред, уверени в обещанието на Господ, за да изпълняваме мисията на Църквата в света“.