Папата: Няма да се научим, влюбени сме във войните и духа на Каин

Ватикан Нюз

„Няма да се научим! Нека Господ се смили над нас, над всички нас, всички сме виновни!”. Това каза папа Франциск в разговора си с журналистите по време на обратния полет от Малта, и след като припомни онова, което го е впечатлило от посрещането на острова, отново насочи вниманието над войната.

Андреа Росито  от TVM

Благодаря ви за вашето присъствие в Малта. Въпросът ми е за изненадата тази сутрин в параклиса, където е погребан Свети Георги Прека: какво ви мотивира за тази изненада към малтийците и какво ще запомните от посещението си в Малта. Как сте със здравето? Видяхме го по време на това много интензивно пътуване. Можем да кажем, че мина добре. Много ви благодаря.

Здравето ми е малко капризно, имам проблем с коляното, което ми създава проблеми с придвижването, ходенето, малко е досадно, но се подобрява, поне мога да ходя. Преди две седмици не можех да направя нищо. Бавно е, да видим дали ще се върне, но има съмнение, че на тази възраст не знаем как ще завърши играта, да се надяваме, че ще завърши добре. Що се отнася до Малта: доволен съм от посещението си, видях реалностите на Малта, видях впечатляващия ентусиазъм на хората, както в Гозо, така и в Малта Ла Валета и на други места. Ентусиазмът по улиците бе голям и това ме изуми. Визитата бе кратка. Проблемът, който видях за вас – който е също един от проблемите -  е миграцията. Проблемът с мигрантите е сериозен, защото Гърция, Кипър, Малта, Италия, Испания са най-близо до Африка и Близкия изток и те идват тук, пристигат тук. Мигрантите винаги трябва да бъдат приемани! Проблемът е, че всяко правителство трябва да каже колко по принцип може да приеме, за да живеят там. За това се нуждаем от споразумение със страните от Европа и не всички са склонни да приемат мигранти. Забравяме, че Европа е съставена от мигранти, нали? Но нещата стоят така, но поне нека не се оставя цялата тежест върху тези съседни страни, които са толкова щедри, а Малта е една от тях. Днес бях в приемния център за мигранти и нещата, които чух там са ужасни, страданието на тези хора, за да стигнат до тук и след това лагерите, има лагери, които са на либийския бряг, когато ги връщат обратно. Това звучи престъпно, нали? Ето защо вярвам, че това е проблем, който докосва сърцето на всеки. И така както Европа, която толкова щедро прави мястото за украинците, които чукат на вратата, трябва да го направи и за другите, които идват от Средиземно море. Това е момент, с който завърших посещението и ме докосна много, защото чух свидетелствата, страданията, които са горе долу като тези, които вярвам ви казах в онази малка книжка, която излезе, „Ерманито “, на испански „малкият брат” и целия Кръстен Път на тези хора. Един от тези, които говориха днес, е трябвало да плати четири пъти. Моля ви да помислите върху това. Благодаря ти

Хорхе Анела Барсия (RNA)

По време на полета, който ни отведе в Малта, Вие казахте на колега, че се предвижда пътуване до Киев, а в Малта говорихте за близостта си с украинския народ, докато в петък, в Рим, президентът на Полша остави отворена врата за пътуване  до полската граница. Днес силно ни впечатлиха кадрите, идващи от Буча, град близо до Киев, изоставен от руската войска, където украинците откриха десетки трупове, хвърлени на улицата, някои с вързани ръце, сякаш бяха „екзекутирани“. Изглежда, че днес Вашето присъствие в този район е все по-необходимо. Смятате ли, че подобно пътуване е възможно? И какви условия са необходими, за да можете да отидете там?

Благодаря ви да новината, която днес ми съобщихте и която все още не знаех. Войната винаги е жестокост, нечовешко нещо, което противоречи на човешкия дух, не казвам християнски, а човешки. Това е духът на Каин, духът на „каиниста"... Аз съм готов да направя всичко, което трябва да се направи и Светият Престол, особено дипломатическата страна, кардинал Паролин и монсеньор Галахър, правят всичко, ама всичко, не може да се публикува всичко, което  те правят, поради предпазливост,  поради поверителност, но ние сме на предела на работата. Сред възможностите е и пътуването; има две възможни пътувания: за едното ме помоли президентът на Полша да изпратя кардинал Краевски да посети украинците, които бяха приети в Полша; той отиде там вече два пъти, докара две линейки и остана там с тях, но ще направи това отново, готов е да го направи; другото пътуване, за което някой ме бе попитал, даже повече от един, аз казах откровено, че мисля да отида там, че имам винаги готовност, няма отказ, аз съм готов. Какво мислите за пътуването, въпросът беше следният: „Чухме, че мислите за пътуване до Украйна", аз казах, че се обсъжда, то е едно от направените  предложения, но не знам дали може да се осъществи, дали е целесъобразно да го направя и дали ако го направя ще бъде за добро, или дали е полезно да го направя и трябва да го направя, всичко това се обсъжда.

Освен това, отдавна  мислехме за среща с патриарх Кирил, работи се по въпроса, работи се и се мисли за Близкия Изток, за да се осъществи, така стоят сега нещата.

Гери О'Конъл (списание Америка)

Говорихте за войната няколко пъти по време на това пътуване. Въпросът, който всички си задават, е дали сте говорил с президента Путин от началото на войната и ако не, какво бихте му казал днес?

Нещата, които съм казал на властите от всички страни, са публични. Нито едно от нещата, които съм казах, не е запазено за мен. Когато говорих с патриарха, той направи красиво изявление за това, което си казахме един на друг. Чух президента на Русия в края на годината, когато ми се обади да ме поздрави. Разговарях с президента на Украйна два пъти. Тогава в първия ден на войната си помислих, че трябва да отида в руското посолство, за да говоря с посланика, който е представител на народа, и да задам въпросите и да споделя впечатленията си по случая. Това са официалните контакти, които имах. С Русия го направих чрез посолството. Чух се и с главния архиепископ на Киев монсеньор Шевчук. След това на всеки два-три дни редовно се чувах с една от вас, Елизабета Пике, която беше в Лвов, а сега е в Одеса. Тя ми казва как стоят нещата. Разговарях и с ректора на семинарията. Но както казах, в контакт съм с един от вас. Говорейки за това, бих искал да изкажа съболезнования за загиналите ви колеги. Независимо от коя страна са, това няма значение. Но вашата работа е за общото благо и те са загинали в услуга за общото благо. За информацията. Да не ги забравяме. Те бяха смели и аз се моля за тях Господ да възнагради труда им. Това са контактите, които сме имали досега.

Но какво би било посланието за Путин, ако имате възможност (да говорите с него)?

Посланията, които дадох на всички власти, са тези, които съм публикувал. Не използвам двойствен език. Винаги правя същото. Вярвам, че във вашия въпрос има и съмнение за справедливи и несправедливи войни. Всяка война се ражда от несправедливост, винаги. Защото съществува военната схема. Няма мирна схема. Например, инвестиция за закупуване на оръжия. Те казват: но ние имаме нужда от тях, за да се защитим. Това е военната схема. Когато Втората световна война приключи, всички дишаха "никога повече война" и мир. Започна вълната от работа за мира и с добрата воля да не се дават оръжия, атомните оръжия в този момент, за мир, след Хирошима и Нагасаки. Беше голяма добра воля.

Седемдесет години по-късно забравихме всичко това. Така се налага схемата на войната. Тогава имаше много надежди в работата на Обединените нации. Но моделът на войната се наложи отново. Не можем да мислим за друга схема.Вече не сме свикнали да мислим за схемата на мира. Имало е велики хора, като Ганди и други, които споменавам в края на енцикликата Fratelli tutti, които заложиха на схемата за мир. Но ние сме твърдоглави като човечество. Ние сме влюбени във войните, в духа на Каин. Не случайно в началото на Библията има този проблем: „каинисткият“ дух на убийството вместо духа на мира. Казвам ви нещо лично: когато бях в Редипулия през 2014 г. и видях имената на момчетата, се разплаках. Наистина плаках от горчивина. Тогава, една-две години по-късно, за деня на всички покойни отидох в Анцио и видях имената на момчетата, които бяха паднали там. Всички млади, и там пак плаках. Наистина. Трябва да плачем над гробовете. Има едно нещо, което уважавам, защото има политически проблем. Когато бе честван десанта в Нормандия, правителствените ръководители се събраха, за да го почетат. Но не си спомням някой да спомена 30 000 млади момчета, които загубиха живота си на бреговете на Нормандия. Младостта няма значение. Това ме кара да се замисля. Наскърбен съм. Няма да се научим. Господ да се смили над нас, над всички нас. Всички сме виновни!