Генерална аудиенция: няма да сме вечно млади, старостта ни подготвя за вечността

Алесандро ди Бусоло – Светла Чалъкова - Ватикана

Духовната и културна мисия на старостта е да разсее „технократичната илюзия за биологично и роботизирано оцеляване“ и да се отвори „за нежността на творителната и раждаща утроба на Бог“. Старецът върви напред, към Вечното и се подготвя за „раждането от свише”, „раждането в Духа”, което „ни позволява да влезнем в Божието царство”. Това бе сърцевината на размишлението на  папа Франциск в днешната катехизисна беседа на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, тринадесетата, посветена на темата за старостта.

„Раждането от свише” ни позволява да влезем в Божието царство

Папата анализира отговора на Исус на въпроса на Никодим, един от старейшините на евреите, в Евангелието според Йоан: „Как може човек да се роди, когато е стар?“. Папата определи думите на Исус като „сърцевината на неговото откровение и наговата изкупителна мисия“. Христос казва на Никодим, че за да види Божието царство, човек трябва да се роди от свише. Не става въпрос да започнем отначало - обясни Франциск - да повторим идването си на света, надявайки се, че едно ново прераждане ще отвори отново възможността ни за по-добър живот”. Това би било „безсмислено повторение“, което „ще изпразни изживения живот от всякакъв смисъл, заличавайки го, сякаш е неуспешен експеримент, изтекла стойност, празнота на загуба“. Не, „този живот е скъпоценен в очите на Бог“, защото ние сме „твари, обичани от Него с нежност“.

„Раждането от свише, което ни позволява да влезнем в Божието царство, е раждане в Духа, преминаване сред водите към обещаната земя на едно творение, помирено с Божията любов. Това е прераждане от свише, с Божията благодат. Това не е отново едно физическо прераждане“.

Като възрастни хора, ние се сбогуваме с мита за вечната младост

Никодим не разбира, той говори за едно невъзможно раждане, защото „човекът неизбежно остарява, мечтата за вечна младост окончателно изчезва, консумирането е крайният изход на всяко раждане във времето”. Въпросът на Никодим „е много поучителен за нас”, подчерта папата. „Всъщност можем да го преобърнем, в светлината на словото на Исус, в откриването на една мисия, присъща за старостта. Защото старостта не само не е пречка да се родиш от  свише, за което говори Исус, но се превръща в точното време да бъде просветлена, освобождавайки я от неразбирането на една изгубена надежда”. Нашата култура - бе критиката на папа Франциск - показва „тревожната тенденция да гледа на раждането на едно дете като обикновен въпрос на биологичното производство и възпроизвеждане на човешкото същество, култивирайки след това мита за вечната младост като мания – отчаяна – на нетленна плът“.

„Защо старостта в много отношения е презирана? Защото носи неопровержимо доказателство за отхвърлянето на този мит, който би искал да ни накара да се върнем в утробата на майката, за да се връщаме винаги млади в тялото”.

Търсенето на благополучие е правилно, премахването на старостта е погрешно

Техниката, задоволявайки този мит, „в очакване да победи смъртта“ се опитва да „поддържа тялото живо с лекарства и козметика, които забавят, скриват, премахват старостта“. Разбира се - подчерта папата, - „благополучието е едно, подхранването на митове е друго“. И тук, оставяйки настрана подготвения текста, папата припомни „многото трикове, многото операции, за да се изглежда млад”.

„Спомням си думите на една мъдра италианска актриса Маняни, когато ѝ казват, че трябва да премахне бръчките си. Тя отговаря: „Не, не ги пипай! Изживях толкова години, за да ги имам: не ги пипай!“. Това е: бръчките са символ на опита, символ на живота, символ на зрялост, символ на един извървян път. Не ги пипайте, за да станете млади, млади в лицето: това, което е важно е цялата личност, това, което е важно е сърцето, а сърцето остава с онази младост на доброто вино, което колкото по-остарява, толкова по-добро е“.

Времето на земния живот не е достатъчно, за да завърши цялото съществуване

Животът в смъртна плът – продължи Франциск – „е красив „незавършен“: като някои произведения на изкуството“. Всъщност това е „начало, а не завършек: ние идваме на света именно по този начин, като реални хора, завинаги“, но този живот „е пространство и твърде малко време, за да запазим непокътна и да завършим най-ценната част на нашето съществуване във времето на света“. Вярата, която ни позволява да приемем „евангелското провъзгласяване на Божието царство, за което сме предназначени“, има голям ефект:

„Позволява ни да видим Божието царство. Ставаме способни наистина да виждаме многото знаци на доближаване на нашата надежда за изпълнението на това, което, в нашия живот, носи знака на предназначение за Божията вечност“.

В старостта откриваме "любовта към крайната дестинация"

Ако можем да видим знаците на евангелската любов – обясни папата - „можем и да „влезем“ в царството, с преминаването на Духа чрез водата, която преражда“. А старостта е именно условието, „предоставено на мнозина от нас” да усвоят интимно „чудото на това раждане от свише”, всъщност „тя не предава носталгия по раждането във времето, а любов към крайната цел”.

От тази гледна точка старостта има уникална красота: ние вървим към Вечното. Никой не може да влезе отново в утробата на майката или дори в нейния технологичен и консуматорски заместител. Би било тъжно, дори и да беше възможно. Старецът върви напред, към дестинацията, към Небесата Божии. Старецът върви със своята мъдрост, изживяна през живота.

Нежността на възрастните е образ на Бог

По този начин - заключи папата – старостта се превръща в „специално време за да се освободи бъдещето от технократичната илюзия за биологично и роботизирано оцеляване“, но преди всичко „тя се отваря за нежността на творителната и раждаща утроба на Бог“. И импровизирайки папата се върна към нежността на възрастните:

Погледнете как един дядо или една баба гледат на внуците, как ги галят: онази нежност, освободена от всякакви човешки изпитания, която преодоля човешките изпитания и е способна свободно да дава любов, любвеобилна близост на единия за другите. И много прилича, не не бих казал, че прилича, а  отваря вратата за разбирането на нежността на Бог. Нека не забравяме, че Божият Дух е близост, състрадание и нежност. Бог е такъв, той умее да гали.

Възрастните, вестители на бъдещето и на мъдростта на живота

Нека Духът – бе последното пожелание на папата - ни даде да се отворим отново за тази духовна – и културна – мисия на старостта, която ни помирява с раждането от свише”.

Когато мислим за старостта по този начин, след това казваме: защо тази култура за изхвърляне решава да изхвърли старите, защото не са полезни? Старите са вестители на бъдещето, старите са вестители на нежността, старите са пратеници на мъдростта на изживения живот. Нека да продължим напред и да гледаме към възрастните.

Да се молим за мира в Европа

След катехизисната беседа Франциск припомни полската кралица, света Едвига, основателка на Ягелонския университет и покровителка на Европа. Тя обявена за светица в Краков на 8 юни 1997 г. от св. Йоан Павел II.

Нейният живот е преплетен с историята на Полша и Европа. Света Едвига, родена през 1174 г., произхожда от баварско семейство. Кралица на Полша, тя разпределя голяма част от доходите си за бедните. Прекарва часове на интензивна молитва пред „черното разпятие“ в катедралата на Вавел. При поздравите към полските вярващи в края на аудиенцията, папа Франциск, припомни живота на тази светица и ги призовава да се молят за мир.

„По време на канонизация ѝ, св. Йоан Павел II припомни, че благодарение на нейното дело Полша бива обединена с Литва и Рус. Поверете се на нейното застъпничество, молейки се като нея в подножието на Кръста за мира в Европа. Сърдечно ви благославям”.