Папата към конгоанците: не на омразата и алчността, бъдете свидетели на мира
Габриела Черазо – Светла Чалъкова - Ватикана
„Ще донесем Киншаса в Свети Петър и там ще отслужим литургия с всички конгоанци, живеещи в Рим, които са много!“. Обещанието на Франциск от миналия 13 юни в отговор на болезненото решение да отложи пътуването си до Африка по здравословни причини се сбъдна днес. Денят е 3 юли, а папата на този ден бе очакван в Демократична република Конго, където щеше да предстоятелства света литургия. На негово място тази сутрин, точно там, в Киншаса, за да донесе осезаемите обич и близост на папата, е на визита ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, но прегръдката на възлюбените африкански народи, по-специално конгоанците, но също и южносуданците, които трябваше да бъдат посетени от папата се реализира във ватиканската базилика.
Цветове, звуци, молитви на Заирския ритуал - от древното име на Демократична република Конго - единственият инкултуриран ритуал на Латинската църква, изпълват Ватиканската базилика с празнична атмосфера. В базиликата е Choral Bondeko, четивата и молитвите са на четирите национални езика, които са отправени към управляващите, а всичко е обгърнато от цветните дрехи, танците и звуците на традиционните инструменти.
Помирението е възможно
Дъхът на богата Африка, но твърде често наранявана от насилие, омраза и алчност, е и в думите на папата, който в своята проповед се моли за мир в страната и за да могат християните да бъдат свидетели:
„Днес, скъпи братя и сестри, нека се молим за мир и помирение във вашата родина, в толкова ранената и експлоатирана Демократична република Конго. Ние се присъединяваме към литургиите, отслужвани в страната според това намерение, и се молим християните да бъдат свидетели на мира, способни да преодолеят всяко чувство на негодувание, всяко чувство на отмъщение, да преодолеят изкушението, че помирението е невъзможно, всяка нездравословна привързаност към собствената си група, която води до презиране на другите“.
Думите на проповедта, която започна и завърши на африкански от Франциск, са вдъхновени от размишлението върху днешното Евангелие според Лука (10.1-12.17-20) и по начина, по който Исус избира и изпраща своите ученици, „двама по двама пред него“, в мисия, която – потвърди папата – има три характеристики или по-скоро три „изненади“, които ни удивляват: оборудването, посланието и стила, които показват на всички християни как да живеят и как да изградят един мирен свят.
Няма мисия без общение
Предпоставката е, че „като християни не можем да се задоволим да живеем в посредственост“, която според папата е „болест на много християни и опасност, съобразявайки се с нашите възможности и удобства“. Ние всички сме мисионери на Исус. И ако смятаме, че сме неадекватни, започваме с оборудването, което Исус изисква от своите ученици, което не е съставено от „структури, пари и средства“, защото „колкото по-свободни и обикновени сме, малки и смирени, толкова повече Светия Дух ръководи мисията“:
„Братя, сестри, нека не се доверяваме на богатството и не се страхуваме от нашата бедност, материална и човешка. Колкото повече сме свободни и обикновени, малки и смирени, толкова повече Светият Дух ръководи мисията и ни прави главни действащи лица на неговите чудеса. Оставете място за Светия Дух. Оставете място. За Христос основното оборудване е нещо друго: братът. Това е любопитно. „Изпрати ги двама по двама“, се казва в Евангелието. Не сами, не за своя сметка, а винаги с брата до себе си. Никога без брата, защото няма мисия без общение“.
Християнинът винаги носи мир
Втората изненада на мисията е посланието, съдържащо се в няколкото фрази на Исус, който моли последователите си да станат посланици на мира и да възвестят, че „Божието царство е близо“. Християните – посочи Франциск – не се разпознават заради „добре артикулираните речи“, а защото „полагат усилия“, да носят мир, защото Христос е мир. Това е „отличителният белег“:
Но ако, от друга страна, разпространяваме клюки и подозрения, създаваме разделения, възпрепятстваме общението или поставяме нашата принадлежност преди всичко, ние не действаме в името на Исус. Тези, които разпалват враждебност, подбуждат омраза, заобикалят другите, не работят за Исус, не носят мир.
Оттук и призивът към Демократична република Конго да преодолее изкушението на омразата и отмъщението и към християните да станат защитници на мира, започвайки от собственото си сърце, за да преобразят обществото и страната:
Ако живееш в неговия мир, Исус пристига и твоето семейство, твоето общество се променя. Променят се, ако сърцето ти не е във война на първо място, не е въоръжено с негодувание и гняв, не е разделено, не е фалшиво. Трябва да поставим мир и ред в сърцето, да обезвредим алчността, да потушим омразата и негодуванието, за избягваме корупцията, да избягваме измамите и хитростите: ето от къде започва мирът.
Ако Бог е с нас, светът не е бойно поле
Учениците на Исус и всички християни също са вестители на близостта на Царството Божие и това - папата потвърди, все още гледайки на днешното евангелие и днешния свят - е „съществено“, защото оттук се раждат „надеждата и обръщането: от вярата, че Бог е близо и бди над нас: Той е Баща на всички нас и иска всички ние да сме братя и сестри“.„
„Ако живеем под този поглед, светът вече няма да бъде бойно поле, а градина на мира; историята няма да бъде състезание да стигнеш пръв на финала, а поклонничество. Всичко това – нека го запомним добре – не изисква големи речи, а малко думи и много свидетелства“.
Да се преодолее злото на алчността в Конго
Последната изненада от мисията, към която всички сме призвани, се отнася до нашия „стил“. Отново погледът на папата се насочи към Демократична република Конго, която трябваше да посети именно между 2 и 5 юли. Ако Исус - отбелязиа Франциск - изпраща учениците си в света като „агнета сред вълци“, това означава, че Той иска да сме свободни от „надмощие и потисничество, алчност, притежание“:
„Който живее като агне, той не напада, той не е ненаситен: той е в стадото, с другите и намира сигурност в своя Пастир, не в силата или арогантността, не в алчността за пари и блага, които също причиняват толкова много вреди на Демократична република Конго. Ученикът на Исус отхвърля насилието, не причинява зло на никого, миролюбив е, обича всички. И ако това му се струва губещо, той гледа към своя Пастир, Исус, Божият Агнец, който по този начин победи света, на кръста. Така победи света“.
Следователно, трябва да се отхвърли духа на света, който „води до войни, който унищожава“ и да се призовава Господ – са заключителните думи на папата – да ни помогне да бъдем „мисионери днес, вървейки в компанията на брата и сестрата; имайки на устните си мира и близостта на Бога; носейки в сърцето си кротостта и добротата на Исус”.
Хиляди благодарности! Поздрав от сестра Рита
В края на литургията бащинският поглед на Франциск към Африка и по-специално към населението на Демократична република Конго, неговата загриженост и призивът му за мир, трогват благодарствените думи на сестра Рита Мбошу Конго. Конгоанската богословка от Конгрегацията на дъщерите на Пресвета Дева Мария Съизкупителката произнася своето „благодаря“ на четирите национални езика, не преди да припомни с колко обич папата вече бе отслужил една първа литургия на конгоанския ритуал на 1 декември 2019 г. и след като поднови надеждата да може да се осъществи така желаното пътуване до Африка, където населението го очаква „с отворени обятия“ и продължава да се моли за здравето му.
