Франциск: Исус е пътят, водещ към изцелението и помирението
Тициана Кампизи – Светла Чалъкова - Ватикана
Папа Франциск отслужи литургия за помирение в националното светилище Сен Ан дьо Бопре в Квебек. В базиликата, намираща се в едноименната община по поречието на река Сент Лоран, на 30 км от град Квебек, той съсредоточи своята проповед върху пътуването на учениците от Емаус, разказано в Евангелието според Лука. Папата го сравни с пътуването на всеки от нас и с това на Църквата по пътя на живота и вярата и по-специално с „пътуването на изцелението и помирението“, което Църквата пое в Канада.
Когато се преживяват разочарования и поражения
Подобно на двамата пътешественици, объркани и разстроени от смъртта на Исус, който се надяваха да освободи Израел – изтъкна Франциск - ние също, „докато носим напред мечтите, проектите, очакванията и надеждите, които обитават сърцата ни, се сблъскваме с нашите слабости и немощи. Преживяваме поражения и разочарования и понякога оставаме пленници на чувството за провал, което ни парализира. И когато нашите идеали се сблъскат с разочарованията на живота, когато култивираме проекти за добро, които не сме в състояние да осъществим или преживяваме поражения, грешки, провали или падения, или когато виждаме колапса на това, в което сме вярвали или сме се били посветили, ние също сме пронизани от горчивина и отчаяние“.
Бог идва насреща ни и върви с нас
Но точно в тези моменти – поясни папата - както се случва в евангелския епизод, в който Исус се приближава към двамата пътници с дискретност, обяснявайки им, в светлината на Писанието, събитията, които са ги натъжили, Бог „идва насреща ни и върви с нас, отваря отново очите ни и кара сърцата ни да горят отново“. Тогава се случва – продължи Франциск - че „провалът оставя място за срещата с Господ, животът се преражда с надежда и ние можем да се помирим: със себе си, с нашите братя, с Бог“. След това папата се върна към драмата, преживяна от коренното население на Канада.
„Ние също, изправени пред скандала на злото и пред Тялото Христово, ранено в плътта на нашите братя от коренното население, изпаднахме в горчивина и почувствахме тежестта на провала. Затова ми позволете да се присъединя духовно към многото поклонници, които вървят тук по „святото стълбище“, което напомня онова изкачване от Исус до преториума на Пилат; и да ви придружа като Църква в тези въпроси, които възникват от сърце, пълно с болка: защо се случи всичко това? Как можа да се случи това в общността на тези, които следват Исус?“.
Изкушението да избягаш
Папа Франциск предупреди, че съществува „изкушението да избягаме“, когато изпитваме болката от разочарованията, бихме искали да избягаме от онези факти, които са ни наранили, да ги премахнем. Но бягството от провалите на живота, за да не се сблъскаме с тях, „е изкушение на врага – обясни Франциск – което заплашва нашето духовно пътуване и пътя на Църквата: той иска да повярваме, че този провал вече е окончателен, той иска да ни парализира в горчивина и тъга, да ни убеди, че няма какво повече да правим и че следователно не си струва да намерим начин да започнем отначало”.
Исус единственият път
Но онзи „път към по-справедливо и братско общество“, който търсим в желанието да се „възстановим от нашите разочарования и умора“, надявайки се да изцелим раните от миналото и да се помирим с Бога и помежду си, съществува“, казва папа.
„Има само един път, един само начин: това е пътят на Исус, това е пътят, който е Исус. Ние вярваме, че Исус се присъединява към нашето пътуване и нека Му позволим да ни срещне; нека позволим на неговото Слово да тълкува историята, която живеем като индивиди и като общност, и да ни покаже пътя към изцелението и помирението“.
Света Анна и жените в Божия промисъл за спасение
След това припомняйки, че базиликата, в която се чества литургията, е посветена на света Анна, Франциск подчерта „ролята, която Бог пожела да даде на жените в своя промисъл за спасение“.
„Света Анна, Пресвета Дева Мария, жените на утрото след Възкресение, ни показват нов начин за помирение: майчината нежност на толкова много жени може да ни придружава - като Църква - към нови плодотворни времена, в които да оставим след себе си толкова много безплодие и толкова много смърт и да поставим Исус, Разпнатия възкръснал отново в центъра“.
Исус център на нашето съществуване
Накрая папата посочи, че „в центъра на нашите въпроси, на трудностите, които носим в себе си, на самия пастирски живот, трябва да поставим Господ Исус“.
„В сърцето на всичко нека поставим неговото Слово, което осветява събитията и ни връща очите, за да видим активното присъствие на Божията любов и възможността за добро дори в ситуации, които очевидно са загубени; нека поставим Хляба на Евхаристията, който Исус преломява отново за нас днес, за да сподели живота си с нашия, да прегърне слабостите ни, да подкрепи уморените ни стъпки и да ни даде изцеление на сърцето“.
Само по този начин – заключи папата – „помирени с Бог, с другите и със себе си, можем да бъдем инструменти на помирението и мира в обществото, в което живеем“.
