Папата на връщане от Канада: коренното население бе жертва на геноцид

Светла Чалъкова/Маня Кавалджиева - Ватикана

Отказът е опция, отворена врата. Но все още не е мислил да почука на тази врата. Папските пътувания ще продължат, но със сигурност по различен начин, по-спокоен, защото трябва да се види какво казва кракът. Разбира се, папата не иска никакви операции. Приоритетите за пътуване включват Украйна, Южен Судан (отделен от Демократична република Конго, което трябва да бъде през следващата година) и Казахстан, защото „това е спокойно пътуване“. И още, въпросът за коренното население, проблем на вчерашната колонизация, но преди всичко на днешната, на идеологическата колонизация, която не престава да засяга традициите и културите на населението, дори ако може би днес „с коприни ръкавици". И накрая, Синодът на Църквата в Германия, за който папата каза своята окончателна дума с писмото преди две години, написано лично от него.

Пресконференцията на папа Франциск продължава 45 минути. Светият Отец влиза в самолета, настанява се трудно и за първи път седнал отговаря на всички въпроси на журналистите, за да не претоварва коляното си, вече доста уморено от тези дни на пътуване.

„Не мисля, че мога да продължавам със същия ритъм на предишните пътувания, казва папа Франциск, смятам, че на моята възраст и с това ограничение, трябва да пестя сили за известно време, за да служа на Църквата или пък да помисля за възможността да се оттегля. Не е беда. Папата може да се смени... може да се смени, няма проблем".

Светият Отец изключва операцията на коляното, заради последиците от упойката, като се има предвид въздействието на упойката при миналогодишната операция.

Междувременно папата все още иска да пътува. „Бих искал да отида в Украйна и да видим какво ще намеря, когато се прибера“. След това в Казахстан, „което е спокойно пътуване без движение, а е конференция на религиите". И след това, приоритет е Южен Судан, за икуменическото пътуване, планирано с архиепископа на Кентърбъри и модератора на Църквата на Шотландия, но също и Демократична република Конго, което ще бъде следващата година, за да се избегне дъждовният сезон. „Имам доброто желание, да видим какво ще каже кракът“.

Папата не говори за отказ от поверената му мисия, а изтъкна че това е „отворена врата, на която не съм почукал до сега, не съм почувствал нуждата да се замисля за тази възможност. Но това не означава, след някой ден няма да се замисля”. Папата добави: „Господ може да ми каже да подам оставка. Господ е този, който заповядва", въпреки, че е вярно, че не може да се пътува в това състояние, трябва да променя стила си, да намаля малко темпото“.

След това папа Франциск подчерта, че духът на йезуита е този на проницателността, от която човек никога не се освобождава.

Но дали папата е повече папа или йезуит? „Никога не съм правил такава преценка. Чувствам се Божи служител, с йезуитски светоглед. Но това е така, защото „няма папска духовност, всеки папа си има своята собствена духовност. Папството не е духовност. То е работа, длъжност, служение, но всеки го изпълнява със своята духовност, със своята благодат, а също и със своите грехове. Затова  не може да се прави сравнение между йезуитска и папска духовност”.

Папа Франциск не очертава профила на своя евентуален наследник, защото „Светият Дух знае как да направи това по-добре от мен и по-добре от нас, защото вдъхновява решенията на папата, винаги вдъхновява, защото е витален в Църквата".

Междувременно, бе осъществено това пътуване до Канада, пътуване, което папата нарече „покаятелно“. Остава въпросът за „доктрината за откритието“, според която, когато християнски крал е откривал нехристиянски територии, той е могъл да претендира, че са негови, имаше протести, за да се поиска от папата да я „отмени“. Папата обаче подчертава, че това е проблем на всеки колониализъм и по-специално днес  е налице проблемът с идеологическата колонизация.

Папа Франциск подчертава, че при всички случаи „съзнанието за равенството дойде с времето“ и че по отношение на туземното население „ние винаги имаме колониалистко отношение за свеждане на тяхната култура до нашата“.

Папа Франциск по-специално въздига ценността, която местните народи притежават за хармонията на творението, „да живееш добре“, което не е „сладкият живот“, а е „запазване на хармонията“, защото „сме свикнали да свеждаме всичко до главата докато личността на първоначалните народи - говоря общо - се изразят на три езика: този на главата, тази на сърцето и тази на ръцете. Но всички заедно. И те знаят как да имат този език с творението“.

Вместо това - отбеляза папа Франциск - съществува този преувеличен прогресивизъм, „с едно невротично развитие“, защото „развитието е добро, но безпокойството от развитието не е добро“, а местните народи са запазили един поетичен капацитет.

Ето защо - отбеляза папа Франциск - доктрината за колонизацията „е лоша, тя е несправедлива“, но все още се използва днес, макар и „с копринени ръкавици“, когато кредитите за развиващите се страни са предмет на законодателни условия.

И още: има такива, които са недоволни, че папата не е използвал думата „геноцид“, за да определи случилото се с децата от местното население. „Не използвах думата, защото не ми хрумна, но описах геноцида и се извиних, простете за този геноцид. И нека не се казва, че не е геноцид”.

По време на своето пътуване, папа Франциск говори и за общност, която знае как да се вслушва, но се отбелязва, че  декларацията на Светия Престол за Синода на Църквата в Германия отпреди няколко дни е пристигнала без подпис. Диалог ли е това?

Папа Франциск подчертава, че комюникето бе направено от Държавния секретариат и  „бе грешка", че нямаше ясен подпис, но става дума за служебна грешка. При всички случаи, папа Франциск препраща към писмото, което написа в началото на своя път, писмо, което написа „сам“, дори „заобикаляйки Курията“, без консултации, размишлявайки върху него в продължение на месец, като мой път и като пастор на Църква, която търси път, като брат, като баща, като вярващ. Знам, че не е лесно”.

Запитан за политическата ситуация в Италия, папа Франциск каза, че не иска да се намесва във вътрешнополитическите въпроси и само призовава към „отговорност“, предвид изборите.

След това въпросите засягат и темата за контрацепцията и може би за еволюция на енцикликата на папа Павел VI „Humanae Vitae“. Въпрос, провокиран от факта, че във „Vatican News“ документален филм за Йоан Павел I разказва, че  папа Лучани е смятал, че е необходимо преразглеждането на пълната забрана, а след това наскоро излезе и книга на издателството на Ватикана, в която се говори за това.

Папа Франциск подчерта, че богословите трябва да правят изследвания, да размишляват, „не можете да правят изследвания с едно „не“ пред себе си, учителната власт е тази, която ще каже „не“, но „богословското развитие трябва да бъде отворено, защото богословите са за това, а учителната власт трябва да помогне да се разберат границите“.

Това се отнася и за въпроса за противозачатъчните и за книгата, която излезе, съдържаща „актовете на конгрес“ и „тези, които направиха този конгрес, изпълниха своя дълг, защото се опитаха да продължат напред в доктрината, но в църковния смисъл, а не отвън, но след това учителната власт ще каже: да, добре е, не е добре“.

Разбира се, отбеляза папа Франциск, много неща са се променили, самото притежаване на атомни оръжия е обявено за неморално, смъртното наказание вече не се смята за възможно от Църквата. Накратко, може да има развитие на доктрината, но винаги в хармония с традицията.

„Църква – отбеляза папа Франциск – която не развива своето мислене в църковен смисъл, е Църква, която върви назад и е днешният проблем за мнозина, които казват, че са традиционалисти Те не са традиционалисти, те са изостанали, винаги назад без корени... изостаналостта е грях, защото не върви напред с Църквата.“

Преди да приключи пресконференцията, папа Франциск иска да напомни, че пътуването до Канада е свързано с фигурата на Света Ана, бабата на Исус. „Вярата, повтори Франциск, трябва да се предава на диалект и диалектът казва ясно това, диалектът на бабите, ние сме получили вярата в тази женска диалектна форма”.

А как се обяснява това богословски? Папата казва „тъй като тази, която предава вярата, е Църквата и Църквата е жена, Църквата е невяста, Църквата не е от мъжки род, а от женски, трябва да възприемем тази мисъл за Църквата жена, за Църквата майка, която е по-важна от всяко доктринално маскулистко виждане. Църквата е „mater“, майчинството на Църквата”.