Папата: никога повече злопутореби, да изградим Църква на надеждата
Салваторе Чернуцио – Димитър Ганчев - Ватикана
„Църквата ще бъде достоверен свидетел на Евангелието, колкото повече нейните членове живеят в общение, създавайки възможности и пространства за всеки, така че който иска да се доближи до вярата, да намери гостоприемна общност, която знае как да слуша и да влиза в диалог, която насърчава добрите взаимоотношения“. Това подчерта папа Франциск по време на срещата с канадското духовенство, която се проведе на вечерня в базиликата Нотр Дам в Квебек, където се съхраняват тленните останки на първия епископ Св. Франциск де Лавал.
Никога повече злоупотреби в Църквата
В проповедта си на тази втора и последна среща в столицата на френскоговорящата провинция, той отново поиска прошка, но не само за злоупотребите в общежития, извършени и от католици, а и за всички сексуални злоупотреби, извършени от членове на духовенството.
Имам предвид по-специално сексуалните посегателства, извършени срещу непълнолетни и уязвими хора, скандали, които изискват решителни действия и необратима борба. Искам заедно с вас да поискам прошка от всички жертви. Болката и срамът, които изпитваме, трябва да станат повод за обръщане: никога повече!
„Никога повече“, за да заклейми манталитета на колонизаторите, довел до това, което през последните дни той нарече „история за болка и презрение“, която нарани Канада.
По пътя на изцелението и помирението с местните братя и сестри, християнската общност никога повече не трябва да допуска идеята, че има превъзходство на една култура над други и че е законно да се използват средства за принуда спрямо другите Няма да позволим на никоя идеология да отчуждава и обърква стиловете и формите на живот на нашите народи, за да господства над тях.
Истинска радост от вярата
Папата говори на канадското духовенство за отдаденост и нежност, за близост и за тази „радост от вярата“, която идва от съзнанието, че „Бог е близо“
Но веднага уточни: „не тази евтина радост, която светът понякога ни предлага, заблуждавайки ни с фойерверки“. Нито пък радостта „свързана с богатство и сигурност или с убеждението, че животът винаги ще върви безпроблемно, без кръстове и болки”. Християнската радост, подчерта папа Франциск, е по-скоро „съчетана с преживяване на мир, който остава в сърцето дори когато сме подложени на изпитания и страдания, защото знаем, че не сме сами, а придружени от Бог, който не е безразличен към нашите съдба".
Заплахата на секуларизма
След като описа християнската радост, папата прикани духовницитге да се запитат: „Има ли в нашите общности вяра, която привлича поради радостта, която предава?“ Сред онова, което помрачава тази радост, е секуларизацията, „която отдавна е променила начина на живот на жените и мъжете днес, оставяйки Бог почти на заден план“, отбеляза горчиво папата. Неговото „Слово вече не е компас за живота, за фундаменталните избори, за човешките и социални отношения“. Светият отец прикани да се преодолее „негативния поглед“, идващ от вяра, която е вид „броня“, за да се защитиш от света“.
„Точно обратното, ние сме призовани да имаме поглед, подобен на този на Бог, който умее да разпознава доброто и упорито го търси, вижда и култивира. Не става въпрос за наивен поглед, а за поглед, който разпознава реалността”.
Положителен поглед към света
„Господ, Който презира светското, гледа с добро на света“, обясни папата. Затова, ако имаме негативен поглед, „ще се затворим в себе си, ще олакваме загубите си и непрекъснато ще изпадаме в тъга и песимизъм, които никога не идват от Бога“.
Ако се поддадем на негативния поглед и съдим повърхностно, рискуваме да предадем погрешно послание, сякаш зад критиката на секуларизацията стои носталгията по един сакрален свят, по общество от други времена, в което Църквата и нейните служители са имали повече власт и социална значимост. Това е погрешна гледна точка.
Пастирско въображение
Но секуларизацията, толкова разпространена в Канада, не трябва да тревожи поради „намаляването на социалното значение на Църквата или загубата на материално богатство и привилегии“, посочи папата. „По-скоро трябва да ни кара да се замислим за промените в обществото, които са повлияли на начина, по който хората мислят и организират живота си“. Затова не вярата е в криза, а начинът за предаването й, обясни Светият отец. Следователно, „секуларизацията е предизвикателство за нашето пастирско въображение“. Оттук и насърчението на папа Франциск към свещениците, богупосветените и миряните „да продължат в молитва и пастирска служба“, наричайки ги „пастирски предизвикателства“.
Култивирайте братството
Третото предизвикателство е това на братството, каза Франциск, като прикани канадските католици да „насърчават братските отношения с всички: с местни братя и сестри, с всяка сестра и брат, които срещаме, защото в лицето на всеки един се отразява присъствието на Бог“ .
Тези предизвикателства трябва да бъдат посрещнати с помощта на Светия Дух, заключи папата, както с молитва за застъпничеството на Свети Франсоа дьо Лавал.
"Нека не позволяваме на духа на секуларизма да влезе в нас, мислейки, че можем да създаваме проекти, които работят сами и само с човешки сили, без Бог".