Папата към туземното население: чувствам се част от вашето семейство

Габриела Черазо – Маня Кавалджиева – Ватикана

Все още предстои последната част от дългото „покаятелно поклонничество“, което ще  отведе папа Франциск до далечната северна част на Канада, в град Икалуит, но Светият Отец вече носи в сърцето си „несравнимо съкровище“, „съставено от хора и народи", от „лица, усмивки и думи ", които винаги ще го придружават.

„Чувствам се част от вашето семейство“

Това каза папата на делегацията от коренното население на Квебек, която го посети за малко в архиепископията, чийто гост беше той, преди да тръгне за летището, от където ще отлети за Икалуит.

В своите поздравления папа Франциск проследи мислено всеки етап от посещението си, преживян до момента: от пристигането в Едмънтън, първата среща с туземното население на летището, до чутите думи, вглеждащите се в него лица, гробището в Масквацис, а след това и мълчанието, споделено на езерото Света Анна. Всичко премина пред очите ни чрез думите на папата: поклонникът, приятелят, братът, той е станал част от туземното семейство.

Благодаря ви, че дойдохте тук от различни места. Необятността на тази земя кара да се мисли колко дълъг е пътят на изцелението и помирението, по който сме поели заедно.

Приятел, брат и поклонник

„Да вървим заедно“ наистина е фразата, която характеризира „покаятелното поклонничество“ на Светия Отец, въпреки „ограничените му физически възможности“:

Дойдох в Канада като приятел, за да се срещна с вас, за да видя, чуя, науча и оценя как живеят туземните народи на тази страна. Дойдох като брат, за да разпозная лично добрите и лошите плодове, дадени от членовете на местното католическо семейство през годините. Дойдох в дух на покаяние, за да ви изразя болката, която нося в сърцето си за злото, което не малко католици ви причиниха, подкрепяйки потисническа и несправедлива политика спрямо вас.

Папа Франциск каза още, че идва като поклонник, „за да продължим в търсенето на истината, за да напредваме в насърчаването на изцелението и помирението“, и така да вървим напред, „за да сеем надежда за бъдещите поколения коренни и некоренни народи, които желаят да живеят заедно братски, в хармония“. Папата призна, че предприетото пътуване, от предложен подарък се бе превърнало в получен подарък.

Ако дойдох изпълнен с тези желания, ще се завърна у дома много по-обогатен, защото нося в сърцето си несравнимото съкровище, съставено от хора и народи, които оставиха трайна следа у мен; от лица, усмивки и думи, които пазя в себе си; от преживявания и места, които не ще забравя; от звуци, цветове и чувства, които силно отекват в мен.

Част от вашето семейство и за мен това е чест

Наистина мога да кажа, че докато правех посещението си при вас, вашата действителност, местната реалност на тази земя посещаваха душата ми: те навлязоха в мен и ще ме придружават винаги. Смея да кажа, ако ми позволите, че сега в известен смисъл и аз се чувствам част от вашето семейство и за мен това е чест.

Ценностите на туземните народи

Папата говори и за ценностите на тези народи, с които се срещна. Припомни  празника на Света Анна, незаличимо запечатан в паметта му: „в свят, който за съжаление толкова често е индивидуалистичен, колко ценно е това усещане за близост и общност, което при вас е толкова истинско! И колко важно е добре да се подхранва връзката между младите и възрастните хора, и да се запази здрава и хармонична връзка с цялото творение!

Жените знаят как да пазят това, което има значение в живота

И преди да се сбогува, папата пожела да повери „това, което изживяхме през тези дни, както и продължаването по този път,  на внимателната грижа на онези, които знаят как да пазят това, което има значение в живота: мисля за жените и по-специално за три жени.

Преди всичко на Света Анна, чиято нежност и закрила можах да почувствам, почитайки я заедно с Божия народ, който е признателен и уважава своите баби. На второ място, мисля за Пресвятата Божия майка: никое друго създание не заслужава повече от нея да бъде наречено поклонник, защото винаги, дори днес, дори сега, тя е на път: на път между Небето и земята, за да се грижи от нас от името на Бог и да ни води за ръка при своя Син. И накрая, молитвата ми и мислите ми често отиваха през тези дни към една трета жена, с нежно присъствие, която ни придружаваше и чиито останки се съхраняват недалеч оттук: имам предвид Света Катери Текаквита. Ние я почитаме за нейния свят живот, но не можем да не мислим, че нейният свят живот, характеризиращ се с образцова отдаденост в молитвата и работата, както и способността й да издържа на много изпитания с търпение и нежност, е бил възможен благодарение на определени благородни и добродетелни качества, наследени от нейната общност и от туземната среда, в която е израснала.

Три жени за помирението

Папата посочи, че тези жени могат „да помогнат за връщане към изтъкаване на помирение, което да гарантира правата на най-уязвимите и да знае как да гледа на историята без негодувание или забрава. Две от тях, Пресвета Дева Мария и Света Катери, получиха от Бога промисъл за живота и без да питат никого, казаха смело своето „да“. Тези жени можеха да отговорят лошо на всички, които се противопоставяха на този промисъл, или можеха да останат подчинени на патриархалните норми на времето и да се примирят, без да се борят за мечтите, които самият Бог бе поставил в душите им. Те не направиха този избор, а с благост и смелост, с пророчески думи и решителни жестове отвориха пътя и изпълниха това, към което бяха призвани. Нека те благословят нашия общ път, да се застъпят за нас и за това велико дело на изцеление и помирение, така желано от Бог. Благославям ви от сърце“.