Църквата се ангажира да разбере и изцери раните на коренното население
Димитър Ганчев - Ватикан нюз
Коренните народи имат какво да ни научат за опазването на творението и защитата на семейството. Това каза папа Франциск в на срещата в Квебек с гражданските власти, представители на коренните народи и дипломатическия корпус, която се проведе в Цитаделата на Квебек, която е най-голямата британска крепост в Северна Америка. Франциск прикани да черпим от мъдростта, културата и трудолюбието на местните народи, за да възстановим хармоничната визия за творението и здравите социални отношения.
Папата бе посрещнат при пристигането си от генерал-губернатора Мери Саймън, първата аборигенка, заела тази длъжност, която говори за болката на „родителите, които защитаваха децата си, когато никой не го правеше“ и които днес все още се борят, за да може езикът и културата им да процъфтяват за поколения напред. Мери Саймън произнесе част от словото си на инуктитут, нейния роден коренен език. Поздравявайки папата на свой ред, министър-председателят Джъстин Трюдо подчерта, думите на папата са имали „огромно въздействие“ върху коренните общности. „Всички ние признаваме, че системата с пансионни училища се опита да асимилира децата от коренното население“, каза още канадският премиер, признавайки отговорността за предишни политики.
Нуждата да се вслушваме в Бог, хората и природата
Вдъхновен от символа на кленовия лист, превърнал се в емблема върху знамето на страната, папата припомни неговото значение за много поколения и отражението му в тяхното трудолюбие, грижа за земята и околната среда, хармоничната визия за творението, връзката със Създателя и взаимното съжителство. „Има какво да научим от умението да слушаме Бог, хората и природата“, каза папата:
Колко много се нуждаем да се изслушваме и да диалогираме, да се освободим от господстващия индивидуализъм, от прибързаните преценки, от ширещата се агресия, от изкушението да делим света на добри и лоши!
Големите кленови листа, които абсорбират замърсения въздух и връщат кислород, допълни папата, са „вдъхновение за всички нас и могат да помогнат за излекуване на вредните навици на експлоатация:
Експлоатация, освен на творението, също и на взаимоотношенията, времето, и регулирането на човешката дейност само въз основата на печалбата“.
Църква и общество заедно в процесите на изцеление и помирение
На този фон, папата припомни политиките на асимилация в миналото, включително и училищната система за настаняване, отхвърлили езика и културата на коренното население, като отново поиска прошка за извършеното зло от християни и местните католически институции:
Трагично е, когато вярващите, както се случи в онзи исторически период, се приспособяват към удобствата на света, а не към Евангелието. Ако християнската вяра е изиграла съществена роля в оформянето на най-висшите идеали на Канада е необходимо, признавайки грешките, да работим заедно, за да реализираме това, което знам, че всички споделяте: законните права на коренното население и насърчаване на процесите на изцеление и помирение.
Съвременната колонизация
Това минало „на болка и презрение“, произхождаща от колонизаторски манталитет, който „не се лекува лесно“, отбеляза папата и предупреди, че „колонизацията не спира, а по-скоро се „маскира и трансформира“ в някои области:
И днес съществуват идеологически колонизации, които противоречат на реалния живот, задушават естествената привързаност към ценностите на народите, опитвайки се да изкоренят техните традиции, история и религиозни връзки.
Папата конкретно посочи т.н. култура на отхвърляне cancel culture, базирана на определени моментни категории, която уеднаквява всичко и не толерира различията, фокусирайки се само върху настоящия момент, върху нуждите и правата на най-слабите: бедните, мигрантите, възрастните хора , болните, неродените:
Те са забравените в социалните общества; именно те при всеобщото безразличие се изхвърлят като сухи листа за изгаряне.
Да се поучим от коренните семейства
Както богатата многоцветна зеленина на кленовите дървета ни напомня вместо значението на цялото, за поддържането на човешки общности, така и всяко семейство, основна клетка на обществото, трябва да бъде ценено, защото „бъдещето на човечеството минава през семейството“ посочи папата. Днес то е застрашено от много фактори: „домашно насилие, трудова френетичност, индивидуалистичен манталитет, необуздан кариеризъм, безработица, самота на младите, изоставяне на възрастни и хора с увреждания ...
Коренните народи имат много да ни поучат за съхранението и защитата на семейството, където още от деца се учи да разпознаваме кое е правилно и кое не, да казваме истината, да споделяме, да поправяме грешките, да започваме отначало, да се смеем, да се примиряваме. Нека злото, понесено от коренното население, ни послужи днес като предупреждение, така че грижите и правата на семейството да не бъдат пренебрегвани в името на производствени нужди и индивидуални интереси.
Приносът на Светия престол за насърчаването на коренните култури
Франциск увери, че от страна на Светия престол и местните католически общности има „конкретно желание за насърчаване на местните култури със специални духовни пътища“, в зачитане на културните традиции, обичаи, езици и собствени възпитателни процеси и в „духа на Декларацията на ООН за правата на коренното население“.
Нашето желание е да подновим връзката между Църквата и коренното население на Канада, връзка, белязана както от любов, която е донесла отлични плодове, така и, за съжаление, от рани, които ще се постараем да разберем и излекуваме.
Папата благодари за срещите през последните месеци с различни представители на коренното население и за възникналия диалог, като каза, че те са оставили отпечатък върху него за „твърдото желание“ да продължи „братския и търпелив път с всички канадци според истината и справедливостта”, насочен към изцелението и помирението.
Креативни и далновидни политики
Позовавайки се отново на кленовия лист, папата посочи неговата лечебна сила по време на война за превръзки за рани и лекарства. „Днес, изправени пред безсмислената лудост на войната, ние отново трябва да успокоим крайностите на противопоставянето и да излекуваме раните на омразата“, изтъкна Франциск. Не е необходимо да разделяме света на приятели и врагове, да се дистанцираме и да се превъоръжаваме до зъби:
Надпреварата във въоръжаването и стратегиите за възпиране няма да донесат мир и сигурност. Няма нужда да се питаме как да продължим войните, а как да ги спрем. И да попречим народите отново да бъдат държани като заложници в плен на ужасяващи продължителни студени войни. Има нужда от креативни и далновидни политики, които да излязат от партийните схеми, за да отговорят на глобалните предизвикателства.
Мъдростта на коренното население за общия дом
За папата, политиката не може да остане пленник на партийни интереси, тъй като днешните големи предизвикателства, като мира, изменението на климата, последиците от пандемията и международната миграция са глобални и засягат всички.
Трябва да се гледа, както учи индианската мъдрост, към седемте бъдещи поколения, а не към непосредственото удобство, към изборните срокове, към подкрепата на лобитата. Също и да ценим желанията за братство, справедливост и мир на по-младите поколения. Както е необходимо да се вслушваме във възрастните, за да съхраним паметта и мъдростта, така е необходимо да прегърнем мечтите на младите, за да имаме импулс за бъдещето. Те заслужават по-добро бъдеще от това, което им подготвяме, заслужават да участват в избора за изграждането на днешния и утрешния ден, по-специално за опазването на общия дом, за който ценностите и мъдростта на коренното население са ценен принос.
Във връзка с това, папата изрази благодарността си за местните усилия за грижа към околната среда, посочвайки емблемите, взаимствани от природата, като крема в знамето на провинция Квебек и кленовият лист на страната, които потвърждават екологичното призвание на Канада.
Мултикултурализъм
Позовавайки се на кленовият лист, папата подчерта, че той символизира и сплотеността на едно общество, което е толкова сложно, колкото листата на кленовите дървета са разнообразно оцветени. Този кленов лист, допълни папа Франциск, с многостранна си структура, показва, че вие сте инклузивен народ, особено към онези, които пристигат, за да намерят своето място в това многостранно единство и да донесат своя оригинален принос.
Мултикултурализмът е постоянно предизвикателство: той означава приемане и включване на различните присъстващи компоненти, като същевременно зачита многообразието на техните традиции и култури, без да мисли, че процесът е завършен веднъж завинаги.
В този смисъл папата изрази признателността си за благородния прием в страната на много украински и афганистански мигранти, заедно с това предупреди да се работи за преодоляване на „реториката на страх от имигрантите“ и да им се даде, според възможностите на страната, конкретната възможност да бъдат отговорно включени в обществото.
Необходимо да се изправим пред индивидуалистичното мислене, като помним, че съвместното съжителство се основава на предпоставки, които политическата система сама по себе си не може да произведе. В това също културата на коренното население е голяма подкрепа, за да не се забравят ценностите на обществото.
Спешни усилия за премахване на радикалната несправедливост
Накрая, папата сподели фекта, че в толкова развита и напреднала страна като Канада, която отделя много внимание на социалното подпомагане, „много нуждаещи се хора разчитат на помощите на църквите и хранителни банки, за да получат, не само основна помощ, а и утеха“. Тези братя и сестри, каза папа Бергольо, ни карат да се замислим за неотложната необходимост за премахване на радикалната несправедливост, която замърсява нашия свят в който изобилието от даровете на творението е разпределено твърде неравномерно.
Скандално е, че богатството от икономическото развитие не е от полза за всички сектори на обществото. Тъжно е, че сред коренното население често има много нива на бедност, които са свързани с други негативни показатели, като ниски нива на посещаемост на училище, нелесен достъп до жилище и здравеопазване.
Накрая, папата отправи пожеланието емблемата на кленовото листо, която обикновено се появява на етикетите на продуктите на страната, „да бъде стимул за всеки да направи икономически и социален избор, насочен към споделяне и грижа за нуждаещите се.
