Ангел Господен: да вървим без страх, като се доверим на Отца

Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана

Без страх и бдителни. Господ ни иска такива. Папа Франциск подчерта това в катехизистната си беседа преди молитвата Ангел Господен, като се спря по-специално върху двете насърчения в днешни евангелски откъс (Лк. 12, 32-48):  „Не бой се малко стадо“ и „бъдете готови“. „Това са две ключови думи“, каза папата, „ за да победим страховете, които понякога ни парализират и за да преодолеем изкушенията на пасивния, заспал живот. „Не се страхувайте“ и „бъдете готови“, Франциск пожела да се спрем на тези две насърчения

Да се доверяваме на Отца

Ако „понякога се чувстваме затворени“ в чувството на недоверие и мъка, или сме парализирани „от страха, че няма да успеем, няма да бъдем признати и обичани, че няма да можем да осъществим нашите проекти, че никога няма да бъдем щастливи“, „не трябва да се безпокоим и тревожим: нашата история, посочи епископът на Рим, е поставена „здраво в ръцете на Бог".

И тогава ние се задъхваме да търсим решения, да намерим някакво пространство, в което да се проявим, за да трупаме блага и богатства, за да получим сигурност; и става така, че живеем в постоянна тревога и безпокойство. Докато Исус ни успокоява: не се страхувайте! Доверете се на Отца, който желае да ви даде всичко, от което наистина се нуждаете.

Да бъдем будни

Въпреки това, „сигурността, че Господ бди над нас“, каза още папата, „не ни позволява да спим, да се оставим на леността, да живеем пасивен и заспал живот. Обратно,  трябва да сме будни, бдителни”:

Наистина, да обичаш означава да си внимателен към другите, да си наясно с техните нужди, да си на разположение да изслушваш и да приемаш, да си готов. Трябва да бъдем будни, да не заспиваме, тоест да не се разсейваме, да не се поддаваме на вътрешната леност, защото дори и в ситуации, в които не го очакваме, Господ идва.

Отговорността

Да си бдителен е и призив за отговорност. В края на живота, Господ ще поиска сметка за поверените ни блага, дали сме ги пазили и управлявали вярно:

Получихме толкова много: животът, вярата, семейството, взаимоотношенията, работата, но също и местата, където живеем, нашия град, творението. Нека се запитаме: грижим ли се за това наследство, което Господ ни е оставил? Пазим ли неговата красота или използваме нещата само за себе си и за нашето моментно удобство?