Франциск: когато Църквата е единна, могат да се правят чудеса
Паоло Ондарца – Светла Чалъкова - Ватикана
Когато се казва „Синодална църква“, изразът е излишен, защото „Църквата или е синодална, или не е Църква. Синод за синодалността служи именно, за да подчертае това“, казва папата в едночасов разговор с йезуитите в Канада, земя, която, припомни, е посетил други два пъти: през 1970 г. като послушник и през 2008 г. по повод Международния Евхаристиен Конгрес.
Единството на Църквата в Канада
„Синод – припомня Франциск – не е политическа среща, нито комисия за парламентарни решения. Това е израз на Църквата, където главният герой е Светият Дух, както във фактите, разказани в Деянията на апостолите. Синод означава да вървим заедно“. „Да вървим заедно“ беше мотото на току-що приключилото покаятелно поклонничество в Канада, „повод в който се прояви единството на Църквата“ отбелязва Римският епископ, цитирайки поговорката „ако искаш да вървиш бързо, върви сам, ако искаш да вървиш безопасно, върви в компания“.
Чудесата на една единна Църква
Процесът на помирение с коренното население не е приключил, но „най-важното е, че епископатът се съгласи, прие предизвикателството, да продължи напред. Направеното от Църквата в Канада беше пример за един единен епископат, а когато един епископат е единен, може да се справи добре с предизвикателствата, които възникват“. Ако този път на помирение върви добре - отбелязва папа Франциск, - „не е заради моето посещение. Аз съм само черешката на тортата. Епископите са тези, които направиха всичко със своето единство”. Светият отец също така подчертава способността на местното население да се справя добре с проблема и да се ангажира и говори за фамилиарността, констатирана между епископите и местното население: „Това са чудесата, които могат да бъдат направени, когато Църквата е единна“.
Господ дава сила на слабите
Оттук папата предупреждава срещу един от най-лошите врагове на единството на Църквата: идеологията. „Истинската сила на един йезуит – продължава той – е осъзнаването на собствената му крехкост. Господ е този, който ни дава сила”. След това Франциск е попитан за някои коментари, излезли в пресата по време на пътуването му до Канада, като например въпроса защо папата се извинява от името на християните, но не и от името на Църквата като институция. „Аз говоря от името на Църквата, дори когато не го правя изрично“, уточнява той. „Напротив, трябва да изясня, че това е моя лична мисъл, когато не говоря от името на Църквата“.
Правото, като морала е на път
На онези, които се питаха защо не е имало среща с жертвите на сексуално насилие по време на това пътуване, той обяснява, че е отговорил на различни писма за това преди пътуването и че волята е била „по време на това пътуване да се открои темата, свързана с местното население“. Говорейки за злоупотреби, някои от присъстващите на срещата посочват, че мнозина говорят за Франциск като за папата на промените, дори и на наказателно ниво. „Законът не може да се държи в хладилника, той съпътства живота, а животът продължава: така както моралът се усъвършенства“, отговаря Римският епископ. „Човешкото разбиране се променя с времето и съзнанието се задълбочава“. Грешка е да се възприема визията на учението на Църквата като монолитна.
Традиционализмът, езичество на мисълта
Затова е важно да се зачита автентичната традиция, „живата памет на вярващите“, за разлика от традиционализма, който - посочва папата - е „мъртвият живот на вярващите“. Оправдаването на всяко действие с „винаги се е правило така“, добавя той, „е езичество на мисълта“.
Литургия и единство на Църквата
Отговаряйки на въпрос за литургията и единството на Църквата, Франциск припомня, от една страна, чудовищните литургични деформации в Латинска Америка преди тридесет години, а от друга, последвалото „назад опиянение от древността“. „Моите действия в тази област“, обяснява той, следваха „линията, следвана от Йоан Павел II и Бенедикт XVI, който разреши древния ритуал и поиска по-късно това да бъде проверено. Последната проверка ясно показа, че е необходимо да се регулира въпросът и да се избегне това да бъде модерен факт, а да остане пастирски проблем. Папата е сигурен, че „ще дойдат проучвания, които ще усъвършенстват размисъла върху такава важна тема“, защото „литургията е публичната възхвала на Божия народ“.
Страданието на Хаити
Канадската провинция на Обществото на Исус включва също територията на Хаити и не можеше да липсва размисъл върху трудния процес на национално помирение, протичащ в карибската страна: „Хаити живее в страдание“, коментира Франциск, изразявайки цялата си съпричастност и сподели, че се страхува от изпадането в „ямата на отчаянието“. „Не мисля, че международните организации са разбрали какво трябва да направят“, добавя той, приканвайки да се намерят конкретни решения за преодоляване на кризата и предлага на Църквата инициативи за молитва и покаяние, за да помогне на населението на Хаити да расте в надежда.
