Папата към новите кардинали: разнасяйте мекия, но могъщ огън на Христа

Адриана Мазоти - Димитър Ганчев - Ватикана

В своята проповед, пред 7000 вярващи, делегации и семейства, Светият отец прикани 20-те нови кардинали да размишляват върху двойния образ на огъня: първо този на огъня, който е мощният пламък на духа, „Самият Бог, като поглъщащ огън", след това този на огъня от жаравата, подобно на огъня запален от Исус на брега на Галилейското езеро: "силен и мек, скрит, но дълготраен". Папата говори за духа, който трябва да оживява тяхната мисия, отвореността към всички народи на земята и вниманието към малките, които са велики пред Бог.

Мощен пламък и огън от жарава, но също смирение, вярност, близост и нежност. Това са контрастращите черти, които характеризират фигурата и мисията на  20-те нови кардинали, които папата тържествено въздигна на публична Консистория на 27 август в базиликата Св.Петър. Позовавайки са на евангелист Лука „Огън дойдох да хвърля на земята“ (12,49), папата отново призова за „смирено великодушие“ и препоръча на новите кардинали смелост и грижа „както за големите, така и за малките неща“.

Неуморна служба на Евангелието

Подобен огън гореше в сърцето на апостол Павел, „в неговото неуморно служене на Евангелието“, посочи папата:

Това е и огънят на толкова много мисионери, които са изпитали уморителната и сладка радост от евангелизирането и чийто живот се е превърнал в евангелие, защото те са били преди всичко свидетели. Това, братя и сестри, е огънят, който Исус дойде да „запали на земята“ и който Светият Дух запалва и в сърцата, ръцете и нозете на тези, които го следват.

Огънят, който гори в живота на толкова много християни

До пламтящия огън е жаравата, която означава кротост, вярност, близост, с която „да накараме мнозина да вкусят присъствието на Исус жив сред нас“, продължи папата. Това също е огън, който Бог ни дава, „особено в молитвата на обожанието“, когато усещаме присъствието на Господ, което „се превръща в храна за нашия ежедневен живот“. Папата припомни духовния опит на св. Шарл дьо Фуко, който остава „за дълго време в нехристиянска среда, в самотата на пустинята“, съсредоточавайки всичко върху живото присъствие на Исус в Словото и в Евхаристията и върху „своето собствено братско присъствие“.

Това ни кара да помислим за онези посветени мирски братя и сестри, които подхранват слабия, но траен огън на вярата на работното място, в междуличностните отношения, в малките събрания на братството. Също и за свещениците, които извършват постоянно, щедро и безшумно служение  сред хората от енорията. И още, не е ли жаравата, която всеки ден стопля живота на толкова много християнски съпрузи, съживявяна с обикновена „домашна“ молитва, с жестове и нежни погледи и с любовта, която търпеливо придружава децата в израстването им?. Нека не забравяме и жаравата на спомените, запазена от старите хора: огнището на паметта.

Една и съща любов в големи и малки неща

Говорейки за мисията, поверена на кардиналите, папата посочи, че  този „двоен огън на Исус“ напомня, че в тяхното сърце трябва да намери място грижата „както за големите, така и за малките неща“, тоест една и съща любов, както и при справянето с „големите въпроси, така и с малките", както  с еднакво отношение към „могъщите на този свят, така и към малките“.

Папата припомни кардинал Агостино Казароли, прочут със своята далновиднаст и мъдър диалог, разкрил нови хоризонти за Европа след Студената война. „Нека Бог не позволи човешкото късогледство да затвори отново тези хоризонти, които Той е отворил!“, подчерта папа Франциск.  Също така припомни и виетнамския кардинал Ван Туан, наричайки го „пастир на Божия народ в друг решаващ контекст на двадесети век, и в същото време склонен да се грижи за душата на един човек, неговия тъмничар“.

Мога ли да разчитам на теб

Накрая, папа Франциск още веднъж насърчи новите кардинали към универсалност и внимание към хората,  за които са призвани, чиято тайна за изпълнение се крие в погледа на Исус:

Исус иска да хвърли този огън на земята и днес; той иска да го запали отново в нашите ежедневни истории. Призовава ни по име, гледа ни в очите и ни пита: Мога ли да разчитам на теб?