Ангел Господен: Бог страда от нашата отдалеченост и очаква завръщането ни

Марко Гуера – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Бог е Баща и идва да ни търси всеки път, когато се изгубим“. Това почерта  папа Франциск преди молитвата Ангел Господен, припомняйки Евангелието за днешната литургия, което представя „трите притчи за милосърдието“: пастир, който търси изгубената овца, жена, която намира изгубената монета и бащата на блудния син. Папата отбеляза, че има един общ аспект, който е общ за тези трима герои и който е „безпокойството поради липсата“.

И тримата, в крайна сметка, с малко изчисления, можеха да бъдат спокойни: на пастира липсва една овца, но той има други деветдесет и девет – нека се губи…; на жената – една монета, но тя има още девет; бащата също има и друг син,  послушен, на когото да се посвети: защо да мисли за този, които си е отишъл, за да живее разпътно? Докато в техните сърца – на пастира, на жената и на бащата - има безпокойство за това, което липсва: овцата, монетата, синът, който си е отишъл. Който обича, се безпокои за тези, които липсват, изпитва носталгия по отсъстващите, търси изгубените, чака онези, които са си отишли. Защото иска да не се губи никой.

Господ има бащинско сърце

Той е натъжен, страда дълбоко в себе си; и тръгва да ни търси, докато не ни върне в прегръдките си. Господ не пресмята загубите и рисковете, Той е със сърце на баща и майка, и страда от липсата на обичаните чеда. „Но защо страда, ако този син е нехайник, ако си е отишъл? Страда, страда. Бог страда от нашата отдалеченост и когато сме се изгубили, Той очаква нашето завръщане. Нека помним: Бог винаги ни очаква с отворени обятия, независимо от житейската ситуация, в която сме се изгубили.

Бог иска да бъдем внимателни

След това папа Франциск насърчи да си зададем следните въпроси: „изпитваме ли безпокойството от липсата? Изпитваме ли носталгия по отсъстващите, по отклонилите се от християнския живот? Носим ли това вътрешно безпокойство или сме спокойни и необезпокоявани помежду си?

Не става дума само за „отвореност към другите“, то е Евангелие! Пастирът в притчата не е казал: „Вече имам деветдесет и девет овце, кой ме кара да отивам и да търся изгубената, да губя време?”. Но е отишъл. Тогава нека се замислим за нашите взаимоотношения: моля ли се за тези, които не вярват, за тези, които са далече, които са натъжени? Привличаме ли отдалечените чрез Божия начин на действие, който е близост, състрадание и нежност? Отец ни моли да бъдем внимателни към чедата, които най-много му липсват. Нека помислим за някой, който познаваме, който е до нас и който може би никога не е чувал да му се казва: „Знаеш ли? Ти си важен за Бог“. „Ама аз съм в това нередовно положение, направих това лошо нещо, и още това…“ – „Ти си важен за Бог“.

Франциск напомни, че Бог винаги търси своите чеда.

Накрая, Светият Отец насърчи да се оставим на „безпокойството на тези въпроси и да се молим на Дева Мария, майка, която никога не се уморява да ни търси и да се грижи за нас, нейните чеда“.

След неделната молитва

След неделната молитва, папа Франциск припомни предстоящото тридневно пътуване до Казахстан от 13 до 15 септември, където ще вземе участие в Конгреса на лидерите на световните и традиционните религии. Папата отново насърчи да продължим да се моли за Украйна и припомни сестра Мария де Копи, мисионерка от Комбони, която беше убита в Мозамбик. След това Негово Светейшество отправи специален поздрав към народа на Етиопия, който днес празнува своята традиционна Нова година. Призова да се молим и за учениците, „които от утре отново тръгват  на училище“.