Литургия в Нур-Султан: от Кръста се учим на любов, състрадание и прошка

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана

В проповедта си на литургията, отслужена в Expo Grounds в Нур-Султан, на празника Въздвижение на Светия кръст, папата очерта силно радикалната разлика между логиката на Бог и логиката на света От „бесилото на смъртта” кръстът Христов – каза папата - се превръща в инструмент за спасение за всички. И в тази земя се превръща в повод за насърчение и призив за израстване в братство „така че от Христовия кръст да се научим на любов, а не на омраза“.

Змиите, които убиват и змията, която спасява

Литургията бе отслужена на латински и руски език. Молитвите на вярващите бяха прочетени от руснаци и казахи. Първото четиво от Книгата Числа представя Мойсей, на когото Господ обещава спасение от ухапването от змиите, изпратени от самия Бог в пустинята, на всеки, който погледне бронзовата змия, поставена високо на стълб. Пасажът от Евангелието според Йоан говори за Исус, който разкрива на последователите си, че по същия начин „Синът човешки трябва да бъде издигнат, така че всеки, който вярва в Него, да има вечен живот“.

Недоверието и роптаенето водят до смърт

Франциск коментира литургичните четива, като започна с образа на змиите, които хапят израилтяните, роптаещи срещу Бог и срещу Мойсей. Хората, тръгнали към обетованата земя, са уморени, изгубили са надежда, нямат вече вяра в Бог, затова отиват към смъртта. Папата прикани да погледнем нашата лична и общностна история и каза:

Колко пъти, обезсърчени и нетърпеливи, сме изсъхвали в нашите пустини, губейки от поглед целта на пътуването! Дори в тази велика страна има пустиня, която, въпреки че предлага прекрасен пейзаж, ни говори за онази умора, за онази сухота, която понякога носим в сърцата си. Това са моментите на умора и изпитание, в които вече нямаме сили да погледнем нагоре, към Бог.

В тази земя не са липсвали ухапвания от змии

В тези моменти на мрак на лично, църковно и социално ниво сме „хапани от змията на недоверието“, която ни води към песимизъм, примирение и затваряне в себе си. Затова папа Франциск обръна поглед към Казахстан, заявявайки, че в тази земя „не са липсвали и болезнени ухапвания“.

Мисля за горящите змии на насилието, за атеистичното преследване, за един понякога труден път, по време на който свободата на хората беше застрашена и достойнството им наранено.

Мирът и справедливостта трябва да се извоюват всеки ден

Споменът за миналото – продължи папата – може да бъде полезен, за да ни направи по-внимателни, за да не изпаднем в илюзията, че тъмнината, през която сме преминали, „е нещо от миналото“ и че пътят на доброто е предизвестен. Цитирайки също израз на св. Йоан Павел II в Казахстан през септември 2001 г., Франциск отбелязва:

Не, мирът никога не се печели веднъж завинаги, той трябва да се извоюва всеки ден, както и съжителството между различните етноси и религиозни традиции, цялостното развитие, социалната справедливост. И за да може Казахстан да расте още повече „в братство, диалог и разбирателство [...] за изграждане на мостове на солидарност с други народи, нации и култури“ (свети Йоан Павел II, Обръщение по време на церемонията по посрещането, 22 септември 2001 г.) , е необходима ангажираността на всички. Но преди това има нужда от обновен акт на вяра към Господ: да вдигнем поглед, да погледнем към Него, да се поучим от Неговата универсална и разпната любов.

Исус поема върху себе си отровата на греха и смъртта

След това папата се спря на втория образ, предложен от литургичните четива: змията, която спасява. Господ чува молбата на Мойсей в пустинята, но папата се запита защо самият Бог не е унищожил отровните змии, а вместо това пожела да направи всичко чрез Мойсей. „Този ​​начин на действие ни разкрива неговото действие в лицето на злото“, обясни Франциск, „тогава, както и сега, в голямата духовна битка, която обитава историята до края, Бог не унищожава низостта, която човекът свободно преследва“. Змиите все още дебнат, но какво прави тогава Бог, запита още Франциск. Отговорът е даден от самия Исус чрез смъртта му на кръста:

Изправен пред нашата низост, Бог ни дава нова висота: ако държим погледа си обърнат към Исус, мъките на злото вече не могат да ни доминират, защото Той, на кръста, пое върху себе си отровата на греха и смъртта и победи разрушителната ѝ сила. Ето какво направи Отца пред лицето на разпространението на злото по света; Той ни даде Исус, който застана близо до нас, както никога не бихме могли да си представим.

Разтворените ръце на Исус на кръста са знак за братство

Исус „стана грях“ за нас, „Той стана змия“ – изтъкна папата - и нашето спасение е в това да Го гледаме разпънат: Той ни дава нов поглед, с който да гледаме на живота и историята си: „от Кръста на Христос ние се научаваме на любов, а не на омраза; на прошка, а не на отмъщение”.

Протегнатите ръце на Исус са прегръдката на нежността, с която Бог иска да ни посрещне. И те ни показват братството, което сме призвани да живеем помежду си и с всички. Те ни показват пътя, християнския път: не този на налагането и принудата, на силата и важността, никога този, който държи кръста на Христос срещу други братя и сестри, за които Той даде живота си! Пътят на Исус е друг, пътят на спасението: това е пътят на смирената, свободна и универсална любов, без „ако“ и без „но“.

Проповедта завършва с призива на папата „да живеем без отрови“ да „не се хапем един друг, да не роптаем, да не обвиняваме, да не бърборим, да не разпространяваме зли дела, да не замърсяваме света с грях и с недоверие, което идва от Лукавия”. Това означава да живеем като християни: „радостни свидетели на новия живот, на любовта, на мира“.

Поздрави към присъстващите

В края на литургията, след благодарствените думи на монсеньор Пета, архиепископ на катедралата на „Пресвета Дева Мария“ в столицата Нур-Султан, папата изрази своята благодарност за положените усилия за подготовката на днешния празник и посещението му в Казахстан. Папата благодари и на гражданските и религиозните власти на страната и поздрави, братята и сестрите, „дошли от други централноазиатски страни и от далечни краища на тази необятна земя“ и благослови сърдечно възрастните и болните, децата и младежите.

Папата не забрави и многобройните разкъсани от войни места, особено скъпата Украйна. „Нека не свикваме с войната, нека не се примиряваме с нейната неизбежност. Нека помагаме на страдащите и да настояваме хората наистина да се опитат да постигнат мира“, защото, каза той „единственият изход е мирът и единственият начин да се стигне дотам е диалогът. Нека продължим да се молим светът да се научи да изгражда мира, също чрез ограничаване на надпреварата във въоръжаването и чрез превръщане на огромните военни разходи в конкретна подкрепа за населението. Благодаря на всички, които вярват в това, благодаря на вас и на всички, които сте пратеници на мира и единството!“