Папата в Казахстан: религиите, ключ към мира и разбирателството
Първото голямо събитие в тридневното посещение на папата в Казахстан бе на 14 септември сутринта в столицата Нур-Султан, когато той се обърна към участниците в VII конгрес на лидерите на световните и традиционните религии. Двудневната среща, която се провежда на всеки три години, събра религиозни лидери от цял свят с намерението да насърчат духовното и социално развитие в света след пандемията. На Конгреса присъстват над 100 делегации от 50 държави, съставени от религиозни, културни, граждански, правителствени и неправителствени представители.
Привлечени от безкрая
В началото на словото си, папата се обърна към всички с думите „братя и сестри“, като припомни „онова братство, което обединява всички ни, като синове и дъщери на едно и също небе“. „Пред тайната на безкрайното, което надхвърля и ни привлича, религиите ни напомнят, че сме създания, а не всемогъщи, всички пътуващи към една и съща небесна цел“. Тази споделена природа създава „обща връзка, автентично братство“, каза папата, припомняйки как в своята история Казахстан е била земя на среща, включваща идеи, религии и търговия, както в древния път на коприната. Той изрази надежда срещата на религиите винаги да се основава на човешки отношения, под знака на „уважението, искрен диалог, зачитане на ненакърнимото достойнство на всяко човешко същество и взаимно сътрудничество“.
Автентична религиозност
В дългото си слово, папата цитира Сенека и Леопарди, както и Абай Кунанбаев (1845-1904), най-известния казахстански поет и баща на съвременната литература, чиито творби отразяват дълбоката религиозна преданост и „благородната душа на този народ“. Припомняйки неговите думи и стихове, папата подчерта, че светът очаква „автентична религиозност“.
Настъпил е моментът да се събудим от този фундаментализъм, който замърсява и разяжда всяко вярване, време да направим сърцето си чисто и състрадателно. Но също така е време да оставим в учебниците по история оия слова, които твърде дълго, тук и другаде, са насаждали подозрение и презрение към религията, сякаш тя е дестабилизиращ фактор в съвременното общество. Религията е отговор на жаждата за мир.
Папата припомни, че фундаментализмът „омърсява и покварява всяко вероизповедание“ и че трябва да имаме „отворени и състрадателни сърца“:
„Стремежът към трансцендентност и свещената ценност на братството може да вдъхнови и осветли решенията, които трябва да бъдат взети на фона на геополитическите, социалните, икономическите и екологичните кризи, но също и духовните кризи, които много съвременни институции, включително демокрациите, изпитват в момента. Имаме нужда от религия, за да отговорим на жаждата за световен мир и жаждата за безкрайното, което живее в сърцето на всеки мъж и жена.
Религиозна свобода
Папа Франциск подчерта значението на религиозната свобода като „основно условие за истинско човешко и цялостно развитие“. „Създаден свободен, всеки човек „има правото да дава публично свидетелство за собственото си верую, като го предлага, без да го налага“, чрез прозелитизъм или индоктринация“, посочи папа Бергольо.
„Изместването на най-важното вероизповедание в живота в частната сфера, би лишило обществото от огромно богатство", предупреди папата, като призова лидерите на световните религии да „размишляват върху нашата роля в духовното и социално развитие на човечеството“ по време на възстановителния период след пандемията.
Уязвимост и отговорност
Размишлявайки върху темата на този конгрес, как религиите да предложат духовна и социална подкрепа в свят след пандемията, папата се съсредоточи върху четири предизвикателства, пред които всички сме изправени, като призова религиите да работят заедно за по-голямо единство за постигането на тази цел.
Пандемията Covid-19 постави всички „в една и съща лодка“ и разкри нашата обща уязвимост и нужда от помощ, отбеляза папата. Той изтъкна „мощното чувство за солидарност“, произтичащо от пандемията, но също така предупреди, че не трябва да го пропиляваме. За папа Франциск, религиите са „призовани да присъстват на предната линия, като насърчаващи единството сред сериозните предизвикателства, които рискуват да разделят нашето човешко семейство още повече“.
„От нас, вярващите в Божественото, зависи да помогнем на нашите братя и сестри в настоящия момент да не забравят нашата уязвимост... Чувството за споделена уязвимост, което се появи по време на пандемията, трябва да ни мотивира да се движим напред, не както правехме преди, а сега с по-голямо смирение и далновидност”.
Папата добави, че вярващите са „призвани да се грижат“ за човечеството и се превърнат в „творци на общението, свидетели на сътрудничество, което надхвърля границите на нашата общност, етническа, национална и религиозна принадлежност“. Нека започнем, като се вслушаме в гласа на бедните, пренебрегнатите, безпомощните, които казват, че „страдат в мълчание и общо пренебрежение“. За папата, това не е „просто начин да бъдем по-чувствителни и подкрепящи“, а „път на изцеление за нашите общества“, тъй като "именно бедността позволява разпространението на епидемии и други големи злини, които виреят в земите на трудностите и неравенството".
Докато неравенствата и несправедливостите продължават да бушуват, вирусите, по-лоши от Covid, няма да спрат: тези на омразата, насилието и тероризма.
Предизвикателство на мира
Това води до второто глобално предизвикателство, което е мира, подчерта папата. Жестокостта на войната и конфронтацията, които все още измъчват света, изисква „скок напред“ от страна на големите религии, за да се обединят активно и да се ангажират за каузата на мира, каза папата.
„Бог е мир. Той ни води винаги по пътя на мира, никога по пътя на войната. Нека се още повече да настояваме за необходимостта от разрешаване на конфликти не чрез неубедителните средства на властта, с оръжия и заплахи, а чрез единствените средства, благословени от небето и достойни за човека: среща, диалог и търпеливи преговори, които напредват особено когато се съобразяват с младите и бъдещите поколения... Нека инвестираме, умолявам ви, в това: не в повече оръжия, а в образование!“
Братско приемане
Третото предизвикателство, пред което сме изправени, е „братското приемане“, обясни папата, отбелязвайки как всеки ден „деца, родени и неродени, мигранти и възрастни хора, биват отхвърлени... въпреки това всяко човешко същество е свято“.
Задача на религиите е да напомнят на света за това, каза папата, припомняйки масовото изселване на хора днес, причинено от войни, бедност и изменение на климата. „Наш дълг е да помним, че Създателят, който бди над всяко от Своите създания, ни призовава да гледаме на другите като на Него и в тях да виждаме лицето на брат или сестра“, подчерта папа Франциск.
„Нека преоткрием изкуството на гостоприемството, на приемането, на състраданието. Нека се научим също да се срамуваме: да изпитваме онзи здравословен срам, роден от състрадание към тези, които страдат, съчувствие и загриженост за тяхното състояние и за тяхната съдба, която осъзнаваме, че и ние споделяме. Това е пътят на състраданието, който ни прави по-добри човешки същества и по-добри вярващи”.
Грижа за нашия общ дом
Последното предизвикателство, пред което всички сме изправени, посочи накрая папата, е „грижата за нашия общ дом“, да защитаваме естествената среда от щетите, които причиняваме чрез замърсяване, експлоатация и опустошение. Франциск отбеляза как „манталитета на експлоатацията“ разрушава нашия общ дом и „замъглява религиозната визия за света, желана от Създателя“.
Заедно напред
В заключение папа Франциск насърчи всички „да вървим напред заедно, така че пътят на религиите да бъде все повече белязано от приятелство“.
„Нека Всемогъщият... ни даде възможност да култивираме отворени и братски приятелства чрез по-чест диалог и светла искреност към целта. Нека никога не се стремим към изкуствени и помирителни форми на синкретизъм, а твърдо да поддържаме собствената си идентичност, отворена към смелостта на другостта и към братската среща. Само по този начин, в тези смутни времена, в които живеем, ще можем да излъчваме светлината на нашия Създател.”
(dg/vatn)
