Монсеньор Гуджероти е новият префект на Ведомството за Източните църкви
Ватикан Нюз
Папа Франциск назначи архиепископ Клаудио Гуджероти за префект на Ведомсдтвото за Източните църкви. Той заема мястото на кардинал Леонардо Сандри, който ръководеше Ведомството (преди реформата Конгрегация) от 2007 г. и който на 18 ноември навърши 79 години.
За архиепископ Гуджероти става въпрос за завръщане у дома, в Конгрегацията, където е заемал различни длъжности, преди да започне кариерата се на нунций. Роден през 1955 г., свещеник от 1982 г., той учи източно богословие и литургия от 1982 до 1985 г. в Института за икуменически науки във Верона.
През 1985 г. постъпва на служба в Конгрегацията за източните църкви и става неин заместник-секретар през 1997 г. През тези години той също така преподава патристика и арменски език в Папския източен институт.
През 2001 г. започва кариерата си като „посланик на папата“, когато Йоан Павел II го назначава за нунций в Грузия и Армения, като по-късно добавя и Азербайджан към правомощията му: по онова време трите нунциатури на Кавказ имат един и същи нунций.
През 2011 г. е назначен за нунций в Беларус от Бенедикт XVI, а през 2015 г. е назначен за нунций в Украйна от папа Франциск. Той поддържа ръководството на Киевската нунциатура до 2020 г., като също така координира проекта „Папата за Украйна“ и стига до местата на конфликт при различни обстоятелства, където също придружава кардинал Сандри по време на визита през 2017 г.
През юли 2020 г. папа Франциск го назначава за апостолически нунций във Великобритания. Той обаче го използва като свой специален пратеник в Беларус, за да отблокира ситуацията с архиепископа на Минск Кондрусевич, на когото бе забранено да се завърне в Беларус. Гуджероти посредничи пред правителството, което позволи на архиепископа да се върне преди Рождество Христово 2020 г., за да завърши мандата си.
В допълнение към многобройните статии и есета, монсеньор Гуджероти е автор на различни томове, в които той кондензира своя опит и проучвания, включително Арменската литургия за ръкоположенията и Киликийската епоха; Ритуални резултати от богословието на общението между църквите (Рим 2001); Новият човек литургично същество (Рим 2005), също преведен на румънски и украински, Кавказ и околностите (Рим 2012) и Отражения от Изтока (Босе 2012).
