Обща аудиенция: Божията утеха е мир, по-силен от изпитанието
Светла Чалъкова - Ватикана
Продължавайки цикъла за духовното прозрение, папата се съсредоточи днес в своята катехизисна беседа върху темата за духовната утеха. „Човекът – каза папата - който изпитва утеха, не се предава пред трудностите, защото изпитва мир, по-силен от изпитанието. Следователно това е голям дар за духовния живот и за живота като цяло“, каза папата“.
За папата утехата „никога не е нещо, което не е в тон, което се опитва да се наложи над волята ни, тя дори не е мимолетна еуфория: напротив, както видяхме, дори болката – например за нечии грехове – може да стане причина на утехата“.
В утехата – обясни папата – „човек се чувства обгърнат от Божието присъствие по начин, който винаги зачита собствената му свобода. За пример папата даде свети Августин, когато говори с майка си Моника за красотата на вечния живот; но също и съвършената радост на Свети Франциск – свързана с много трудни ситуации за понасяне и много други светци, които са били в състояние да вършат велики неща, не защото са се смятали за добри и способни, а защото са били завладени от умиротворяващата сладост на Божията любов. Това е мирът – каза папата - който Свети Игнатий отбелязва с удивление в себе си, когато чете житията на светците. Това е спокойствието, което Едит Щайн изпитва след обръщането си“. Във време на утеха, когато сме утешени, изпитваме желанието да правим много добро, винаги. От друга страна, когато има момент на духовна пустота, ние изпитваме желание да се затворим в себе си и да не правим нищо ...“.
„Утехата – продължи Франциск - се отнася преди всичко до надеждата, тя гледа към бъдещето, тя ни поставя на пътя, позволява ни да предприемаме инициативи до този момент, винаги отлагани или дори, които дори не сме си представяли. Духовната утеха не е „контролируема“, не може да се програмира по желание, тя е дар на Светия Дух: позволява фамилиарността с Бог, която сякаш премахва разстоянията. Утехата ни прави дръзки, чувстваме силата на Бог и вървим напред“, каза папата.
Но също по отношение на утехата – предупреди папата - трябва да се внимава да се разграничат „оригиналите“ от „имитациите“. „Ако истинската утеха е като капка върху гъба, тя е сладка и интимна - продължи Франциск. Нейните имитации са по-шумни и показни, те са слама, без последователност, водят до затваряне в себе си и безхаберие за другите. В крайна сметка фалшивата утеха ни оставя празни, далеч от центъра на нашето съществуване. Вместо това, „когато се чувстваме щастливи, в мир, ние сме способни да направим всичко. Но нека не бъркаме този мир с преходен ентусиазъм, защото ентусиазмът е днес, после пада и го няма“.
Поради тази причина човек трябва да практикува духовното прозрение, дори когато се чувства утешен, защото фалшивата утеха може да се превърне в опасност, ако я търсим като самоцел, натрапчиво и забравяйки за Господ. Както би казал свети Бернар, „Божиите утешения се търсят, а Бог на утехите не се търси“, заключи папата.