Папата: "Три световни войни в един век, бъдете пацифисти!"

Предлагаме пълния текст на разговора на папата с журналистите:

Фатема Алнаджем, Bahrain News Agency

Как оценявате резултатите от своето историческо посещение в Кралство Бахрейн и как оценявате усилията, които Бахрейн полага за консолидиране и насърчаване на съвместния живот във всички сфери на обществото, на всички религии, полове и раси?

Това беше пътуване на среща, защото целта бе именно да бъдем в междурелигиозен диалог с исляма и в икуменически диалог с Вартоломей. Идеите, които великият имам на Ал-Азхар открои, бяха точно в тази посока на търсене на единство, единство в рамките на исляма, като същевременно се зачитат нюансите, различията, но с единство, единство с християните и с другите религии. За да се влезе в междурелигиозен диалог или икуменически диалог човек се нуждае от собствена идентичност. Не можем да започнем от широко разпространена идентичност. Аз съм мюсюлманин, аз съм християнин, имам тази идентичност и мога да говоря с идентичност. Когато се няма собствена идентичност, диалогът е малко труден, защото няма отиване и връщане и поради тази причина е важно. А двамата, като великият имам на Ал-Азхар и патриарх Вартоломей имат голяма идентичност. И това е добре. От ислямска гледна точка слушах внимателно трите изказвания на Великия имам и бях поразен от начина, по който той настояваше толкова много за вътрешноислямския диалог между вас, не за заличаване на различията, а за взаимно разбирателство и съвместна работа, а не един срещу друг. Ние, християните, имаме доста лоша история на различията, които ни доведоха до религиозни войни: католици срещу православни или срещу лутерани. Сега, слава Богу, след събора съществува един подход и можем да водим диалог и да работим заедно и това е важно, свидетелство да правим добро на другите. След това специалистите, богословите ще обсъдят богословските въпроси, но трябва да вървим заедно като вярващи, като приятели, като братя, за да правим добро. Също бях поразен от нещата, които бяха казани в Съвета на старейшините, относно сътворението и опазването на творението и това е обща грижа на всички, мюсюлмани, християни, всички. Сега ватиканският държавен секретар и великият имам на Ал-Азхар, в един и същи самолет отиват от Бахрейн в Кайро, заедно като братя. Това е нещо, което е доста вълнуващо. Това е нещо, което той направи добре. Добре се отрази и присъствието на патриарх Вартоломей – той е авторитет в икуменическата област. Видяхме го в икуменическата среща, която проведохме и в думите, които той каза преди това. Затова ще обобщя: това беше пътуване на среща. За мен новостта бе да се запозная с  култура, отворена за всички. Във вашата страна има място за всички. Видях го, и краля ми каза: тук всеки прави каквото иска, ако една жена иска да работи, нека работи. Пълна отвореност, така ми каза той. А също отвореност от религиозна гледна точка. Бях поразен от количеството християни, филипинци, индийци от Керала, които са тук, живеят и работят в страната.

Фатема Алнаджем

Много я обичат.

Това е идеята, открих една новост и това ми помага да разбирам и общувам повече с хората. Ключовата дума е диалог, а за да се води диалог трябва да се тръгне от собствената идентичност, да имаш идентичност.

Фатема Алнаджем

Благодаря Светейшество. Ще се моля на Всевишния Аллах да Ви благослови със здраве, щастие и дълъг живот.

Светият отец: Да, молете се за мен, не против.

Имад Атрач, Скай Нюз Ливан

Три години след подписването на „Документа за човешкото братство“, смятате ли, че това посещение след Багдад и наскоро в Казахстан, може да даде осезаеми плодове и може ли този път да завърши със среща във Ватикана?

"Мислих много през тези дни - и говорихме за това с Великия имам - за това как се роди идеята за Документа от Абу Даби, първия документ, който направихме заедно, първият. Той беше дошъл във Ватикана на посещение на вежливост: след протоколната среща, беше почти обяд и го поканих да обядваме заедно. Беше нещо, което идваше отвътре. След това, седнали на масата, той, неговият секретар, двама съветници, аз, моята секретарка, моят съветник, взехме хляба, разчупихме го и си го поделихме. Жест на приятелство, поднасяне на хляб. Беше много хубав, много братски обяд. И към края, не знам на кого ни хрумна идеята, си казахме: защо не напишем нещо за тази среща? Така се роди Документът от Абу Даби. Двамата секретари се заеха с работа с чернова, която отиде и се върна, няколко пъти и в крайна сметка ние се възползвахме от срещата в Абу Даби, за да я публикуваме. Това бе Божие дело, не можете да се разбере, защото никой от нас не е имал това предвид. Появи се по време на приятелски обяд и това е нещо голямо. След това, продължих да си мисля, че документът от Абу Даби беше в основата на “Fratelli tutti“; това, което написах за човешкото приятелство в тази енциклика се основава на документа от Абу Даби. Смятам, че човек не може да мисли за такъв път, без да получи специално благословение от Господа. Искам да го кажа за да знаете как Господ е вдъхновил този път. Дори не знаех как се казва Великият имам, тогава се сприятелихме и направихме нещо като двама приятели, а сега си говорим при всяка среща. Документът е актуален и се работи за разпространяването му.

Благодаря Ви, че споменахте Ливан днес, защото като ливанец мога да ви кажа, че ние наистина се нуждаем от Вашето присъствие, още повече, че сега дори нямаме президент. Ще отидете ли да прегърнете и ливанския народ?
Боли ме за Ливан, тъй като Ливан не е само държава, а послание, каза един папа преди мен. Ливан има много голямо значение за всички нас. Ливан страда в момента. Моля се и използвам възможността да призова ливанските политици: оставете настрана личните интереси, погледнете страната и сключете споразумение. Първо Господ, след държавата, после интересите. В този момент не искам да казвам „спасете Ливан“, защото ние не сме спасители, но моля, подкрепете Ливан, помогнете Ливан да спре това слизане надолу, така че да възвърне своето величие. Има средства, Ливан е щедър, колко политически бежанци има Ливан! Толкова щедър и толкова страдащ. Използвам възможността да ви помоля да се молите за Ливан, дори молитвата е приятелство. Вие сте журналисти, погледнете Ливан и говорете за това, за да повишите съзнанието.

Карол Глац, CNS

Ваше Светейшество, по време на това пътуване в Бахрейн, Вие говорихте за основните права, включително тези на жената, за нейното достойнство, за правото да има своето място в социалната и обществената сфера, и насърчихте младите хора да имат смелост, да вдигат шум; да вървят напред, за по-справедлив свят. Като се има предвид ситуацията тук наблизо в Иран, с протестите, подтикнати от някои жени и много млади хора, които искат повече свобода, Вие подкрепяте ли тази ангажираност на жените и мъжете, които искат да имат основни права, залегнали и в документа за човешкото братство?

Нека да си кажем истината. Борбата за правата на жените е постоянна борба. Защото на някои места жената е постигнала равенство с мъжете. Но на други места не може да се постигне. Нали? Аз си спомням 50-те години на миналия век в моята страна, когато имаше борба за гражданските права на жените: за да могат жените да гласуват. Тъй като приблизително до 50-те години, само мъжете можеха. Мисля и за същата борба в САЩ, прочутата, за женския вот. Питам се, защо жената трябва толкова много да се бори, за да запази правата си? Има една легенда (не знам дали е легенда) за произхода на женските бижута, може би е легенда, която обяснява жестокостта на толкова ситуации срещу жената. Разказва се, че жената носи много бижута, защото в някои страни – не помня, може би това е исторически факт – е имало обичай, когато на съпруга му е омръзвало от жена му, той й е казвал: „махай се! " и тя не е могла да се върне да си вземе нещо. Трябвало е да си отиде с това, което е имала на гърба си. И (вероятно) поради това са събирали злато, за да могат да вземат поне нещо със себе си. Разказва се, че оттук произлезли бижутата. Не знам дали е вярно или не, но тази представи ни помага.
Правата са фундаментални: но защо днес, днес в света не можем да спрем трагедията на инфибулацията на момичета? Ами това е ужасно. Днес. Че има такава практика, че човечеството не може да спре това, което е престъпление, престъпно деяние! Жените, според два коментара, които чух, или са „за еднократна употреба“, това е грозно, нали?, или са „защитен вид". Но равенството между мъжете и жените все още не е установено навсякъде и има и следното охарактеризиране: че жените са втора или по-ниска класа. Трябва да продължим да се борим, защото жените са дар. Бог не е създал човека, като след това му е дал кученце, за да се забавлява. Не. Той ги създаде двама, равни, мъж и жена. И това, което Павел пише в едно от своите послания за връзката мъж-жена, което днес ни изглежда остаряло, в онова време е било толкова революционно, че е скандализирало по въпроса за верността между мъжа и жената. (Казал е): „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си“ (Еф. 5, 28).
Това е било нещо революционно за онова време. Всичките права на жените идват от това равенство. И общество, което не е в състояние да постави жената на нейното място, не върви напред. Имаме опит (от това). В книгата, която написах „Да започнем отново да мечтаем“, в частта за икономиката например: в момента в света има жени икономисти, които промениха икономическата визия и са способни да продължават напред. Защото имат различна дарба. Умеят да управляват нещата по друг начин, който не е по-низш, а е допълващ. Веднъж разговарях с една правителствена ръководителка, много добра правителствена ръководителка, майка с няколко деца, която имаше голям успех в разрешаването на една много трудна ситуация. И аз й казах: кажете ми, госпожо, как успяхте да разрешите такава трудна ситуация? И тя започна да трие ръце така, мълчаливо. След това ми каза: както правим (ние) майките. Жената, за да разреши даден проблем, има свой собствен начин, който не е този на мъжа. И двата начина трябва да работят заедно: жената, равна на мъжа, работи за общото благо с онази интуиция, която имат жените.
Видях, че всеки път когато във Ватикана дойде жена да върши някоя работа, нещата се подобряват. Например заместник-губернаторът на Ватикана е жена, заместник-губернаторът е жена и нещата се промениха добре. В Съвета по икономика имаше шестима кардинали и шестима миряни, всичките мъже. Промених и при миряните сложих един мъж и пет жени. И това е революция, защото жените знаят как да намерят правилния път, знаят как да вървят напред. И сега поставих Мариана Мацукато в Съвета за семейството (в Папската академия за живот, бел.ред.). Тя е много добър икономист от Съединените щати, (взех я), за да се даде малко повече човечност на това. Жените я носят. Те не трябва да стават като мъжете. Не, те са жени, имаме нужда от тях. А общество, което заличава жените от обществения живот, е общество, което обеднява. Обеднява. Равни права, да. Но също и равни възможности. Равни възможности, за да вървим напред, защото в противен случай ще обеднеем. Смятам, че с това казах какво трябва да се направи като цяло. Но все още трябва да изминем път. Защото го има този мачизъм. Аз идвам от народ, където има мъжко господство. Аржентинците сме мачисти, винаги. И това е лошо, но когато трябва, отиваме при майките, които разрешават проблемите. Но този мачизъм убива човечеството. Благодаря ви, че ми дадохте възможност да кажа това, което е (нещо, което) тая толкова много в сърцето си. Ние се борим не само за правата; но защото има нужда от жени в обществото, които да ни помагат да се променим.

Антонио Пелайо, Vida Nueva

Свети отче, единственият път по време на това пътуване, когато говорихте импровизирайки, беше позовавайки се на „измъчената Украйна“ и „мирните преговори“. Бих искал да ви попитам дали можете да ни кажете нещо за това как вървят тези преговори от страна на Ватикана и друг въпрос: говорили ли сте скоро с Путин или смятате ли да го направите скоро?

Първо: Ватикана непрестанно е внимателен, Държавният секретариат работи и работи добре. Знам, че секретарят монс. Галахър, той се движи добре там. След това, малко история. Ден, след началото на войната – си мислех, че това не може да се направи, че е нещо необичайно - и отидох в руското посолство, за да говоря с посланика, който е добър човек. Познавам го от шест години, откакто дойде, хуманист. Спомням си един коментар, който той направи тогава: „Nous sommes tombés dans la dictature de l'argent“ (Попаднахме в диктатурата на парите), говорейки за цивилизацията. Хуманист, човек, който се бори за равенство. Казах му, че съм готов да отида в Москва, за да говоря с Путин, ако има нужда. Лавров (министърът на външните работи, бел.ред.) отговори много учтиво - благодаря - (но), че за момента не е необходимо. Но оттогава се интересуваме много. Говорих два пъти по телефона с президента Зелески; след това с посланика още няколко пъти. Извършваме работа по сближаване, за търсене на решения. Дори Светият престол прави това, което трябва да направи спрямо затворниците, тези неща... това са неща, които винаги са се правили и Светият престол винаги ги е правил, винаги. И (след това) проповядването на мира. Прави ми впечатление - за това използвам думата "измъчван" за Украйна - жестокостта, която не е на руския народ, може би ... защото руският народ е велик народ. Това е дело на наемници, войници, които отиват на война сякаш се впускат в приключения, наемници… Предпочитам да мисля така, защото много ценя руския народ, руския хуманизъм. Помислете само за Достоевски, който ни вдъхновява до ден днешен, вдъхновява християните да мислят за християнството.

Изпитвам голяма обич към руския народ и също изпитвам голяма обич към украинския народ. Когато бях на единадесет години имаше един свещеник наблизо, който служеше на украински и нямаше министрант и той ме научи да служа литургия на украински и знам всички тези украински песни на техния език, защото ги научих като дете, така че съм много привързан към украинската литургия. Аз съм сред два народа, които обичам. Но не само аз, Светият престол проведе много поверителни срещи, много неща с добри резултати. Защото не можем да отречем, че войната в началото може би ни прави смели, но след това ни изморява и ни боли и виждаме злото, което войната прави. Това е най-човешката, най-близката част. Но също искам да се оплача, възползвайки се от този въпрос: в един век, три световни войни! Тази от 1914-1918 г., тази от 1939-1945 г. и сегашната! Това е световна война, защото е вярно, че когато империите и от едната, и от другата страна отслабнат, те трябва да водят война, за да се почувстват силни и да си продадат оръжията! Защото днес вярвам, че най-голямото бедствие в света е оръжейната индустрия. Казаха ми, не знам дали е вярно или не, че ако за една година не се произвеждат оръжия, това ще сложи край на глада по света. Оръжейната индустрия е ужасна. Преди няколко години, три или четири, кораб, пълен с оръжия, дойде от една държава в Генуа и те трябваше да прехвърлят оръжията на по-голям кораб, за да ги откарат в Йемен. Работниците от Генуа не искаха да го направят... Това беше жест. В Йемен се води войне вече повече от десет години. Децата на Йемен нямат храна. Рохингите, местейки се от едната страна на другата, защото са били прогонени, винаги във война. Мианмар, това, което се случва, е ужасно ... Сега се надявам днес в Етиопия нещо да се спре, с договор ... Но ние сме във война навсякъде и не разбираме това. Сега руско-украинската война ни засяга тясно в Европа. Но това е навсякъде от години. В Сирия дванадесет- тринадесет години война и никой не знае дали има затворници и какво се случва там. След това Ливан, говорихме за тази трагедия ... Не знам дали съм ви казвал това някога: когато отидох в Редипулия през 2014 г., го видях – а дядо ми се беше сражавал в Пиаве и ми каза, че какво е ставало там - видях гробовете на млади мъже... Плаках, плаках, не ме е срам да го кажа. След това на един 2 ноември, когато винаги ходя на гробище, отидох в Анцио и видях гроба на онези американски момчета, (мъртви) по време на битката при Анцио. Те бяха 19-20-22-23 годишни и се разплаках, наистина, дойде ми от сърце... И си помислих за майките, когато чукат на вратата им: „Госпожо, един плик за вас”. Тя отваря плика: „Госпожо, имам честта да ви кажа, че имате син, който е герой на страната... Трагедиите на войната. Не искам да говоря лошо за никого, но докосна сърцето ми: когато се състоя честването на десанта в Нормандия, имаше ръководители на много правителства, за да го отбележат. Вярно е, това беше началото на падането на нацизма, вярно е. Но колко момчета загубиха живота си на нормандския плаж? Казват тридесет хиляди ... Кой мисли за тези момчета? Войната посява всичко това. Ето защо вие, които сте журналисти, моля, бъдете пацифисти, говорете против войните, борете се срещу войните. Моля ви за това като брат. Благодаря.

Хюг Лефевре, I.Media

Свети Отче, тази сутрин, в обръщението си към духовенството на Бахрейн, Вие говорихте за важността на християнската радост, но през последните дни много френски вярващи загубиха тази радост, когато откриха чрез пресата, че Църквата е държала в тайна присъдата през 2021 г. на един епископ, сега пенсиониран, извършил сексуални насилия през 90-те години, когато е бил свещеник; когато медиите съобщиха за случай, се появиха други петима потърпевши. Днес много католици искат да знаят дали културата на секретността на каноничното правосъдие не трябва да се промени и да стане прозрачна (и аз) бих искал да знам дали според Вас каноничните санкции трябва да бъдат оповестени публично.

Благодаря за въпроса. Бих искал да започна (с) малко история по този въпрос. Проблемът със злоупотребите винаги е съществувал, не само в Църквата, но навсякъде. Знаете, че 42-46% от сексуалните злоупотреби стават в семействата или в квартала; това е твърде сериозно, но винаги по навик се е прикривало всичко, в семейството и днес всичко се прикрива, и в квартала всичко се прикрива или поне повечето случаи; лош навик, който в Църквата започна да се променя след Бостънския скандал по времето на кардинал Лоу, който подаде оставка поради скандала; тогава за първи път (случай на злоупотреба) бе скандално разобличен. Оттогава Църквата осъзна това и започна да действа, докато в обществото и в другите институции обикновено това се прикрива. Когато се проведе срещата на председателите на епископските конференции (по този въпрос), поисках от УНИЦЕФ, от ООН статистиките за това (явление), процентните данни: в семействата, в кварталите, в училищата, в спорта... и бе направено точно проучване, което включваше и Църквата; и някои казват, че ние сме малко малцинство, но (казвам), че дори и да става дума само за един случай, пак е трагично, защото ти, свещеника, имаш призванието да караш хората да израстват, но като се държиш по този начин, ги съсипваш; за един свещеник злоупотребата означава все едно да върви срещу собствената си свещеническа природа и срещу собствената си социална природа, затова е трагично и ние не трябва да спираме, не трябва да спираме.
При това пробуждане, разследване и отправяне на обвинения, не винаги (и навсякъде) всичко беше по един и същи начин, някои неща бяха скрити, преди скандалът в Бостън се сменяха хората (преместваха свещениците), сега всичко е ясно и ние продължаваме напред по този въпрос, затова не трябва да се изненадваме, че излизат наяве случаи като този, сега се сещам за друг случай на друг епископ, има други такива, нали? И (сега) не е лесно да се каже „ние не знаехме това“ или „това беше културата на времето и социалната култура продължава да бъде тази да се прикрива“. Ще ти кажа това: Църквата по този въпрос е решителна и искам публично да благодаря тук за героизма на кардинал О'Мали, добър капуцински монах, който усети необходимостта да институционализира това с комисията за защита на малолетните, която ръководи и това е добре за всички, и ни дава смелост. Ние работим с всичко, с което можем, но трябва да знаеш, че има хора в Църквата, които все още не виждат ясно, не споделят ... това, което правим, е процес, който движим напред със смелост и не всички имаме смелост; понякога е налице изкушението да направим компромис, а и ние всички също сме роби на греховете си, но желанието на Църквата е да изясни всичко.
Например, през последните няколко месеца получих две жалби за случаи на злоупотреби, които бяха прикрити и недобре преценени от Църквата: веднага поисках отново да се проучат (двата случая) и сега се прави ново съдебно разглеждане; следователно има и това, преразглеждане на старите съдебни решения, не добре направени (не представени по подходящ начин). Правим, каквото можем, всички сме грешници, нали? И първото нещо, което трябва да изпитваме, е срамът, дълбокият срам от това. Вярвам, че срамът е благодат. Ние можем да се борим срещу всички злини на света, но без срам ... (е безполезно), затова ме учуди, че Свети Игнатий, в Духовните упражнения, когато те кара да искаш прошка за всичките грехове, имаш, те кара да изпитваш срам и ако нямаш благодатта на срама, не можеш да продължаваш напред. Една от обидите в моята страна е да кажеш „ти нямаш срам“ и смятам, че Църквата не може да бъде „без срам“, тя трябва да се срамува от лошите неща, както и (да казва) благодаря на Бог за добрите неща, които прави. Това мога да ти кажа: имаме цялата добра воля да продължаваме и благодарение на вашата помощ.

Ваня Де Лука, Rai-Tg3

Ваше Светейшество, Вие също говорихте за мигрантите тези дни. Четири кораба се намират край бреговете на Сицилия, със стотици жени, мъже, деца, в затруднение, но не всеки може да слезе. Страхувате ли се от политиката на "затворени пристанища" и какво впечатление имате за новото италианско правителство, което за първи път се ръководи от жена?

Принципът относно мигрантите е: да бъдат приемани, придружавани, насърчавани и интегрирани. Ако тези четири стъпки не могат да бъдат предприети, работата с мигрантите не може да бъде добра. И още нещо: всяко правителство на Европейския съюз трябва да постигне съгласие колко мигранти може да приеме. Има четири страни, които приемат мигранти: Кипър, Гърция, Италия и Испания, които са най-близо до Средиземно море, а във вътрешността има някои, като Полша, Беларус ... Говорейки за големия брой мигранти по море, трябва животът им да бъде спасен. Знаете ли, че днес Средиземно море е гробище? Може би най-голямото гробище в света. Прочетох книга на испански, наречена hermanito за историята на едно момче от Африка, което, следвайки стъпките на брат си, пристига в Испания: претърпява пет робства, преди да се качи на кораба! То разказва колко хора се качват през нощта на тези лодки - не на онези големи кораби, които имат друга роля – за риска да умрат в морето. Политиката за мигрантите трябва да бъде съгласувана между всички държави и Европейският съюз трябва да поеме политика на сътрудничество и помощ, не може да остави на Гърция, Италия, Испания и на Кипър отговорността за всички мигранти, които пристигат на техните брегове. Политиката на правителствата досега е била да спасяват животи, това е вярно. До определен момент това беше направено и вярвам, че това италианско правителство има същата политика ... Не знам подробности, но мисля, че вече са допуснати да слязат децата, майките, болните, доколкото чух, поне намерението е било такова.

Италия,... това правителство, не може да направи нищо без споразумение с Европа, отговорността е европейска и също бих искал да спомена за друга европейска отговорност към Африка. Меркел, една от големите жени държавници, които сме имали и имаме, каза, че проблемът с мигрантите трябва да бъде решен в Африка, но ако мислим за Африка с мотото: Африка трябва да бъде експлоатирана, логично е мигрантите, хората да бягат далеч. Европа трябва да се опита да направи планове за развитие на Африка. Да се замислим, че някои държави в Африка не са господари на собствените си недра и все още зависят от колониалните сили. Лицемерие е да решаваме проблема с мигрантите в Европа. Експлоатацията на хората в Африка е ужасна за тази концепция. На 1 януари имах среща със студенти от Африка. Срещата бе същата като с университета Лойола в САЩ. Тези студенти имат капацитет, интелигентност, критичност, желание да продължат, но понякога не могат поради колониалната сила, която Европа има в техните правителства. Ако искаме окончателно да решим проблема с мигрантите, да го решим с Африка.

Новото италианско правителство започва сега, аз съм тук: пожелавам му всичко най-добро. Винаги желая най-доброто на едно правителство, защото правителството е за всички и му желая най-доброто, за да може да изведе Италия напред. Също и на всички останали, които са против победилата партия, да си сътрудничат в критичната ситуация, да помагат, едно правителство на сътрудничеството, а не правителство, което карат да падне, ако не харесват едно или друго. Ето защо призовавам към отговорност за това. Кажете ми правилно ли е, че от началото на века до днес Италия е имала 20 правителства? Нека приключваме с тези шеги...

Лудвиг Ринг-Айфел, Centrum informationis Catholicum

Преди всичко искам да кажа и нещо лично, защото се чувствам много развълнуван, защото след пауза от 8 години отново съм на папския полет. Много съм благодарен, че отново съм тук...

Папата: Добре завърнал се

Лудвиг: Благодаря, добре заварил. Ние в германската група сме малко, само трима в този полет и си мислихме: как може да се направи връзка между това, което видяхме в Бахрейн, и ситуацията в Германия. Защото в Бахрейн видяхме малка Църква, малко стадо, бедна Църква, с много, много ограничения и т.н., но жива Църква, пълна с надежда, която расте. В Германия, от друга страна, имаме голяма Църква с големи традиции; богата, с богословие, пари и всичко останало, която обаче губи триста хиляди вярващи всяка година, които я напускат, които са в дълбока криза. Има ли какво да научим от това малко стадо, което видяхме в Бахрейн за велика Германия?

Германия има стара религиозна история. Като цитирам Хьолдерлин, ще кажа „Много неща са изживели, много“. Вашата религиозна история е велика и сложна, изпълнена с борби. Казвам на германските католици: Германия има велика и красива Евангелска църква; Не бих искал друга, която (никога) няма да бъде толкова добра, като тази; но я искам католическа, по католически, в братство с евангелистите. Понякога губим религиозното чувство на хората, на Светия верен Божи народ и изпадаме в етични дискусии, конюнктурни дискусии, дискусии, които са богословски следствия, но не са ядрото на богословието. Какво мислят Божиите верни светии хора? Как се чувстват Светите Божии хора? Трябва да се отиде там, за да потърси как се чувстват, тази проста религиозност, която срещате у баба и дядо. Не казвам да се връщаме назад, не; но към източника на вдъхновение в корените. Всички имаме една история на корените на вярата; дори народите го имат: намерете я отново! Сещам се за онази фраза на Хьолдерлин за нашата епоха: „старецът трябва да спази това, което е обещал като дете“. Ние в детството си… сме обещавали много неща, много неща. Сега участваме в етични дискусии, в конюнктуални дискусии, но коренът на религията е шамарът, който ви дава Евангелието, срещата с живия Исус Христос: и оттам последствията, всичките; оттам апостолската смелост, оттам да отидеш в периферията, дори в моралната периферия на хората да помогнеш; но от срещата с Исус Христос. Ако няма среща с Исус Христос, ще има етицизъм, маскиран като християнство. Това исках да кажа, но от сърце. Благодаря.

(dg/svt/man/vatn)