Ангел Господен: служението е грижа за ближния, без користни цели
Марко Гуера – Маня Кавалджиева – Ватикана
Духът на служение, смирението и послушанието, които ръководят Свети Йоан Кръстител след кръщението на Исус, заемат главно място в размишлението на папа Франциск при молитвата Ангел Господен, въз основа на евангелския откъс за втора обикновена неделя от годината (Йн.,1, 29-34). Папата припомни, че Йоан „е бил изпратен да подготви пътя за Месията и е направил това, без да щади себе си“ и „от човешка гледна точка би могло да си помисли, че трябва да му се даде „отплата“. Докато Кръстителят, след като е изпълнил своята мисия, „знае как да се оттегли, той напуска сцената, за да направи място на Исус“. Поведение на смирение, което му позволява да види Светия Дух да слиза от небето като гълъб и да се спира над Христос:
Той видя Духа да слиза върху Него, посочи Го като Божия Агнец, който взима върху Си греха на света и на свой ред смирено слуша. Той е проповядвал на хората, събирал е ученици и ги е учил дълго време. И въпреки това, не обвързва никого със себе си.
Ролята на възпитателите
Франциск подчерта, че това е трудно, „но е знакът на истинския учител: да не обвързва хората със себе си“. Папата наблегна на учението на Йоан, който „насочва учениците си по стъпките на Исус“ и „не е заинтересован да има последователи за самия себе си, да има влияние и успех, той свидетелства и след това прави крачка назад, така че мнозина да изпитат радостта от срещата с Исус”.
Безкористно служение
Папата актуализира този пример, като го препоръча на всички вярващи като модел за откъсване от жаждата за притежание и контрол над другите и за вършене на безкористно служение:
С този свой дух на служене, със способността си да прави място, Йоан Кръстител ни учи на нещо важно: освобождаването от болезнената привързаност. Да, защото е лесно да се пристрастиш към роли и позиции, към нуждата да бъдеш уважаван, признат и възнаграден. И това, макар и естествено, не е нещо добро, защото служението изисква безвъзмездност, грижа за другите без полза за себе си, без задни цели.
Да се проповядва не от личен интерес
След това папата се спря на ползите, които можем да извлечем от „подхранването“, подобно на Йоан, на „добродетелта да се оттегляме в подходящия момент, свидетелствайки, че референтната точка на живота е Исус“. По-конкретно папата се обърна към онези, които упражняват свещеническото служение, и към майките и бащите, които са изправени пред предизвикателството да си родител:
Нека помислим колко важно е това за един свещеник, който е призван да проповядва и да служи не за лична изява или интерес, а за да придружава другите към Исус. Нека помислим колко важно е това за родителите, които отглеждат децата си, като правят много жертви, а след това трябва да ги оставят свободни да поемат по своя път в работата, в брака, в живота.
Отговорност и свобода
Затова папа Франциск насърчи за отговорност и свободен избор, като припомни, че „е добре и правилно родителите да продължават да осигуряват присъствието си, като казват на децата си: „няма да ви оставим сами“, но с дискретност, без настоятелност“. Според Франциск, това важи и за други сфери, като приятелството, семейния живот, животът в общността. Следователно, да се освободим от болезнената привързаност към собственото аз и да съумеем да се отдръпнем, „е решаващата стъпка за израстване в духа на служението“. Накрая, папата призова всички вярващи да си зададат въпроса дали сме способни да разпознаем и следваме правилното отдалечаване:
Способни ли сме да направим място на другите?... Към Исус или към себе си привличаме другите? И още, по примера на Йоан: можем ли да се радваме на факта, че хората поемат по своя собствен път и следват своето призвание, въпреки, че това води до известно откъсване от нас? Радваме ли се на техните постижения, искрено и без завист?
За да бъде изпълнена тази задача спрямо ближните, папа Франциск призова подкрепата на Мария, „Божията рабиня“, за „да ни помогне да се освободим от болезнената привързаност, за да направим място на Господ и оставим свободно пространство за другите“.
