Папа Франциск: „Болните са в центъра на Божия народ“

„Болестта е част от нашия човешки опит. Но може да стане нечовешка, ако се живее в изолация и изоставеност, ако не е придружена от грижи и състрадание. Когато вървим заедно, нормално е някой да се почувства зле, спирайки поради умора или поради някаква злополука по пътя. Именно там, в тези моменти, виждаме как вървим. Дали това наистина е съвместно пътуване или дали вървим по един и същи път, но всеки сам, гледайки своите интереси и оставяйки другите да се оправят сами“, пише папата в посланието си.

Според папата „чрез опита на крехкостта и болестта можем да се научим да вървим заедно в Божия стил, който е близост, състрадание и нежност“.

След това в посланието Франциск се позовава на притчата за добрия самарянин. „Двама минувачи, считани за набожни, виждат ранения мъж и не спират. Третият обаче, самарянин, който е обект на презрение, е подтикнат от състраданието и се погрижва за този непознат по пътя, отнасяйки се с него като с брат. По този начин, без дори да мисли за това, променя нещата, създава по-братски свят. Братя, сестри, ние никога не сме готови за болести. И често дори не сме готови да признаем напредването на възрастта. Страхуваме се от уязвимостта и широко разпространената култура на пазара ни тласка да я отричаме. Няма място за крехкост. И така злото, когато нахлуе и ни атакува, ни оставя зашеметени на земята. Тогава може да се случи другите да ни изоставят или да ни се стори, че трябва да ги изоставим, за да не се чувстваме бреме за тях. Така започва самотата и ние сме отровени от горчивото чувство за несправедливост, за която дори Раят сякаш се затваря. Всъщност ние се борим да останем в мир с Бог, когато връзката ни с другите и със самите нас се разрушава. Ето защо е толкова важно, също и по отношение на болестта, цялата Църква да се съпостави с евангелския пример за добрия самарянин, за да стане валидна полева болница“.

„Световният ден на болните всъщност – изтъква папата - не само приканва към молитва и близост към страдащите; той същевременно има за цел да привлече вниманието на Божия народ, здравните институции и гражданското общество към нов начин за съвместен напредък“.

Зключението на притчата за добрия самарянин – казва още папата - ни подсказва как упражняването на братство, което започна със среща лице в лице, може да се разшири до организирана грижа. Страноприемницата, гостилничаря, парите, обещанието да се информираме взаимно (вж. Лука 10,34-35): всичко това напомня за служението на свещениците, работата на здравните и социални работници, ангажираността на членовете на семейството и доброволците, благодарение на които всеки ден, във всяка точка на света, доброто се противопоставя на злото.

Годините на пандемията – припомня Франциск - увеличиха нашето чувство на благодарност към онези, които работят всеки ден за здравето и научните изследвания. Но излизането от такава голяма колективна трагедия чрез почитане на героите не е достатъчно. Covid-19 подложи на изпитание тази велика мрежа от умения и солидарност и показа структурните ограничения на съществуващите системи за социално подпомагане. Следователно е необходимо благодарността да върви ръка за ръка с активно търсене във всяка страна на стратегии и ресурси, така че на всяко човешко същество да бъде гарантиран достъп до лечение и основното право на здраве.

„Погрижи се за него” (Лука 10, 35) е препоръката на самарянина към гостилничаря. Исус също го отправя отново на всеки от нас и накрая ни увещава: „Иди и ти прави така“. Франциск припомня, че във своята енциклика Fratelli tutti посочва, че „притчата ни показва с какви инициативи една общност може да бъде възстановена, започвайки от мъжете и жените, които правят своя собствена крехкостта на другите, които не позволяват да се изгради общество на изключване, а стават ближни и повдигат и възстановяват падналия човек, така че доброто да бъде общо” (№ 67). Всъщност „ние сме създадени за пълнотата, която може да бъде достигната само в любовта. Да живееш безразличен към болката не е възможен избор” (№ 68).

Също на 11 февруари 2023 г., нека гледаме на светилището в Лурд като на пророчество, урок, поверен на Църквата в сърцето на модерността. Не е важно само това, което функционира и не важен само онзи, който произвежда. Болните са в центъра на Божия народ, който напредва заедно с тях като пророчество за човечество, в което всеки е ценен и никой не е за изхвърляне.

Папата завършва посланието, като поверява на застъпничеството на Мария, Здраве на болните, всички болни, онези, които се грижат за тях в семейството, с работата, с научните изследвания и доброволчеството; както и онези, които са се ангажирали да тъкат църковни и граждански връзки на братство. „На всички сърдечно изпращам своята апостолическа благословия“, завършва папата посланието, подписано на 10 януари 2023 в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“.