Папата: заедно към пълното християнско единение, което Христос желае

Предупреждение и промяна

В базиликата „Свети Павел извън градските стени“, където се съхраняват тленните останки на Апостола на езичниците, заедно с православния митрополит на Италия и Малта Поликарпос и директора на Англиканския център в Рим епископ Иън Ърнест, папата припомни „силните думи“ на пророк Исая, от които е избрана темата за тази Молитвена осмодневница: „Научете се да правите добро, търсете справедливост“.

Пророческото Слово на Господ, чрез устата на Исая, „ни кани да се променим“, посочи папата. Какво предизвиква възмущението на Господ към „народа, които толкова много обича?“. Четейки библейския текс, Франциск подчертава, че Бог „укорява в това, че в неговия храм, в негово име, не се прави това, което той иска: не тамян и приноси, а да се помогне на угнетените, да се въздаде справедливост на сираците, каузата на вдовицата да бъде защитена“.

„Бог страда, когато ние, които се наричаме Негови верни, поставяме нашето виждане пред неговото, следваме земните възгледи, а не тези на Небето, задоволявайки се с външни ритуали и оставайки безразлични към онези, за които Той се грижи най-много. Бог скърби, можем да кажем, за нашето безразличие и неразбиране".

„Кощунственото насилие“ срещу Божия храм, който е човекът

Папата посочи и "по-сериозна" причина, която оскърбява Господа,която е "кощунственото насилие". Исая говори за „престъпление и тържество“, за ръце, от които „капе кръв“. „Господ е „раздразнен“ от насилието извършено спрямо Божия храм, който е човекът, докато бива почитан в създадени от човека храмове!

Можем да си представим с колко страдания той трябва да бъде свидетел на войни и насилствени действия предприети от тези, които изповядват, че са християни“.

Затова „ако искаме, по примера на апостол Павел, Божията благодат в нас да не е напразна, трябва да се противопоставим на войната, насилието и несправедливостта, където и да се прокрадват“. Папата припомни, че „темата на тази молитвена седмица беше избрана от група вярващи от Минесота, осъзнаващи несправедливостите, извършени в миналото срещу местните народи и срещу афро-американците днес. Изправени пред различните форми на презрение и расизъм, в лицето на безразличното неразбиране и кощунственото насилие, Словото Божие ни увещава:

„Научете се да правите добро, търсете справедливост“ (Исая 1:17). Всъщност не е достатъчно да осъждате, но също така необходимо е да се отречем от злото, да отидем от злото към доброто. Ето съвета, насочен към нашата промяна".

Божията благодат е източникът на нашата промяна

Но ние не можем да го направим сами, обясни Франциск, „без Бог, без неговата благодат, не можем да излекуваме греха си. Неговата благодат е източникът на нашата промяна“. И „дори нашето икуменическо обръщане напредва до степен, в която признаваме, че се нуждаем от благодат, нуждаем се от самата милост: признавайки, че всички ние сме зависими от Бог във всичко, ние ще почувстваме и наистина ще бъдем, с Негова помощ, „едно нещо" (Йоан 17, 21)".

Папата също така изрази надеждата, че поетия синодален път също ще бъде все по-икуменически, „но нека не забравяме, че  за да вървим заедно и да се разпознаваме в общение един с друг в Светия Дух включва промяна, растеж, който може да се случи само, както пише Бенедикт XVI, „започвайки от съкровената среща с Бог, среща, която се е превърнала в общение на волята, достигайки до точката на докосване, до чувството. Нека се научим да гледаме към другия не само с очите си и с чувствата си, а според от гледната точка на Исус Христос. Твоят приятел е мой приятел“ (енциклика Deus caritas est, 18)“.  След това папата призова помощта на апостол Павел и неговата „несломима смелост“ в обръщането:

Защото по време на нашето път е лесно да работим за собствената си група, а не за Царството Божие, да станем нетърпеливи, да загубим надежда за онзи ден, в който „всички християни, в едното служение на Евхаристията, ще се окажат събрани в това единство на единствената Църква, която Христос даде на Своята Църква от самото начало”.

Поздрави към всички присъстващи братя

Накрая, папа Франциск изрази надеждата, че неговите мисли, вдъхновени от Словото, ще помогнат на всички „да се променяме и растем в молитва, в служене, в диалог и в съвместна работа за онова пълно единство, което Христос желае". Той благодари за присъствието на митрополит Поликарпос, представител на Вселенската патриаршия, епископ Иън Ърнест, личен представител на архиепископа на Кентърбъри в Рим, както и на присъстващите представители на другите християнски общности. Папата изрази и „солидарност“ с членовете на Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации и поздрави православните и източноправославните студенти, членове от Комитета за културно сътрудничество с православните църкви към Ведомството за насърчаване на християнското единство и тези на Икуменическия институт Бозе към Световния съвет на църквите. Накрая, сърдечно поздрави отец Алоис и братята от Тезе, „ангажирани с подготовката на икуменическото молитвено бдение, което ще предшества откриването на следващата сесия на Синода на епископите“.

Кардинал Кох: да оценим Божиите дарове на другите Църкви

В края на честването, приветствие отправи кардинал Курт Кох, префект на Ведомството за насърчаване на християнското единство, който участва заедно със секретаря на Ведомството архиепископ Браян Фарел. Припомняйки темата на Седмицата „Научете се да правите добро, търсете справедливост“, кардиналът  посочи, че „икуменическият ангажимент трябва да бъде проникнат от духа на обръщане и че всички сме призовани към обръщане“. „Мирът, който е плод на справедливостта, се отнася и за нашите икуменически усилия – подчерта швейцарския кардинал. Ние, християните, ще намерим мир помежду си, ако не само гледаме правата си, но и ако оценяваме с благодарност даровете и богатствата, които Светият Дух е поверил на други Църкви и общности, които са дарове и богатства за всички нас”. Според префекта това е „истинската икуменическа любов.  Любовта обединява множеството и единството. Любовта не заличава законните различия, които съществуват и между нас, християните, а ги събира хармонично в едно по-дълбоко единство, което не се налага отвън, а дава плод отвътре“.

(dg/vatn)