Папата: съвместната отговорност и участието изграждат общението
Светла Чалъкова - Ватикана
Папа Франциск прие на аудиенция ръководителите на Службата за насърчаване на икономическата подкрепа за Католическата църква къмИталианската епископска конференция. „Съвместната отговорност и участието запазват цялата си сила и уместност и наистина помагат за изграждането на една по-подкрепяща и обединена Църква“, каза папата в началото на словото си.
За размишлението си папата почерпи вдъхновение от темата на конференцията, която се проведе тези дни в Рим на тема „Всичко им беше общо“. Помощта в синодалния път”.
„Това, че сме членове на Тялото Христово, ни свързва неразривно с Господ и в същото време един с друг. Тук, следователно, е съвместната отговорност. В Църквата никой не трябва да бъде просто зрител или, още по-лошо, на границите; всеки трябва да се чувства част от дейността на едно голямо семейство. Съотговорността е обратното на безразличието, както и на „да се спасява, който може"; тя е противоотровата срещу всички форми на дискриминация, срещу тенденцията да искаш да превъзхождаш на всяка цена, да гледаме само на себе си, а не на околните“, обясни папа Франциск.
Франциск се спря на думата „безразличие“.
„Мисля, че това е най-лошата болест, която можем да имаме: да станем безразлични, асептични по отношение на проблемите на другите, като онези двама „духовници“, които минаха пред бедния човек, ранен от крадците. Безразличие: гледам, но не виждам и не искам да виждам. Следователно съотговорността предполага участие, т.е. обвързаност. Както съм казвал и в други случаи, човек не може да стои на прозореца и да гледа как животът минава“, коментира папата пред присъстващите.
„В откровението на Исус няма християни от „серия А“ и „серия Б“, ние всички сме деца на единия Отец, братя и сестри. Синодалният процес извежда това широко разпространено и в същото време необходимо съзнание : тоест необходимостта да оставим настрана определени грешни модели, които са склонни да разделят нашите общности“, добавя папата.
Накрая папата добави една последна дума, общение. „Съвместната отговорност и участието изграждат и поддържат общението; от своя страна, това ни мотивира и подтиква да участваме и да бъдем съотговорни. Изживяваме го в тези първи две години от Синодалния път, посветен на изслушването. Ако липсва общението, има по-малко мотивация и се подхранва бюрокрацията. Съотговорност, участие и общение. Те са вашите стълбове, които напомнят ключовите думи на Синода: общение, участие, мисия. Това не е случайност. Освен това в синодалната тема е и терминът „мисия“, за да ни напомня, че всичко в Църквата е за мисията; дори вашата служение, дори помощта е, за да подкрепяте мисионерските общности“.
