Папата: да се вслушаме в коренните народи за справянето с климатичната криза
Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова – Ватикана
Никоза да не се пренебрегват местните населения, защото това би било "сериозна грешка", както и "несправедливост". По-скоро трябва да се научим от тях, от тяхната култура и традиции, преди всичко за защита на земята. Както при пътуванията си до Латинска Америка, така и при неотдавнашното си пътуване до Канада, папа Франциск издигна своя глас към света в полза на коренните населения население, маргинализиранои или дори възпрепятствани в собствените си земи, наранени от екстрактивизма и обезлесяването. Коренното население - каза той - е моделът, който трябва да се следва за борба с „безпрецедентната социална и екологична криза“, която светът преживява днес.
Трябва да се вслушваме повече в коренното население и да се учим от техния начин на живот, за да разберем добре, че не можем да продължим да поглъщаме алчно природните ресурси, защото земята ни е поверена, за да ни бъде майка, способна да даде необходимото на всеки от нас, за да живеем.
Биоразнообразието
„Следователно приносът на коренното население е основен в борбата срещу изменението на климата“, отбеляза папата в словото си изцяло на испански. След това той похвали работата на Форума на коренното население, който се провежда тези дни в централата на IFAD в Рим. Това е платформа за диалог, където представители на коренните населения предават своите безпокойства, искания и препоръки за подобряване на партньорството с IFAD и ефективността на ангажираността с коренното население. Тази година темата е „Лидерство на коренното население по въпросите на климата: Решения, базирани на общността за подобряване на устойчивостта и биоразнообразието“. Въпрос от спешна важност, тъй като местните народи подкрепят световното биоразнообразие: 80% от биоразнообразието на планетата се намира в земите на местните народи.
Безпрецедентна криза
За папата това е „възможност да се признае критичната роля, която играят коренните населения в опазването на околната среда, и да се подчертае тяхната мъдрост в намирането на глобални решения на огромните предизвикателства, които изменението на климата поставя пред човечеството всеки ден“. За съжаление, отбеляза папа Франциск, „свидетели сме на безпрецедентна социална и екологична криза“.
Ако наистина искаме да се погрижим за нашия общ дом и да подобрим планетата, на която живеем, от съществено значение е да променим дълбоко начина на живот, от съществено значение за моделите на производство и потребление.
Неотложни общи действия
Ето защо днес повече от всякога е необходим „процес на преобразуване на консолидираните властови структури, които управляват западната култура в обществото и в същото време трансформират историческите взаимоотношения, белязани от колониализъм, изключване и дискриминация“. Трябва да създадем „подновен диалог за това как да изградим бъдещето на планетата“.
Имаме спешна нужда от общи действия, резултат от лоялно и постоянно сътрудничество, защото екологичното предизвикателство, пред което сме изправени, и неговите човешки корени оказват влияние върху всеки един от нас. Въздействие не само физическо, но и психологическо и културно.
Зачитане на достойнството и правата
Призивът е насочен към правителствата, за да могат да „признаят местните народи от целия свят с техните култури, езици, традиции и духовност“ и „да уважават тяхното достойнство и права, знаейки, че богатството на нашето велико човешко семейство се състои именно в неговото многообразие”.
Пренебрегването на местните общности в опазването на земята е сериозна грешка, да не говорим за голяма несправедливост.
Справедлив преход
От друга страна, подчерта папата, „валоризирането на тяхното културно наследство и техниките на техните предци ще ни помогне да тръгнем по пътя на по-добро управление на околната среда“. В това отношение папата смята за „похвална“ работата на IFAD за подпомагане на местните общности в процеса на самоопределящо се развитие, по-специално чрез Фонда за подкрепа на коренното население. Въпреки това, каза той, „тези усилия трябва да бъдат умножени и придружени от решителен и далновиден процес на вземане на решения“. Целта е да се постигне „справедлив преход“.
Да живеем добре и в хармония
Папата се спря на „две ключови думи: да живеем добре и хармония“. „Да живееш добре не е да живеем охолно, а означава да живеем в хармония с природата. Да живееш в хармония с природата, означава да знаеш как да търсиш, не баланса, не, а хармония, която превъзхожда баланса. Балансът може да бъде функционален, хармонията никога не е функционална, тя е суверенна сама по себе си."
Да знаеш как да се движиш в хармония е това, което дава мъдростта, която наричаме добър живот. Хармония между човека и неговата общност, хармония между човека и околната среда, хармония между човека и цялото творение.
Раните от екстрактивизма и обезлесяването
Срещу тази хармония има очевидни рани, „които – заклейми папа Франциск – унищожават народите“: „екстрактивизмът, в случая с Амазонка“, екстрактивизмът от мините и „обезлесяването“. „Винаги търсете хармонията“, е поканата на папата. „Когато хората не зачитат доброто на почвата, доброто на околната среда, доброто на времето, доброто на растителността или доброто на фауната, това общо благо , когато не го почитат, изпадат в нечовешки позиции, защото губят този контакт с майката земя. Не в суеверен смисъл, а в смисъл на това, което ни дава култура и ни дава хармония".
Културите на коренните населения не трябва да се превръщат в модерна култура, не. Те трябва да бъдат уважавани и две неща: да вървим по техния път на развитие и, второ, да се вслушваме в посланията на мъдростта, които ни дават. Защото това не е енциклопедична мъдрост. Това е мъдростта да виждаш, чуваш и докосваш в ежедневието.
Борба за хармония
Оттук и насърчението да се борим за провъзгласяване на тази хармония. „Тази функционалистка политика, тази политика на екстрактивизъм я унищожава. Нека всички да можем да се поучим от добрия живот в този хармоничен смисъл на местните народи“, заключи Франциск.
