Обща аудиенция: да провъзгласяваме близостта на Бог с нашата кротост
Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова - Ватикана
Ключът към проповядването на Евангелието е „да вървим кротки и добри като агнета, без суета, заедно“, казвайки, че „Бог е близо“ и, че ни обича, защото „радостта да бъдем Божии чеда трябва да бъде споделена с братята и сестрите, които още не Го познават. Нашето провъзгласяване като ученици се ражда от срещата с Господа, но без провъзгласяване връзката с Него не расте“. Това бяха някои от акцентите в катехизисната беседа на папа Франциск на общата аудиенция, четвъртата, посветена на страстта към евангелизирането, „което те обвързва с ум, сърце, ръце“. В беседата си пред присъстващите във ватиканската аула „Павел VI“, папата анализира „мисионерското слово“ на Исус към учениците, преди да ги изпрати на мисия.
Не можем да бъдем с Исус, без да Го провъзгласяваме
Става въпрос за словото на Исус, което срещаме в 10 глава от Евангелието според Матей, което папата определи като „конституцията“ на провъзгласяването. След като се спря на Исус „модел и учител на проповедта“, катехизисната беседа насочи вниманието „към първите ученици“. Матей казва, че Исус „ги призовава, за да останат с Него и да отидат и да проповядват“. И в това, обясни Франциск, няма противоречие, защото „за Исус няма отиване без оставане и няма оставане без отиване“. Провъзгласяването всъщност „идва от среща с Господ; всяка християнска дейност, особено мисионерската, започва оттам“. Следователно „само тези, които остават с Него, могат да носят Евангелието на Исус“.
Всъщност следването на Христос не е интимистичен факт: без проповядване, без служение, без мисия връзката с Него не расте. Забелязваме, че в Евангелието Господ изпраща учениците преди да са завършили подготовката си: малко след като ги е призовал, Той вече ги изпраща! Това означава, че опитът в мисията е част от формирането.
Защо, какво и как да провъзгласяваме
Продължавайки анализа на „мисионерското слово“ на Исус, папата открои три аспекта от него: „защо да провъзгласявам, какво да провъзгласявам и как да провъзгласявам“. Причината се крие в думите: „Даром получихте, даром давайте”. Всъщност ние получихме даром, без заслуги, възможността „да се срещнем с Исус, да Го опознаем, да открием, че сме обичани и спасени“. Това е толкова голям дар, „че не можем да го задържим за себе си, чувстваме нужда да го разпространяваме; но в същия стил, даром”.
Получихме дар и нашето призвание е да дадем себе си като дар за другите; в нас е радостта да сме Божии чеда, която трябва да бъде споделена с братята и сестрите, които все още не Го познават! Това е причината за провъзгласяването.
Да провъзгласяваме, че Бог е близо, нежен и милостив
Какво тогава да провъзгласяваме? Исус казва: „Проповядвайте, като казвате, че небесното царство е близо“. Ето какво трябва да се каже, подчерта папа Франциск, преди всичко и във всичко: Бог е близо. Той е „близкият, нежният, милостивият“.
Ние, проповядвайки, често каним хората да направят нещо и това е добре; но нека не забравяме, че основното послание е, че Той е близо до нас. Близост, милост и нежност. Да приемем Божията любов е по-трудно, защото винаги искаме да бъдем в центъра, главни герои, ние сме по-склонни да правим, отколкото да се оставим да бъдем оформени, да говорим повече, отколкото да слушаме
Но, припомни папата, „ако на първо място е това което правим, ние пак ще бъдем главните герои. Докато провъзгласяването трябва да даде предимство на Бог, а на другите възможността да Го приемат, да осъзнаят, че е Той близо“.
Да провъзгласяваме „като овце сред вълци“
И накрая, как да провъзгласяваме. Това „е аспектът, на който Исус се спира най-много“, основният стил в свидетелството, който обвързва всичко, ум, сърце, ръце“. Исус казва: „Изпращам ви като овце сред вълци“. Той не иска от нас, подчерта Франциск, да знаем как да се справяме с вълците, „тоест да сме способни да спорим, да се противопоставяме и да се защитаваме“.
Нашето мислене е следното: ставаме актуални, многобройни, престижни и светът ще ни слуша и ще ни уважава и ние ще победим вълците: не, не е така. Аз ви изпращам като овце, като агнета. Ако не искаш да бъдеш овца, Господ няма да те защити от вълците. Оправяй се както можеш. Но ако си овца, бъди уверен, че Господ ще те защити от вълците. Бъдете смирени. Той иска от нас да бъдем такива, да бъдем кротки и с желанието да бъдем невинни, да сме готови да се жертваме; това всъщност е агнето: кротост, невинност, отдаденост, нежност.
Никой ученик не провъзгласява сам
Вместо това, поясни папата, „агнетата, маскирани като вълци, биват разкрити и разкъсани“. Тук папата цитира една проповед на свети Йоан Златоуст: „Докато сме агнета, ние ще побеждаваме и дори да сме заобиколени от много вълци, ще можем да ги надвием. Но ако станем вълци, ще бъдем победени, защото ще бъдем лишени от помощта на овчаря. Той храни не вълци, а агнета“. И отново относно това „как да провъзгласяваме“, Исус казва какво „не“ трябва да носим със себе си на мисия: „Не вземайте злато или сребро или пари в поясите си, или пътна чанта, или две туники, или сандали, или тояги“. Той казва „да не разчитаме на материалните сигурности, да отидем в света без суетата, а със семплота“. За Църквата – каза папата – да се подаде на суетата е най-лошото, което може да се случи“.
Ето как се провъзгласява: показвайки Исус, отколкото говорейки за Исус .А как да покажем Исус? С нашето свидетелство. И накрая, вървейки заедно, в общност: Господ изпраща всички ученици, но никой не отива сам. Апостолската църква е изцяло мисионерска и в мисията тя намира своето единство. Затова: да вървим кротки и добри като агнета, без суета и да вървим заедно. Тук се крие ключът на провъзгласяването, това е ключът към успеха на евангелизацията.
