Папата от Южен Судан: „стига разрушения, време е да се гради!“
Маня Кавалджиева – Ватикана
„Дойдох като поклонник на помирението, с мечтата да ви придружавам във вашия път към мира, труден път, който обаче не търпи отлагане“: с тези думи папа Франциск поздрави властите, обществените организации, културните дейци и дипломатическия корпус на Южен Судан в деня на пристигането си в тази страна на 3 февруари.
В словото си пред властите и обществеността, папата отново се позова на природните богатства, на „изобилието от плодове и растителност, благодарение на голямата река, която пресича тази страна“: „Казаното от древния историк Херодот за Египет, а именно, че е „дар от Нил“, се отнася и за Южен Судан“, отбеляза папата.
„Както реката напуска извора си, за да започне да тече, ходът на историята оставя след себе си враговете на света“, подчерта Франциск, напомняйки отново, че насилието кара историята да се върне назад.
„За да не се превърне тази земя в гробище, а отново да стане цъфтяща градина, аз ви моля с цялото си сърце да приемете една проста дума – не моята, а Христовата“, призова папата присъстващите, имайки предвид Евангелие от Лука, в което Господ, виждайки ученика, който вади меча си, казва: „Оставете, стига!“ (22,51).
Стига кръвопролития, стига конфликти, стига насилия и взаимни обвинения за това, не оставяйте повече народа жаден за мир. Стига разрушения, време е за изграждане! Загърбете времето на войната и нека изгрее време на мира!
Светият Отец припомни, че за държавата Южен Судан има друга дума, която трябва да характеризира нейното развитие и хода, поет от народа след 9 юли 2011 г.: „република“. Res publica означава, че държавата принадлежи на всички и тези, които носят най-голямата отговорност, са призвани да служат на общото благо. Целта на властта е да служи на общността, но често хората попадат в капана на изкушението да използват властта за собствените си интереси. „Не е достатъчно да се наричаш република, трябва да си такава“, отбеляза папата и след това се спря на същността на демократичната форма на управление.
Демокрацията защитава полезното разграничаване на правомощията, така че, например, всеки, който раздава правосъдие, да може да го упражнява без да е зависим от този, който законодателства или управлява. Демокрацията предполага и зачитане на човешките права, защитени от закона и неговото прилагане, и по-специално свободата на изразяване на собствените идеи. Наистина трябва да се помни, че без справедливост няма мир (вж. СВ. ЙОАН ПАВЕЛ II, Послание за честването на XXXV Световен ден на мира, 1 януари 2002 г.), но също така, че без свобода няма справедливост.
Поклонението на папата в Южен Судан има икуменически характер и това е голяма рядкост, подчерта Франциск и отново се позова на образа на реката: „пътят на голямата река, при езерото Но, се свързва с друга река, давайки живот на Бели Нил. Прозрачната на нейните водите следователно се дължи на срещата“. Пътят на мира преминава през взаимното уважение, взаимното опознаване и диалога.
Папата посочи, че „за се премине от нецивилизоваността на сблъсъка към културата на срещата, ролята, която младите хора могат и искат да играят, е решаваща. Затова нека им бъдат осигурени свободни пространства за срещи и дискусии; и нека без страх да хванат за ръка бъдещето, което им принадлежи! Нека жените, майките, които знаят как се създава и защитава живота, също да вземат по-голямо участие и в политическите и управленческите процеси“.
„Голяма река обаче понякога може да прелее и да причини бедствия“, каза Франциск и поясни, че „за да се предотврати наводнение на река, е необходимо коритото й да се поддържа чисто. Като оставим настрана метафората, прочистването, от което се нуждае общественият живот, е борбата с корупцията. Нечестни сделки с пари, скрити заговори за забогатяване, бизнес с покровителство, липса на прозрачност: това е замърсената основа на човешкото общество, поради което липсват необходимите ресурси за най-необходимото. Преди всичко да се борим с бедността, която е плодородната почва, в която пускат корени омразата, разделенията и насилието. Неотложната необходимост на една цивилизована държава е да се грижи за своите граждани, особено за най-уязвимите и в неравностойно положение. Мисля преди всичко за милионите разселени хора, които живеят тук: колко много от тях трябваше да напуснат домовете си и да се озоват в периферията на живота вследствие на сблъсъци и принудително разселване!“
Папата говори и за други проблеми. „За да не се превърнат водите на живота в смъртни опасности, важно е реката да се снабди с подходящи защитни прегради. Същото важи и за човешкото съжителство. Преди всичко трябва да се спре доставянето на оръжия, които, въпреки забраните, продължават да пристигат в много страни в региона, а също и в Южен Судан: тук има нужда от много неща, но със сигурност няма нужда и от допълнителни инструменти за смърт. Други прегради са от съществено значение за гарантиране на хода на социалния живот: имам предвид развитието на подходящи здравни политики, необходимостта от жизненоважни инфраструктури и особено главната роля на грамотността и образованието, единственият път, за да могат децата на тази земя да поемат бъдещето си в свои ръце. Те, както всички деца на този континент и на света, имат право да растат, като държат в ръцете си тетрадки и играчки, а не работни инструменти и оръжия.
Папа Франциск повтори думите на Йоан Павел II, изречени преди 30 години в Судан: „за африканските проблеми трябва да се намерят африкански решения“.
