Папата: да се вслушаме във вика на страдащите

Тициана Кампизи – Светла Чалъкова - Ватикана

Евангелската фигура на добрия самарянин. Това бе в центъра на словото на папа Франциск по време на аудиенцията в Климентинската зала във Ватикана с представителите на Медицинския отдел към Службата за душепастирската грижа в здравеопазването на Римската епархия, които прие по повод Световния ден на болните, който се отбелязва всяка година на 11 февруари, празник на Дева Мария Лурдска.   Заедно с тях бяха и директорите на 13 големи римски болници и някои лекари, както и болни доброволци. Папата се обърна към онези в италианската столицата, които правят всичко по силите си за болните: хора, които „съумели да превърнат опита от страданието в близост до болката на другите“ и които, въпреки че изпитват страдание, са се посветили на другите, давайки живот на истории за солидарност и надежда, съборили стените на изолацията и страха. На тях папата подчерта важността от три нагласи: да се доближат до страдащите, да дадат глас на нечутото страдание, да станат завладяващ квас на милосърдието.

Важно е да се доближим до тези, които страдат, предлагайки им изслушване, любов и прием. Но за да направим това, трябва да се научим да виждаме в болката на нашия брат „знак за предимство“, който в дълбините на сърцата ни ни принуждава да се спрем и не ни позволява да продължим. Това е чувствителност, която нараства, колкото повече позволим да се обвържем в срещата със страдащите. И вървейки заедно по този начин помага на всички ни да разберем най-истинския смисъл на живота, който е любовта.

Предизвикателството на лишените от човечност градове

Що се отнася до това да се даде „глас на нечутото страдание на тези, които в болестта си са оставени сами, лишени от финансова и морална подкрепа“ и следователно повече „изложени на отчаяние и загуба на вяра, както може да се случи с тези, засегнати от фибромиалгия и хронична болка“, Франциск отпраи предизвикателство към днешните градове, „понякога лишени от човечност и глухи за състраданието“.

Нека приемем вика на страдащите и да направим така той да бъде чут. Нека не го оставяме затворен в една стая, нито просто да се превърне в „новина“: нека направим място за него в себе си и да го разширим с нашето лично и конкретно участие.

Работа в мрежа

И накрая, по отношение на третата нагласа „да станат квас на милосърдието“ към страдащите папата уточни, че става въпрос да се създаде „мрежа, споделяйки стила на безвъзмездност и реципрочност“. Наистина, добави Франциск, „всички сме нуждаещи и всички можем да дадем и получим нещо, дори само усмивка“. И това е, което „кара мрежата да расте около нас, съставена от ръце, които се стискат една друга, от ръце, които работят заедно, от сърца, които се обединяват в молитва и състрадание“, която не се разпада „сред бурните вълни“ и която „позволява на онези, които рискуват да бъдат потопени и да се удавят, да бъдат извадени на брега“. Папата отбеляза, че именно „примерът на онези, които поемат инициативата, също помага на другите да намерят смелостта да се включат“, какъвто е случаят с тези, които са част от Медицинския отдел да душепастирската грижа към епархията на Рим: болни хора, здравни работници и членове от света на спорта, обединени в общ ангажимент за доброто на хората.

Работата в мрежа е съвместна работа като членове на едно тяло. Страданието на един се превръща в страдание на всички и приносът на всеки се приветства от всички като благословия. Скъпи приятели, да си близо до страдащите не е лесно, добре го знаете. За това ви казвам: не се обезсърчавайте!

Ангажирайте се конкретно с милосърдието

В заключение Франциск прикани присъстващите да черпят сила от лицето на тези, които страдат, лицето на Христос, „Който пожела да сподели нашата слабост, умирайки за нас и Който, възкръснал, никога не ни изоставя“. Папата добави, че в крехкостта човек е „близо до сърцето на Бог“. Следователно пътят който трябва да преминем е „да разберем крехкостта, да погалим крехкостта, да направим крехкостта силна“. Накрая папата призова присъстващите да се молят, така че „близостта до страдащите и конкретният ангажимент в милосърдието да нарастват и никой вик на болка да не остане нечут“.