Папата: отхвърлянето на хора е скандално и вредно за цялото общество
Маня Кавалджиева – Ватикана
Те идват накуцвайки, с бастуни, с тъмни очила, в инвалидни колички, облечени в туники с племенни щампи, с тениски с лика на папата или с венци от пера и сламени дрехи. Носят в ръка, като дарове за папата, тениски, рисунки, бронзови скулптури или като предлагат традиционен музикален спектакъл. Става дума за хората, за които се грижат някои организации за благотворителна дейност в Демократична република Конго: сираци, прокажени, слепи, куци, осакатени – днес те получават прегръдката на папа Франциск, който ги приема в Нунциатурата в Киншаса заедно с отговорните лица, отговарящи за милосърдните дела, които дават утеха и гостоприемство на тези хора, иначе изоставени.
Предаваме ви пълния текст на словото на папа Франциск:
„Скъпи братя и сестри,
Поздравявам ви сърдечно и ви благодаря за песните, свидетелствата и това, което ми разказахте, но най-вече за всичко, което правите! В тази страна, в която има толкова много насилие, което отеква като грохот на сгромолясало се дърво, вие сте гората, която расте всеки ден сред тишина и прави въздуха по-добър, годен за дишане. Разбира се, вдига повече шум дърво, което се сгромолясва, но Бог обича и култивира щедростта, която мълчаливо пониква и дава плод, и гледа с радост онези, които служат на нуждаещите се. Така расте доброто, в непринудеността на ръце и сърца, протегнати към другите, в смелостта на малките стъпки, за да се приближим до най-слабите в името на Исус. Поговорката, която каза Чечилия, наистина е вярна: „Хилядите стъпки винаги започват от една"!
Едно нещо ми направи впечатление: вие не само ми изброихте социалните проблеми и изредихте много данни за бедността, но преди всичко говорихте с любов за бедните. Разказахте за себе си и за хора, които не сте познавали преди и които сега са ви станали близки: имена и лица. Благодаря ви за този поглед, който може да разпознава Исус в по-малките му братя. Господ трябва да се търси и обича в бедните, и като християни трябва да внимаваме да не се отдалечаваме от тях, защото има нещо нередно, ако вярващият държи на разстояние Христовите избраници.
Докато мнозина днес ги отхвърлят, вие ги прегръщате; докато светът ги експлоатира, вие ги подкрепяте. Подкрепянето срещу експлоатацията: ето я гората, която расте, докато бушува премахването на ненужното! Бих искал да дам гласност на това, което правите, за улесняване на растежа и надеждата в Демократична република Конго и на този континент. Дойдох тук, мотивиран от желанието да дам глас на безгласните. Как бих искал медиите да отделят повече място на тази страна и на цяла Африка! Да се опознават народите, културите, страданията и надеждите на този млад континент на бъдещето! Ще бъдат открити невероятни таланти и истории за истинска човешка и християнска възвишеност, истории, родени в обикновена среда, която познава добре уважението към малките, към възрастните и към творението.
Хубаво е да ви се даде глас тук, в Нунциатурата, защото папските представителства, „домовете на папата“, разпръснати по света, са и трябва да бъдат усилватели на човешко насърчаване, центрове на милосърдие, в първите редици на дипломацията на милосърдие, в насърчаването на конкретна помощ и в насърчаването на мрежи на сътрудничество. Това вече става, без много шум, в редица части на света и тук от дълго време; този дом от десетилетия е близко присъствие: открита преди деветдесет години като Апостолическа делегация, тя ще чества след няколко дни шестдесетата годишнина от издигането си в Нунциатура.
Братя и сестри, които обичате тази страна и се посвещавате на нейния народ, това, което правите е прекрасно, но съвсем нелесно. Идва ти заплачеш, като слушаш истории като тези, които ми разказахте, за страдащи хора, обречени на скитнически живот от всеобщото безразличие, което ги кара да живеят на улицата, излагайки ги на риск от физическо и сексуално насилие, както и на обвинения в магьосничество, докато те се нуждаят само от любов и грижа. Силно ме впечатли това, което разказа ти, Текадио, че заради проказата и днес, през 2023 г., все още се чувстваш „дискриминиран, гледан с презрение и унизен“, докато хората със смесица от срам, неразбиране и страх, бързат да почистят там, откъдето е минала дори само сянката ти.
Бедността и отхвърлянето оскърбяват човека, обезобразяват достойнството му: те са като пепел, която потушава огъня, който носи в себе си. Да, всеки човек, създаден по Божи образ и подобие, свети с ярък огън, но само любовта премахва пепелта, която го покрива: само чрез възстановяване на достойнството може да се възстанови човечеството! Натъжих се, като чух че и тук, както в много части на света, децата и възрастните са отхвърляни. Освен, че е скандално, това е и вредно за цялото общество, което се изгражда именно като се тръгне от грижата за възрастните и децата, за корените и за бъдещето. Нека помним: едно истинско човешко развитие не може да бъде без памет и без бъдеще.
Братя, сестри, днес бих искал да споделя с вас и чрез вас, с многото творци на добро в тази велика страна, два въпроса. Първо: струва ли си? Струва ли си да се ангажираме пред океан от нужди, който непрекъснато и драматично нараства? Това не е ли безсмислено, а често и обезсърчаващо усилие? Идва ни на помощ това, което каза сестра Мария Челесте: „Въпреки, че сме малки, разпнатият Господ желае да ни има до себе си, за да подкрепяме драмата на света“. Вярно е, милосърдието се синхронизира с Бог и Той ни изненадва с неочаквани чудеса, които се случват посредством тези, които обичат. Вашите истории са богати на прекрасни прояви, известни на сърцето на Бог и невъзможни само за човешката сила.
Мисля за това, което ни разказа ти, Пиер, че в пустинята на безсилието и безразличието, в морето от болка, заедно с приятелите си откри, че Бог не ви е забравил, защото ви изпрати хора, които не се обърнаха на другата страна, преминавайки на другата улица. Така, в тяхното лице, вие преоткрихте това на Исус и сега искате да направите същото за другите. Доброто е това, то се разпространява, не се оставя да бъде парализирано от примирението и бездействието, а ни призовава да дадем на другите това, което сме получили безплатно. Има нужда предимно младите хора да видят всичко това: лица, които преодоляват безразличието, като гледат хората в очите, ръце, които не държат оръжие и не боравят с пари, а се протягат към тези, които са паднали на земята, за да ги вдигат до тяхното достойнство, до достойнството на Божи дъщери и синове.
Следователно си заслужава и е добър знак, че властите, чрез неотдавнашните споразумения с Епископската конференция, признаха и оцениха работата на онези, които са ангажирани в социалната и благотворителната сфера. Това със сигурност не означава, че грижата за най-уязвимите, както и ангажиментът към здравеопазването и образованието, могат систематично да се приписват на доброволната дейност. Те са приоритетни задачи на управляващите, като се обръща внимание на осигуряването на основните услуги и на населението, което живее далеч от големите градски центрове. В същото време вярващите в Христос никога не трябва да опетнява свидетелството на милосърдието, което е свидетелството на Бог, с търсенето на привилегии, престиж, видимост и сила.
Не, средствата, ресурсите и добрите резултати са за бедните и всеки, който се грижи за тях, винаги е призван да помни, че властта е служение и че милосърдието не води до това да почиваме на лаврите си, а изисква спешност и конкретност. В този смисъл сред многото неща, които трябва да се направят, бих искал да подчертая едно предизвикателство, което засяга всички, а не малко тази страна. Това, което причинява бедността, е не толкова липсата на блага и възможности, а неравномерното им разпределение. Който е богат, особено ако е християнин, е призован да споделя това, което притежава, с тези, които са лишени от необходимото, особено ако принадлежат към същия народ. Не става въпрос за доброта, а за справедливост. Това не е филантропия, а вяра; защото, както казва Писанието, „вярата без дела е мъртва" (Яков 2,26).
Ето тогава вторият въпрос, свързан точно с дълга и неотложността на правенето на добро: как да го правим? Как се прави благотворителност, какви критерии да следваме? Затова бих искал да ви предложа три обикновени точки. Това са аспекти, които благотворителните институции, действащи тук, вече знаят, но които е добре да помним, защото да служим на Исус в бедните е все по-плодотворно свидетелство.
Преди всичко милосърдието изисква пример: наистина не е само нещо, което трябва да правим, а е израз на това, което сме. Това е начин на живот, това е живот според Евангелието. Затова са необходими доверие и прозрачност: имам предвид финансовото и административното управление на проектите, но и ангажимента да предлагаме подходящи и квалифицирани услуги. Точно това е духът, който характеризира толкова много църковни дела, от които тази страна се възползва и които са белязали нейната история. Винаги да се дава пример!
Втора точка: далновидността, тоест да можем да гледаме напред. От съществено значение е инициативите и добрите дела, освен че трябва да отговарят на непосредствените нужди, трябва да бъдат устойчиви и дълготрайни. Не просто обгрижване, а да бъдат изградени на базата на това, което действително може да се направи и с дългосрочна перспектива, така че да продължат във времето, а не да приключат с този, който ги е започнал. В тази страна, например, има невероятно плодородна почва, изключително плодородна земя; щедростта на тези, които помагат, не може да не приеме тази характеристика, благоприятствайки вътрешното развитие на тези, които населяват тази земя, учейки ги да я обработват, давайки живот на проекти за развитие, които да поставят бъдещето в техните ръце.
Вместо да се раздават стоки, които винаги ще са необходими, по-добре е да предаваме знания и инструменти, които да направят развитието независимо и устойчиво. В това отношение мисля и за големия принос на католическото здравеопазване, което в тази страна, както и в много други страни по света, дава утеха и надежда на населението, помагайки на онези, които страдат, безвъзмездно и със сериозност, винаги стараейки се, точно както трябва да бъде, да се помага чрез модерни и подходящи средства.
Пример, далновидност и накрая – третият елемент – свързаност: трябва да създадем мрежа, не само виртуално, но и конкретно, както става в тази страна в симфонията на живота на голямата гора и на нейната разнообразна растителност. Да създадем мрежа: да се работи все повече заедно, като бъдете в постоянна синергия един с друг, в общение с местните църкви и с територията. За се създаде мрежа: всеки със собствената харизма, но заедно, свързани, споделяйки неотложните проблеми, приоритетите, нуждите, без затваряне и самореферентност, готови за оказване на помощ на други християнски общности и на други религии, както и на многото присъстващи хуманитарни организации. Всичко за доброто на бедните.
Скъпи братя и сестри, оставям ви тези мисли и ви благодаря за това, което оставихте днес в сърцето ми. Вие сте ценни. Благославям ви и ви моля да продължите да се молите за мен“.
