Папата се срещна с жертви на насилието в ДРКонго: „обезоръжете сърцата"
От Нунциатурата в Киншаса, на една от най-съкровените и същевременно най-значимите срещи от посещението в ДР Конго, папа Франциск отправи силен призив срещу насилието, което разкъсва живота на хората. Четирима оцелели от продължаващия конфликт в източната част на ДР Конго представиха на папата своиоте лични свидетелства: 17 годишния Ладислас Камбале Комби, чийто по-голям брат е бил убит, Бижу Мукумби Камала, жертва на сексуално насилие, свещеника Ги-Робер Мандро Дехоло, с осакатени пръсти на едната си ръка и Емелда М'Кархунгулу от Бугобе, местност югозападно от Букаву, която е била секс робиня в продължение на 3 месеца.
Те споделиха истории за брутално насилие, включително масови убийства и осакатявания, отвличания и изгубени роднини, серийни изнасилвания и сексуално робство и разселени хора, живеещи в пренаселени и нехигиенични бежански лагери. Но на фона на ужасите на войната и природните бедствия, участващите също говориха за прошка и надежда: „Искаме да оставим зад гърба си това тъмно минало и да можем да изградим красиво бъдеще".
Предлагаме пълния текст на папското слово:
Шокирани сме пред нечовешкото насилие, което сте видяли с очите си и изпитали лично. И няма думи; само плач и мълчание. Буниа, Бени-Бутембо, Гома, Масиси, Рутшуру, Букаву, Увира, места, които международните медии почти никога не споменават: тук и другаде много от нашите братя и сестри, деца на същото човечество, са взети за заложници от произвола на най-силните, от тези, които държат най-мощните оръжия в ръцете си, оръжия, които продължават да циркулират. Сърцето ми днес е на изток от тази необятна страна, която няма да има мир, докато не бъде достигната там, в нейната източна част.
На вас, скъпи жители на Изтока, искам да кажа: Аз съм близо до вас. Вашите сълзи са мои сълзи, машата болка е моя болка. На всяко семейство в траур или разселено поради опожарени села и други военни престъпления, на оцелелите от сексуално насилие, на всяко ранено дете и възрастен казвам: Аз съм с вас, бих искал да ви донеса Божията милувка. Неговият нежен и състрадателен поглед е насочен към вас. Докато насилниците се отнасят към вас като към обекти, Отец, който е на небесата, вижда вашето достойнство и казва на всеки един от вас: „Вие сте скъпоценни в Моите очи, защото сте достойни за уважение и Аз ви обичам“ (Исая 43:4). Братя и сестри, Църквата е и винаги ще бъде на ваша страна. Бог ви обича и не ви е забравил, но нека и хората не ви забравят!
От Негово име, заедно с жертвите и тези, които са ангажирани с мира, справедливостта и братството, осъждам въоръженото насилие, кланетата, изнасилванията, унищожаването и окупацията на села, грабежа на ниви и добитък, които продължават да бъдат извършвани в Демократична република Конго. А също и кървавата, незаконна експлоатация на богатството на тази страна, както и опитите за раздробяването му, за да се управлява. Възмутително е, че несигурността, насилието и войната, които трагично засягат толкова много хора, са позорно подхранвани само от външни сили, но и отвътре, за лични интереси и предимства. Обръщам се към Отца, Който е на небесата, който иска да бъдем всички братя и сестри на земята: смирено навеждам глава и с болка в сърцето Го моля за прошка за насилието на човек над човека. Отче, смили се над нас. Утешавайте жертвите и страдащите. Обърни сърцата на тези, които извършват жестоки зверства, които опозоряват цялото човечество! И отвори очите на тези, които ги затварят или се отвръщат от тези мерзости.
Това са конфликти, които принуждават милиони хора да напуснат домовете си, предизвикват много сериозни нарушения на човешките права, разкъсват социално-икономическата тъкан, причиняват рани, които трудно заздравяват. Това са борби в които се преплитат етническа, териториална и групова динамика; конфликти, свързани със собствеността върху земята, с липсата или слабостта на институциите, омраза, в която богохулството на насилието прониква в името на фалшив бог. Но това е преди всичко война, отприщена от ненаситна алчност за суровини и пари, която подхранва въоръжена икономика, която изисква нестабилност и корупция. Какъв скандал и какво лицемерие: хора биват изнасилвани и убивани, докато бизнеси, които причиняват насилие и смърт, продължават да процъфтяват!
Отправям силен призив към всички хора, към всички субекти, вътрешни и външни, които дирижират войната в Демократична република Конго, ограбват, бичуват и дестабилизират. Вие се обогатявате чрез незаконната експлоатация на активите на тази страна и кървавите жертви на невинни. Вслушайте се във вика на кръвта им (вж. Бит. 4:10), вслушайте се в гласа на Бог, който ви призовава към обръщане, и в този на вашата съвест: заглушете оръжията си, сложете край на войната.
Скъпи братя и сестри, какво можем да направим? Откъде да се започне? Как да действаме за насърчаване на мира? Днес бих искал да ви предложа да започнете отново с две „не“ и две „да“.
Преди всичко „не“ на насилието, винаги и във всеки случай, без „ако“ и без „но“. Да обичаш своя народ не означава да таиш омраза към другите. Напротив, да обичаш родината си означава отказ от обвързване с онези, които насърчават използването на сила. Това е трагична измама: омразата и насилието никога не са приемливи, никога не са оправдани, никога не са толерирани, особено за онези, които са християни. Омразата само поражда повече омраза, а насилието - още повече насилие. Тогава трябва да се каже ясно и силно „не" на тези, които ги разпространяват в името на Бог. Скъпи конгоанци, не се оставяйте да бъдете съблазнени от хора или групи, които подбуждат към насилие в негово име. Бог е Бог на мира, а не на войната. Проповядването на омраза е богохулство, а омразата винаги разяжда сърцето на човека. Всъщност тези, които живеят чрез насилие, никога не живеят добре: те мислят да спасят живота си и вместо това са погълнати от водовъртеж от зло, който, карайки го да се бие с братята и сестрите, с които е израснал и живял години наред, го убива отвътре .
Но за да кажем наистина „не“ на насилието, не е достатъчно да се избягват насилствени действия; трябва да се изкоренят корените на насилието: имам предвид алчността, завистта и преди всичко омразата. Докато се прекланям с уважение пред страданието, понесено от толкова много хора, бих искал да помоля всички да се държат така, както ни предложихте на нас, смели свидетели, които имат смелостта да обезоръжават сърцата. Моля всички в името на Исус, който прости на онези, които прободоха китките и краката му с пирони, разпъвайки го на кръст: моля, обезоръжете сърцето си. Това не означава да спрем да се възмущаваме от злото и да не го заклеймяваме, това е наш дълг! Нито означава безнаказаност и оправдаване на жестокостите, продължаване, сякаш нищо не се е случило. Това, което се иска от нас, в името на мира, в името на Бога на мира, е да демилитаризираме сърцето: да премахнем отровата, да отхвърлим омразата, да обезвредим алчността, да премахнем негодуванието; да кажем "не" на всичко това изглежда ни прави слаби, но в действителност ни освобождава, защото ни дава мир. Да, мирът се ражда от сърцето, от сърцата освободени от омраза.
Второто е „не“ на примирението. Мирът изисква борба с обезсърчението, неудобството и недоверието, които ни карат да вярваме, че е по-добре да не се доверяваме на всички, да живеем разделени и далеч един от друг, отколкото да протегнем ръка и да вървим заедно. Отново, в името на Бог, подновявам поканата си, така че тези, които живеят в Демократична република Конго, да не стоят със скърстени, а се ангажират с изграждането на по-добро бъдеще. Мирното бъдеще не пада от небето, но може да дойде, ако сърцата се освободят от примиреният фатализъм и страхът от замесване с други хора. Ще настъпи друго бъдеще, ако е на всички, а не на някого, ако е за всички, а не срещу някого. Ще настъпи ново бъдеще, ако другият, тутси или хуту, вече няма да бъде противник или враг, а брат и сестра, в чието сърце трябва да вярваме, че има, колкото и скрито, същото желание за мир. Дори на Изток мирът е възможен! Нека повярваме! И нека работим за това, без да делегираме промяната!
Бъдещето не може да бъде изградено, ако останете затворени в своите частни интереси, затворени в собствените си групи, етнически групи и кланове. Поговорка на суахили учи: «jirani ni ndugu» (съседът е бра)]; следователно, всички твои съседи са твои братя, независимо дали са бурундийци, угандийци или руандийци. Всички сме братя, защото сме деца на един и същи Отец: така ни учи християнската вяра, изповядвана от голяма част от населението. И така, вдигнете погледа си към Небето и не оставайте пленници на страха: злото, което всеки е претърпял, трябва да се превърне в добро за всички; нека обезсърчението, което парализира, отстъпи място на подновен плам, на неукротима борба за мир, на смели решения на братство, на красотата да извикаме заедно никога повече: никога повече насилие, никога повече злоба, никога повече примирение!
Накрая, двете „да“ за мира. На първо място, „да“ на помирението. Приятели, прекрасно е това, което ще направите. Да се ангажирате да си прощавате един на друг и да отхвърляте войни и конфликти, за да разрешите разстоянията и различията. И искате да го направите, като се молите заедно, скоро, събрани около Кръста, под който с голяма смелост искате да поставите знаците на насилието, което сте видели и претърпели: униформи, мачете, чукове, брадви, ножове... Също така кръстът е бил инструмент на болката и смъртта, най-ужасният по времето на Исус, но, пресечен от неговата любов, той се е превърнал в универсален инструмент на помирение, дърво на живота.
Бих искал да ви кажа: вие също сте дървета на живота. Правете като дърветата, които абсорбират замърсяването и връщат кислород. Или както гласи една поговорка: „В живота прави като палмата: получава камъни, връща фурми“. Това е християнско пророчество: да се отговори на злото с добро, на омразата с любов, на разделението с помирение. Вярата носи със себе си нова идея за справедливост, която не се задоволява да наказва и се отказва да отмъсти, а иска да помири, да разсее нови конфликти, да потуши омразата, да прости. И всичко това е по-силно от злото. Знаете ли защо? Защото трансформира реалността отвътре, вместо да я разрушава отвън. Само по този начин злото може да бъде победено, точно както Исус направи на кръстното дърво, като го пое и преобрази с любовта си. Така болката се превърна в надежда. Приятели, само прошката отваря вратата към утрешния ден, защото отваря вратата към една нова справедливост, която разкъсва порочния кръг на отмъщението. Да се помирим означава да създаваме утрешния ден: означава да вярваме в бъдещето, вместо да останем закотвени в миналото; залага се на мира, вместо примирението към войната; това е да избягаш от затвора на собствените си причини, за да се отвориш към другите и да се насладите заедно на свободата.
Решително „да“ на надеждата. Ако помирението може да бъде представено като дърво, като длан, която дава плод, надеждата е водата, която го кара да процъфтява. Тази надежда има източник и този източник има име, което искам да провъзглася тук заедно с вас: Исус! Исус: с него злото вече няма последната дума в живота; с Него, който е направил от гроба, крайната точка на човешкото пътуване, началото на нова история, винаги се отварят нови възможности. С него всеки гроб може да се превърне в люлка, всяко изпитание в Пасхална градина. С Исус надеждата се ражда и преражда: за тези, които са претърпели зло и дори за онези, които са го извършили. Братя, сестри от източната част на страната, тази надежда е за вас, имате право на нея. Но това също е право, което трябва да бъде завювано. Как? Засявайте го всеки ден, с търпение. Връщам се към образа на дланта. Една поговорка гласи: "Когато ядеш ядката, виждаш палмата, но който я е посадил, отдавна се е върнал на земята". С други думи, за да се получат очакваните плодове, човек трябва да работи със същия дух като засаждащите палми, като мисли за бъдещите поколения, а не за непосредствените резултати. Сеенето на добро създава добро: освобождава от тясната логика на личната изгода и дарява всеки ден своето защо: то внася дъх на безвъзмездност в живота и ни прави по-подобни на Бог, търпелив сеяч, който разпространява надежда, неуморно.
Днес благодаря и благославям всички сеячи на мир, които работят в страната: хората и институциите, които правят всичко възможно, за да помогнат и да се борят за жертвите на насилие, експлоатация и природни бедствия, жените и мъжете, които са обладани от желанието за насърчаване на достойнството на хората. Някои са загубили живота си, докато са служили на мира, като посланикът Лука Атаназио, карабинерът Виторио Яковачи и шофьорът Мустафа Миламбо, убити преди две години в източната част на страната. Те бяха сеячи на надежда и тяхната жертва няма да бъде напразна.
Братя, сестри, синове и дъщери на Итури, Северно и Южно Киву, аз съм близо до вас, прегръщам ви и ви благославям всички. Благославям всяко дете, възрастен човек, всеки ранен от насилие в Демократична република Конго, особено всяка жена и всяка майка. Моля се жените, всяка жена, да бъдат уважавани, защитавани и ценени: извършването на насилие срещу жена и майка означава да го правиш на самия Бог, който е приел човешкото състояние от жена, майка.
Исусе, брате наш, Боже на помирението, който посади дървото на живота на кръста в сърцето на тъмнината на греха и страданието, Боже на надеждата, който вярва в теб, във твоята страна и в твоето бъдеще, благослови и те утеши; нека той излее своя мир в сърцата ви, семействата ви и в цялата Демократична република Конго.
(dg/vatn)
