Папата: “Светът е във война, нека се спрем навреме!"

„Целият свят е във война, в самоунищожение, нека се спрем навреме!". Това каза папа Франциск в разговор с журналисти на връщане от Южен Судан. Папата бе придружен от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби и модератора на общото събрание на Църквата на Шотландия Иън Грийншийлдс, а тримата в много случаи отговориха съвместно на въпросите. За папа Франциск, това бе възможност, както и да повтори, че криминализирането на хомосексуалистите е „несправедливост“ и също така да говори за почетния папа Бенедикт XVI, починал на 31 декември, чиято кончина бе придружена от противоречиви реконструкции, които го противопоставят на неговия наследник. Папата обясни още, че неговия предшественик, с когото се консултира няколко пъти през последните години, "не е бил огорчен от това, което е направил".

Конго и Южен Судан

„Видях, че в Конго има голямо желание да се върви напред, много култура – споделя папата впечатленията си от ДР Конго. Преди няколко месеца срещнах много интелигентни африкански студенти в Рим, това е едно от вашите богатства: млади хора, интелигентни млади хора. Те трябва да бъдат подкрепени, за да учат и да вървят напред, трябва да им се направи място, а не да се затварят вратите. Имате толкова много богатства, които привличат хора, които идват да експлоатират бедните. Съществува тази идея, че Африка трябва да бъде експлоатирана. Африка има собствено достойнство. Трябва да премахнем идеята за експлоатация. Поразен съм от проблема на Изтока, който е проблем на войната и експлоатацията. Успях да се срещна с жертвите на тази ужасна война, ранени, ампутирани, толкова много болка и всичко това, за да се заграби богатството. Не може така, не може така. Това е лошо. Конго има много възможности».

Папата засяга и темата за насилието: „Темата за насилието е ежедневна. Видяхме го и в Южен Судан, как се провокира насилие. Една от причините е продажбата на оръжие. Смятам, че продажбата на оръжие днес е чумата в света, най-голямата чума. Някой казва, че гладът по света ще свърши, ако не виждаме повече оръжия. С оръжия се разпространява война. Зад това стоят интереси, преди всичко икономически, да се експлоатира земята, полезните изкопаеми, богатствата. Вярно е, че племенният живот в Африка не помага. Имаме нужда от диалог между различните племена. Спомням си, когато бях в Кения, на препълнения стадион всички се изправиха на крака, за да кажат: „не“ на племенния живот. Вярно е, че имат различни култури, собствена история, вражди. Но също така е вярно, че войната на племената се провокира от продажба на оръжия, а след това се експлоатира земята и на двете племена. Това е дяволско, не мога да използвам друга дума, това разрушава творението, човекът. Не знам за Южен Судан, но в някои страни децата се привличат, за да служат на отделните враждуващи фракции. Това е много болезнено. Най-сериозният проблем е стремежът да се присвои богатството на тази страна чрез война, експлоатирайки също и децата".

Войната

Кладуио Лаванга от NBC NEWS, припомня безпрецедентния жест на папата през 2019 г., когато коленичи пред лидерите на Южен Судан, за да поиска мир. На въпроса дали е готов да направи същия жест към Путин, ако има възможност да се срещне с него, като се има предвид, че призивите му за мир досега остават нечути, Франциск отговаря:

„Отворен съм да се срещна с президентите на Украйна и Русия – отговаря папата. Не отидох в Киев, защото в момента не беше възможно да отида. На втория ден от войната отидох в руското посолство, исках да отида в Москва да говоря с Путин и сякаш имаше малък прозорец, тогава министър Лавров ми каза, ще видим, по-нататък…Този жест бе с мисълта, че „правя го за него“ (за Путин, бел.ред.). Но жестът на срещата през 2019 г. не знам как се случи, не беше замислен и нещата, които са импровизирани, не могат да се повторят. Не може да се обясни, тогава бях инструмент на вътрешен импулс, този жест не беше планиран. В Украйна не е единствената война. Сирия е във война от тринадесет години, Йемен е във война от десет, помислете си бедните рохинги, в Латинска Америка колко огнища на война има… Да, има по-важни войни заради шума, който вдигат, но целият свят е във война и се самоунищожава. Трябва да се замислим сериозно: тя се самоунищожава. Да спрем навреме, защото бомба те вика все по-голяма и по-голяма и в ескалацията не знаеш къде ще попаднеш. Трябва да си със студена глава. Тогава и негово превъзходителство, и монсеньор Грийншийлдс говориха за жени, но аз съм виждал жени в Южен Судан: те раждат деца, понякога остават сами, но имат силата да създадат държава, жените са добри. Мъжете отиват да се бият, отиват на война, а тези дами с две, три, четири, пет деца продължават, виждал съм ги в Южен Судан. И като говорим за жените, бих искал да кажа няколко думи на монахините, монахините, които се включват, видях някои от тях тук в Южен Судан, а след това в днешната литургия чухте имената на много монахини, които бяха убити. Да се ​​върнем на силата на жената, трябва да я приемем сериозно и да не я използваме като реклама на грим: моля, това е обида към жената, жената е за по-велики неща! Нека да разгледаме войните, които са в света».

Отговорът на архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби:

„По отношение на Русия, Путин и Украйна, където бях в края на ноември и началото на декември, наистина нямам какво да добавя, освен че тази война е в ръцете на г-н Путин, той може да я спре с изтегляне и прекратяване на огъня и след това преговори за дългосрочни споразумения. Това е ужасяваща война, но искам да кажа, че съм съгласен с папа Франциск, има много други войни. От няколко седмици говоря с главата на нашата Църква в Мианмар, говорих с лидерите на нашата Църква в Нигерия, където вчера бяха убити 40 души, говорих с много хора по света. Напълно съм съгласен със Светия отец, войната свършва с участието на жени и млади хора, поради причините, които той каза".

Хомосексуалността

Брус Де Галцен от  Радио Франс, задава въпрос на папата свързан с хомосексуалността: Свети отче, преди да тръгнете на апостолическото си пътуване, вие осъдихте криминализирането на хомосексуализма. В Южен Судан и Конго не се приема от семействата. Моят въпрос, Свети Отец: какво ще кажете на семействата в Конго и Южен Судан, които все още отхвърлят децата си и какво ще кажете на свещениците и епископите?

„Говорих за този проблем при две пътувания. Връщайки се от Бразилия, казах: ако човек с хомосексуални наклонности и вярващ търси Бог, кой съм аз, за ​​да го съдя? Връщайки се от Ирландия, казах на родителите: хората, които имат тази ориентация, имат право да си останат вкъщи, вие нямате право да ги изгоните. Криминализирането на хомосексуалността е проблем, около петдесет държави в света имат извършват криминализация по един или друг начин, някои казват повече, и около десет от тях прилагат смъртно наказание. Това не е справедливо, хората с хомосексуални наклонности са Божи чеда, Бог ги обича, Той ги придружава. Да осъждаш такъв човек е грях. Криминализирането на хора с хомосексуални наклонности е несправедливост. Някои казват: създават групи, които вдигат шум. Но аз не говоря за групи, лобитата са друго нещо, говоря за хора. И катехизисът на Католическата църква казва в едно изречение: те не трябва да бъдат маргинализирани. Мисля, че ясно".

Отговорът на англиканския примас Джъстин Уелби:

„Не може да е убягнало от вниманието ви, че в момента Англиканската църква говорим по темата, включително има дебат в парламента. Бих искал да бях говорил с елегантността и яснотата, които използва папата. Напълно съм съгласен с всяка негова дума и що се отнася до криминализирането, Англиканската общност прие две резолюции срещу криминализирането, но това не промени много мисленето на много хора. През следващите четири дни на общия синод това ще бъде основната тема на обсъжданията и аз със сигурност ще цитирам казаното от Светия отец, което е чудесно и точно».

Бенедикт XVI

Александър Хеш от германския телевизионен канал ORF TV, се обръща към папата с въпроса: През последните дни много се говори за единство. Усещате ли, че след смъртта на Бенедикт мисията ви стана по-трудна? Засили ли се напрежението между различните крила на Католическата църква?

 „Успях да говоря за всичко с папа Бенедикт, да обменя мнения и той винаги беше до мен, подкрепяше ме и ако имаше някакви затруднения, ми казваше и говорихме, нямаше проблеми. Веднъж, като говорих за брака на хомосексуални хора, казах, че бракът е тайнство и ние не можем да направим тайнство, но има възможност за граждански съюз, това започна във Франция… Един човек, който се смята за голям богослов, чрез приятел на папа Бенедикт, отиде при него и подаде жалба срещу мен. Бенедикт не се уплаши, той извика четирима кардинали богослови от първо ниво и каза: обяснете ми това. Те му го обясниха и така историята приключи. Това е анекдот, който показва как Бенедикт реагира, когато е имало оплакване. Някои от нещата, които се казват, че Бенедикт е бил огорчен за това или онова, са "китайски истории" (погрешно съобщени, бел. ред.)... Напротив, консултирах се с Бенедикт за някои решения и той се съгласи. Мисля, че смъртта на Бенедикт беше експлоатирана от хора, които искат да налеят вода в мелницата си. И тези, които експлоатират такъв добър човек, толкова Божи човек, бих казал свят отец на Църквата, са хора без етика, хора на отделна група, а не на Църквата... навсякъде се вижда тенденцията богословските позиции да станат партийни. Тези неща ще паднат от само себе си или ако не паднат, ще продължат, както се е случвало много пъти в историята на Църквата. Исках да кажа ясно кой е папа Бенедикт, той не беше огорчен".

Предстоящи апостолически пътувания

Хорхе Барсия Антело от RNE задава въпрос на папата за предстоящите му международни посещения: От началото на вашия понтификат вие говорите за глобализацията на безразличието. Мислите ли да посетите други "забравени" страни?

„Глобализацията на безразличието е навсякъде. Дори във вътрешността на една страна може да има хора, които са забравили своите патриоти, сънародниците си. Само да си помислим, че най-големите богатства в света са в ръцете на малцинство. И тези хора не гледат мизерията, сърцата им не се отварят да помогнат...Що се отнася до пътуванията, мисля, че следващата година ще отида в Индия; на 23 септември отивам в Марсилия и има възможност от Марсилия да отида в Монголия. Тази година има още едно пътуване, Лисабон. Критерият: Избрах да посетя най-малките страни в Европа… „Вие ходихте ли във Франция“? Не, отидох в Страсбург, ще отида в Марсилия, не във Франция… При малките, за да се опознае скритата Европа, която има толкова много култура, но не е позната. За да придружавам страните, например Албания, която претърпя най-жестоката диктатура в историята ... Изборът е този: да не се изпадне в глобализацията на безразличието ... Здраве? Знаете, че лошата трева никога не умира! Не е като в началото на понтификата, това коляно е досадно, но минава бавно, останалото ще видим”.

(dg/vatn)