Папата в Джуба: оставете оръжията на омразата, любовта променя историята
Бъдете „сол на земята“, за да овкуси Южен Судан с братския вкус на Евангелието“ и християнски общности, които „хвърлят светлина на доброто върху всеки“ и вдъхват надежда за съвместно изграждане на бъдещето. Това е пожеланието на папа Франциск към християните от мъченическия Южен Судан, в Джуба, по време на литургията в мавзолея "Джон Гаранг", бащата на страната, починал, преди да я види независима. На литургията присъстваха повече от 100 000 вярващи, които продължиха да се стичат на големия площад и района около паметника още дълго време.
Предлагаме пълния текст на проповедта на папата:
„Думите, които апостол Павел отправя към общността на Коринт във второто четиво, днес бих искал да направя като свои и да ги повторя пред вас: „И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост; защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Исуса Христа разпнат” (1 Кор. 2,1-2). Да, трепетът на Павел е и мой, да бъда тук с вас в името на Исус Христос, Бога на любовта; Бог, който донесе мир чрез Своя кръст; Исус, Бог разпнат за всички нас; Исус, разпнат в онези, които страдат; Исус, разпнат в живота на толкова много от вас, в много хора от тази страна; Исус Възкръсналият, победител над злото и смъртта. Идвам при вас, за да ви го провъзглася, за да ви утвърдя в Него, защото провъзгласяването на Христос е провъзгласяване на надеждата: всъщност Той познава мъката и очакванията, които носите в сърцето си, радостите и трудностите, които бележат вашия живот, мрака, който ви потиска и вярата, която като песен в нощта, издигате към Небето. Исус ви познава и ви обича; ако останем в Него, не трябва да се страхуваме, защото и за нас всеки кръст ще се превърне във възкресение, всяка тъга в надежда, всеки плач в танц.
Затова бих искал да се спра върху думите на живота, които нашият Господ Исус отправи към нас днес в Евангелието: „Вие сте солта на земята [...]. Вие сте светлината на света” (Мат. 5,13.14). Какво казват тези образи на нас, учениците на Исус?
Първо, ние сме солта на земята. Солта се използва за придаване на вкус на храната. Това е невидимата съставка, която придава вкус на всичко. Именно поради тази причина, от древни времена, на нея се е гледало като на символ на мъдростта, тоест на онази добродетел, която не се вижда, но доставя удоволствие на живота и без която съществуването става безвкусно. Но за каква мъдрост ни говори Исус? Той използва този образ на солта веднага след като е провъзгласил блаженствата на своите ученици: тогава разбираме, че те са солта на живота на християнина. Наистина, блаженствата носят небесна мъдрост на земята: те революционизират критериите на света и на общия начин на мислене. И какво казват? Накратко, те потвърждават, че за да бъдем блажени, тоест напълно щастливи, не трябва да се опитваме да бъдем силни, богати и могъщи, а смирени, кротки и милостиви; да не нараняваме никого, но да бъдем миротворци за всички. Това – казва ни Исус – е мъдростта на ученика, това е, което придава вкус на земята, която обитаваме. Нека помним: ако прилагаме блаженствата на практика, ако въплъщаваме мъдростта на Исус, ние не само придаваме добър вкус на нашия живот, но и на обществото, на страната, в която живеем.
Но солта, освен да придава вкус, има и друга функция, съществена в епохата на Христос: да запазва храната, така че да не се разваля. Библията обаче казва, че има „храна”, едно основно благо, което трябва да бъде запазено преди всяко друго: заветът с Бог. Ето защо в онези времена, всеки път, когато човек прави принос на Господ, добавял е и малко сол. Всъщност, нека чуем какво казва Писанието по темата: „Всяка твоя хлебна жертва соли със сол и не оставяй жертвата си без солта на завета на твоя Бог: при всяка твоя жертва принасяй (на Господа, твоя Бог) сол“ (Лев. 2,13). Така солта ни напомня за първостепенната необходимост да запазим връзката с Бога, защото Той ни е верен, Неговият завет с нас е нетленен, ненарушим и траен (срв. Числа 18,19; 2 Кор. 13,5). Следователно ученикът на Исус, като солта на земята, е свидетел на завета, който Той е сключил и който отслужваме във всяка Литургия: нов, вечен, неразрушим завет (вж. 1 Кор. 11,25; Евр. 9), една любов към нас, която не може да бъде пропукана дори от нашата неверност.
Братя и сестри, ние сме свидетели на това чудо. В древни времена, когато хора или народи установяват приятелство помежду си, те често го уреждат чрез размяна на малко сол; ние, които сме солта на земята, сме призовани да свидетелстваме за завета с Бог в радост, с благодарност, показвайки, че сме хора, способни да създават връзки на приятелство, да живеем в братство, да изграждаме добри човешки взаимоотношения, да предотвратяваме да надделяват покварата на злото, болестта на разделенията, мръсотията на несправедливия бизнес, бича на несправедливостта.
Днес бих искал да ви благодаря, защото вие сте солта на земята в тази страна. И все пак, изправени пред толкова много рани, насилието, което подхранва отровата на омразата, беззаконието, което причинява мизерия и бедност, може да ви се струва, че сте малки и безсилни. Но когато се изкушите да се почувствате неадекватни, опитайте се да погледнете солта и нейните малки зърна: тя е малка съставка и щом се постави върху храната, тя изчезва, разтваря се, но точно така придава вкус на цялото съдържание. Така ние, християните, въпреки че сме крехки и малки, дори когато силите ни изглеждат незначителни пред мащаба на проблемите и сляпата ярост на насилието, можем да дадем решителен принос за промяната на историята. Исус иска да го направим като сол: достатъчна е една щипка и тя се разтваря, за да придаде различен вкус на цялото ястие. Така че не можем да се сдържаме, защото без това малко, без нашето малко всичко губи вкуса си. Нека започнем от малкото, от същественото, от това, което не се появява в учебниците по история, но променя историята: в името на Исус, на Неговите блаженства, да оставим оръжията на омразата и отмъщението, за да поемем молитвата и милосърдието; нека преодолеем тази неприязън и отвращение, които с течение на времето са станали хронични и рискуват да противопоставят племена и етнически групи; нека се научим да слагаме солта на прошката върху раните, която гори, но лекува. И дори сърцето да кърви за получените неправди, нека се откажем веднъж завинаги да отговаряме на злото със зло и ще бъдем добре вътрешно; нека се приветстваме и обичаме един друг с искреност и щедрост, както Бог прави с нас. Да пазим доброто, което сме, да не се оставяме да бъдем покварени от злото!
Нека да преминем към втория образ, използван от Исус, светлината: Вие сте светлината на света. Известно пророчество казва за Израил: „ Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища“ (Ис. 49,6). Сега пророчеството е изпълнено, защото Бог Отец изпрати своя Син и Той е светлината на света (вж. Йн. 8,12), истинската светлина, която осветява всеки човек и всеки народ; светлината, която свети в тъмнината и разсейва облаците на всяка тъмнина (вж. Йн. 1,5.9). Но самият Исус, светлината на света, казва на своите ученици, че те също са светлината на света. Това означава, че като приемаме светлината на Христос, светлината, която е Христос, ние ставаме светещи, ние излъчваме светлината на Бог!
Исус добавя: „Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи“ (Мат. 5,14-15). И в този случай имаме работа с познати образи от онези времена: много села в Галилея са били на хълмове, ясно видими отдалеч; и лампите в къщите били поставяни високо, така че да осветяват всички ъгли на стаята; след това, когато трябвало да бъдат изгасени, те били покривани с теракотен предмет, наречен „крина”, който намалява притока на кислород към пламъка, докато той не изгасне.
Братя и сестри, поканата на Исус да бъдем светлината на света е ясна: ние, които сме Негови ученици, сме призвани да светим като град, издигнат на високо, като светилник, чийто пламък не трябва да угасва. С други думи, преди да се тревожим за тъмнината, която ни заобикаля, преди да се надяваме, че нещо около нас ще светне, от нас се изисква да светим, да осветяваме с живота и с делата си градовете, селата и местата, които обитаваме, хората, които посещаваме, дейностите, които извършваме. Господ ни дава силата, силата да бъдем светлина в Него, за всички; защото всеки трябва да може да види нашите добри дела и като ги види – напомня ни Исус – ще се отвори към Бога с удивление и ще Го прослави (вж. Мт. 5,16): ако живеем като чеда и братя на земята, хората ще открият, че имат Отец в небесата. Затова от нас се иска да горим с любов: нека не се случва светлината ни да угасне, кислородът на милосърдието да изчезне от живота ни, делата на злото да не отнемат чистия въздух от нашето свидетелство. Тази красива и измъчена земя се нуждае от светлината, която всеки от вас има, или по-скоро от светлината, която всеки от вас е!
Скъпи братя и сестри, пожелавам ви да бъдете сол, която щедро се разсипва и разтваря, за да овкуси Южен Судан с братския вкус на Евангелието; да бъдете светли християнски общности, които като градове, разположени нависоко, хвърлят светлина на доброто върху всички и показват, че е красиво и възможно да живеем свободно, да имаме надежда, да градим заедно помирено бъдеще. Аз съм с вас и ви желая да изпитате радостта на Евангелието, вкусът и светлината, които Господ, „Богът на мира“ (Фил. 4,9), „Богът на всяка утеха“ (2 Кор. 1,3), иска да се излее върху всеки от вас“.
(vik/vatn)
