Църква, която отразява полученото милосърдие

Андреа Торниели

Църква, която излиза и „поема инициативата“, защото тя първа изпита инициативата на Господ и беше „предшествана в любовта“. Десет години след избирането на Хорхе Марио Берголио на 13 март 2013 г. си струва да се върнем към най-същественото. Струва си да си припомним какво самият Франциск продължава да предлага и за което свидетелства: лицето на една Църква, която, както четем в Evangelii gaudium, „знае как да направи първата стъпка, знае как да поеме инициативата без страх, да върви насреща, да търси далечните и да стига до кръстопътищата, за да покани изключените. Църква, която живее с неизчерпаемото желание да предложи милосърдието, плод на това, че е изпитала безкрайното милосърдие на Отца и неговата заразителна сила”.

Това, което Франциск предлага е християнски общности, освободени от бича на самореферентността, съзнаващи, че са истински мисионери само когато отразяват светлината на своя Господ, без изобщо да смятат себе си за източник на светлина. Общности, които не прибягват до маркетингови и прозелитни техники и са свободни от носталгичния песимизъм на онези, които копнеят за „християнство“, което вече не съществува. Общност на „простени грешници“ – позовавайки се на определението, което епископът на Рим дава за себе си – които, продължавайки да изпитват безкрайната Божия милост, я отразяват върху другите.

Именно „милосърдието“ е думата, която най-добре обобщава учителната власт на аржентинския папа, който пристъпва в третото десетилетие от своя понтификат. Милосърдието като ключово послание на Исус в Евангелието, като съзнание за непрекъсната любов и издигане след всяко падение. Милосърдието като ключ към мисията на нашата епохална промяна. „Евангелизиращата общност“, четем отново в Evangelii gaudium, „се представя чрез дела и жестове в ежедневния живот на другите, скъсява разстоянията, снишава се до точката на унижение, ако е необходимо, и приема човешкия живот, докосвайки страдащата плът на Христос в хората“. Това е общност, готова да посрещне, изслуша, придружи, тоест да се „обвърже“, както направи Исус с учениците Си, на колене, миейки нозете им. Търпелива общност, която не се нуждае от врагове, за да намери своята същност, а „се грижи за зърното“, без да губи мира „заради плевелите“.

Франциск свидетелства за това послание през първите си десет години служение, въплъщавайки думите, произнесени от самия него, докато все още беше кардинал, в краткото си слово по време на общите конгрегации преди конклава: „Мислейки за следващия папа, има нужда от човек които, от съзерцанието и от обожанието на Исус Христос, да помогне на Църквата да излезе от себе си и да се отправи към екзистенциалната периферия на човечеството, така че да бъде плодотворна майка на сладката и утешителна радост да евангелизира”.