Папата: Църквата не е дом само за някои, а за всички

Паоло Родари

Религиозен дом „Санта Марта“, резиденцията, в която живее Франциск. Вратите са отворени за RSI, италианскоговорящото швейцарско радио и телевизия, за интервю с папата, посветено на десетте години от неговия понтификат и от неделя, 12 март вечерта, в цялостен формат на www.rsi.ch. Франциск не мисли за оставка, но обяснява какво може да го подтикне да я даде: „Умора, която не те кара да виждаш ясно нещата. Липсата на яснота, на способността да се преценяват ситуациите“. От десет години не живее в Буенос Айрес. Оттогава му липсва „възможността да се разхожда по улиците“. Но се вписва добре в Рим, „уникален град“, въпреки, че не липсват безпокойствата. Ние сме „в световна война“, казва той. „Започна на части и сега никой не може да каже, че не е световна. Защото всички велики сили са заплетени в нея. А бойното поле е Украйна. Там всички се бият“. Папата разказва, че Путин знае, че би искал да се срещне с него, „но там са всички имперски интереси, не само на Руската империя, но и на империите от други части“.

Свети отче, колко се променихте през тези десет години?

Стар съм. Имам по-малко физическа издържливост, болката в коляното беше физическо унижение, въпреки че вече оздравява добре.

Трудно ли ви беше да седнете в инвалидна количка?

Малко ме беше срам.

Мнозина ви описват като папата на последните. Чувствате ли се така?

Вярно е, че имам предпочитания към изхвърлените, но това не означава, че отхвърлям другите. Бедните са любимците на Исус, но Исус не отпраща богатите.

Исус моли да се доведе всеки на трапезата Му. Какво означава?

Това означава, че никой не е изключен. Когато не дойдоха поканените на празника, Той каза да се отиде по кръстопътищата и да се повикат всички, болните, добрите и лошите, малките и големите, богатите и бедните, всички. Не трябва да забравяме това: Църквата не е дом само за някои, тя не е селективна. Светият верен Божи народ е това: всички.

Защо някои хора се чувстват изключени от Църквата поради своите житейски условия?

Винаги има грях. Има мъже от Църквата, жени от Църквата, които се дистанцират. И това е малко суетата на света, да се чувстваш по-праведен от другите, но не е правилно. Всички сме грешници. В часа на истината сложи своята истина на масата и ще видиш, че си грешник.

Как си представяте часа на истината, отвъдния живот?

Не мога да си го представя. Не знам какво ще бъде. Само Богородица моля да бъде до мен.

Защо избрахте да живеете в Санта Марта?

Два дни след избора отидох, за да вляза във владение на Апостолския дворец. Не е толкова изискано. Добре е направено, но е огромно. Чувството, което имах беше като обърната фуния. Психологически не понасям това. Случайно минах пред стаята, в която живея. И аз казах: „Оставам тук“. Това е хотел, в който живеят четиридесет души, които работят в курията. Но идват хора отвсякъде.

Липсва ли ви нещо от предишния ви живот?

Да се разхождам, да се разхождам по улицата. Ходех много. Ползвах метрото, автобуса, винаги бях с хората.

Какво мислите за Европа?

В момента има много млади политици, правителствени ръководители или министри. Винаги им казвам: говорете помежду си. Онзи е от левицата, ти си от десницата, но и двамата сте млади, говорете. Това е моментът на диалог между младите хора.

Какво носи един папа, идващ почти от края на света?

Сещам се за нещо, което пише аржентинската философка Амелия Подети: реалността се вижда по-добре от крайностите, отколкото от центъра. От разстояние разбираме универсалността. Това е социален, философски и политически принцип.

Какво си спомняте за месеците на локдаун, вашата самотна молитва на площад Свети Петър?

Валеше дъжд и нямаше хора. Усетих, че Господ е там. Това беше нещо, което Господ искаше, за да ни накара да разберем трагедията, самотата, тъмнината, чумата.

В света се водят различни войни. Защо е трудно да се разбере драмата?

За малко повече от сто години е имало три световни войни: '14-18, '39-45, и настоящата е световна война. Започна на части и сега никой не може да каже, че не е световна. Всички велики сили са заплетени. Бойното поле е Украйна. Всички се бият там. Това подтиква да мислим за оръжейната индустрия. Един техник ми каза: ако една година не се произвеждат оръжия, проблемът с глада в света ще бъде решен. Това е пазар. Води се война, продават се стари оръжия, тестват се нови.

Преди конфликта в Украйна Вие се срещнахте няколко пъти с Путин. Ако го срещнете днес, какво бихте му казали?

Бих говорил с него ясно, както говоря пред хората. Той е културен човек. На втория ден от войната отидох в руското посолство при Светия престол, за да кажа, че съм готов да отида в Москва при условие, че Путин ще ми остави прозорец за преговори. Лавров ми писа с благодарности, но не е момента. Путин знае, че съм на разположение. Но там има имперски интереси, не само на Руската империя, но и на империи другаде. Присъщо на империята да поставя нациите на второ място.

До кои други войни се чувствате най-близо?

Конфликтът между Йемен, Сирия, рохингите в Мианмар. Защо са тези страдания? Войните причиняват злини. В тях не е Божия дух, не вярвам в свещени войни.

Често говорите сплетниченето. Защо?

Сплетните разрушават съжителството, семейството. Това е скритоа болест. Това е чумата.

Как бяха десетте години на Бенедикт XVI в Mater Ecclesiae?

Браво, той е Божи човек, когото много го обичам. Последно го видях за Рождество. Почти не можеше да говори. Говореше тихо, тихо, тихо. Имаше нужда да превеждат думите му. Но умът му беше бистър, задаваше въпроси: Как върви онази работа? А онзи  проблем там? Той беше в течение с всичко. Беше удоволствие да говоря с него. Питах го за мнения. Даваше мнението си, но винаги балансирано, позитивно, мъдро. Последният път обаче се веждаше, че беше към своя край.

Погребението беше скромно. Защо?

Церемониал майсторите много се затрудниха за това как трябва да се направи погребението на неуправляващ папа. Беше трудно да се направи разлика. Сега казах да се проучи церемонията за погребението на бъдещите папи, на всички папи. Проучват и също малко опростяват нещата, премахвайки онези, които са грешни от литургична гледна точка.

Папа Бенедикт проправи пътя за оставката. Казахте, че е възможно, но в момента не го обмисляте. Какво може да ви накара да подадете оставка в бъдеще?

Умора, която не те кара да виждаш ясно нещата. Липсата на яснота, на способността да се преценяват ситуациите. Дори физически проблем може би. Винаги питам за това и следвам съветите. Как вървят нещата? Мислите ли, че трябва да го направя… на хора, които ме познават, дори на някои кардинали. И те ми казват истината: продължавай, добре е. Но моля ви: викайте навреме.

Когато поздравявате, молите всички да се молят за вас. Защо?

Сигурен съм, че всички се молят. На невярващите казвам: молете се за мен и ако не се молите, изпратете ми добри вибрации. Един приятел атеист ми пише: ...и аз ти изпращам добри вибрации. Това е езически начин на молитва, но е един вид взаимна обич. А да обичаш другия е молитва.