Папа: нуждаем се от смелост, за да мечтаем за различна икономика, в служба на всички

Еманюел Ван Лирде

За първи път „Tertio“имаше привилегията да проведе обширно интервю с папа Франциск на 17 ноември 2016 г. Причините за това интервю бяха свързани със стогодишнината от Първата световна война и терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г. и Брюксел на 22 март 2016 г. Шест години по-късно изглеждаше уместно да поискаме друго интервю, този път по повод десетата годишнина от неговия понтификат на 13 март 2023 г. Новото интервю се проведе в понеделник, 19 декември 2022 г., два дни след 86-ия рожден ден на папа Франциск и ден след футболната победа на Аржентина на световното първенство. Поздравихме папата, като му пожелахме най-добри пожелания и за двете събития.

Общата нишка за разбирането на вашия понтификат е Вторият ватикански събор. Защо настоящото приложение на Събора е толкова близко до сърцето ви? Какво е заложено?

Историците казват, че отнема един век, за да влязат в сила решенията на Събора и да бъдат изпълнени. Имаме още 40 години... Съборът беше едно от онези преживявания, които Бог реализира в историята чрез свети хора. Може би, когато Йоан XXIII свика Събора, никой не осъзна какво ще се случи. Казват, че самият той смятал, че всичко ще свърши за един месец, но вместо това един кардинал му казал: „Започни да купуваш мебели и всичко останало, защото ще отнеме години“. Йоан XXIII взе това предвид. Той беше човек, отворен към призивите на Господ. Ето как Бог говори на Своя народ. И там той всъщност ни говори. Съборът не бележи само обновление на Църквата. Не беше само въпрос на обновление, но и призив Църквата да става все по-жива. Съборът не обновява, той подмладява Църквата. Църквата е майка, която винаги върви напред. Съболън отвори вратата към по-голяма зрялост, по-съзвучна със знаците на времето. Lumen Gentium, например, Догматическата конституция за Църквата, е един от най-традиционните и същевременно най-модерните документи, защото в структурата на Църквата традиционното – когато е правилно разбрано – винаги е модерно. Това е така, защото традицията продължава да се развива и расте ...

Постоянното прилагане и изпълнение на Събора включва насърчаване на синодалността. Какво всъщност означава това?

Има един момент, който не трябва да пренебрегваме. В края на Събора Павел VI беше силно впечатлен да забележи, че западната църква почти е загубила своето синодално измерение, докато източните католически църкви знаят как да го запазят. След това той обяви създаването на секретариата на Синода на епископите, за да насърчи отново синодалността в Църквата. През последните шестдесет години това се развива все повече и повече. Постепенно някои неща се изясниха. Например дали само епископите имат право на глас. Понякога не беше ясно дали жените могат да гласуват ... В последния Синод за Амазония през октомври 2019 г. имаше съзряване в този смисъл ... сега сме тук и трябва да вървим напред. Това правим чрез настоящия синодален процес, а двата синода за синодалността ще ни помогнат да изясним значението и метода на процеса на вземане на решения в Църквата.

В последното ни интервю през 2016 г. си спомнихте, че се води Третата световна война на части. Днес ситуацията не се е подобрила, дори се влоши с още повече войни като тази в Украйна. Каква роля може да играе ватиканската дипломация?

Ватиканът прие този конфликт присърце от първия ден. В деня след началото на инвазията аз лично отидох в руското посолство. Нещо, което никога не е правено от папа… Дори изразих желание да отида в Москва и да направя нещо, за да не продължи конфликтът. От самото начало до днес Ватикана винаги е бил в центъра на действието. Различни кардинали вече бяха в Украйна… В същото време ние не спираме да говорим с руския народ, за да направи нещо. Тази война е ужасна, огромна жестокост. Там се бият много наемници. Някои от тях са много жестоки, много жестоки. Има мъчения, измъчват се деца. Много деца, които са в Италия с майките си, които са бежанки, дойдоха да ме видят. Никога не съм виждал украинско дете да се смее. Защо тези деца не се смеят? Какво са видели? Ужасяващо е, наистина ужасяващо.

Тези хора страдат, страдат от агресията. Аз също контактувам с различни украинци. Президентът Володимир Зеленски изпрати различни делегации да разговарят с мен. Оттук правим каквото можем, за да помогнем на хората. Но страданието е огромно. Спомням си какво ми казваха родителите ми: „Войната е безумие“. Чувстваме се много въвлечени в тази война, защото се случва близо до нас. Но от години в света се водят войни, на които не обръщаме внимание: в Мианмар. В Сирия – вече 13 години – в Йемен, където децата нямат нито образование, нито хляб, където страдат от глад… С други думи: светът де факто винаги е във война. Във връзка с това има нещо, което трябва да бъде осъдено: това е голямата оръжейна индустрия. Когато една богата страна започне да отслабва, се казва, че се нуждае от война, за да продължи и да стане по-силна отново. И оръжията се подготвят за това.

В нашите страни, с намаляващо духовенство и по-малко верни, ръководството на Църквата е склонно да се фокусира върху литургията и провъзгласяването. Не трябва ли вместо това Църквата да покаже своето социално и пророческо лице, ако иска да бъде актуална днес?

Те не са противоречащи. Молитвата, обожанието и богослужението не означава да се оттеглим в сакристията. Църква, която не служи, не е Църква. Нито е църква, която се крие в сакристията. Затварянето в сакристията не е правилен начин за богослужение. Отслужването на Евхаристията има последствия. Има разчупване на хляба. Това предполага социално задължение, задължението да се грижим за другите. Молитвата и посвещението вървят ръка за ръка. Преклонението пред Бог и служенето на нашите братя и сестри вървят ръка за ръка, защото виждаме Исус Христос във всеки брат и сестра.

Неолибералният пазарен модел достигна своите ограничения. По какъв начин „Икономиката на Франциск“ предлага алтернатива?

Трябва да имаме смелостта да мечтаем за икономики, които не са чисто либерални...Трябва да бъдем предпазливи с икономиката: ако тя е твърде фокусирана само върху финансите, върху цифрите, зад които няма истински същества, тогава икономиката е сведена до прах и може да доведе до сериозна измяна. Икономиката трябва да бъде социална. Към израза „пазарна икономика” Йоан Павел II добавя „социална”, социална пазарна икономика. Винаги трябва да имаме предвид социалните проблеми. В този момент икономическата криза несъмнено е сериозна, кризата е ужасна. Мнозинството от хората в света – мнозинството – нямат достатъчно храна, нямат достатъчно, за да живеят. Богатството е в ръцете на няколко души, ръководещи големи бизнеси, които понякога са склонни към експлоатация. Икономиката винаги трябва да бъде социална, в услуга на обществото.

svt/ vatn