Франциск: за моите десет години като папа, подарете ми мир
Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова – Ватикана
„Първата дума, която ми хрумва е, че сякаш беше вчера…“
Религиозен дом „Санта Марта“, късния следобед. Това не е интервю, защото вече има много такива свързани с това събитие. Това са мисли, които подновяват нишката на един силен църковен период, неговия понтификат. Десет години: живяни в „напрежение“, казва той, във време, което е по-голямо от пространството и в което се редуват срещи, пътувания, лица.
Франциск чака, застанал на вратата, прикрепяйки се на бастуна си. Усмихва се пред микрофона с логото на Ватиканската медия и пита: „Подкаст? Какво е?". „Прекрасно, нека да го направим“, е реакцията след обяснението. И така, въпросът: какво искате да споделите със света по повод този етап за вашия живот и служение?
Времето притиска… бърза. И когато искаш да грабнеш днешния ден, то вече е вчера. Да живееш така е новост. Тези десет години бяха такива: напрежение, живот в напрежение
От хилядите аудиенции, от стотиците посещения на епархии и енории и от четиридесетте апостолски пътувания до всяко кътче на земното кълбо папата пази в сърцето си един точен спомен. Определя го определя като „най-красивия момент“: "Срещата на площад „Свети Петър“ с възрастните, тоест бабите и дядовците от цял свят на 28 септември 2014 г.
Старите хора са мъдрост и ми помагат много. И аз съм стар, нали?
От друга страна, имало е и някои лоши моменти и всички свързани с ужаса на войната. Първо посещенията на военните гробища в Редипулия и Анцио, отбелязването на десанта в Нормандия, след това бдението за предотвратяване на войната в Сирия и сега варварството, което продължава повече от година в Украйна. „Зад войните стои оръжейната индустрия, това е работа на дявола“, казва Франциск.
Не е очаквал, той, епископ от края на света, да бъде папата, който да ръководи универсалната църква по време на Третата световна война: „Не очаквах това... Мислех, че Сирия е нещо единично, но след дойдоха другите“.
Болно ми е да гледам мъртвите – дали са руснаци или украинци, няма значение- младежите не се връщат. Това е тежко.
Ето защо Хорхе Марио Берголио не се съмнява какво да поиска от света като подарък за тази важна годишнина: "Мир, имаме нужда от мир".
От тук три думи, които отговарят на „трите мечти на папата“ за Църквата, за света и за тези, които управляват света, за човечеството
Братство, сълзи, усмивки...
Човешкото братство. Всички сме братя, да възстановим братството. Не трябва да се страхуваме да плачем и да се усмихваме. Човек, който знае да плаче и да се усмихва, е човек стъпил здраво на земята и с поглед насочен към хоризонта, към бъдещето.
