Франциск: не можем да мълчим за тежкото положение на жените, жертви на насилие
Светла Чалъкова - Ватикана
Жените продължават да бъдат „отхвърляни“, но, слава Богу, дори във Ватикана има жени на отговорни позиции и там където са те „нещата вървят по-добре“. Това каза папа Франциск, приемайки на аудиенция във Ватикана членовете на фондация Centesimus Annus Pro Pontifice и на Стратегическия алианс на католическите изследователски университети.
Вашата работа, каза папата, „е покана, благодарение на жените и в полза на жените, да не се дискриминират, а да се интегрират всички, особено най-уязвимите на икономическо, културно, расово, религиозно и полово ниво. Никой не трябва да бъде изключен: това е свещен принцип. Всъщност по същество промисълът на Бог Творец е приобщаващ, който поставя обитателите на екзистенциалните периферии в центъра; това е промисъл, който, подобно на майката, гледа на децата си като на различните пръсти на една и съща ръка“.
Всеки човек „трябва да бъде уважаван в неговото достойнство и в неговите основни права: образование, работа, свобода на изразяване и т.н.“, продължи Берголио. „Това важи особено за жените, които са по-лесeн обект на насилие и тормоз. Отдавна жените са първият материал за изхвърляне. Не можем да мълчим пред този бич на нашето време: жените са използвани. Плащат им се по-малко, защото са жена; горко им да се появят бременни: или не им дават работа или ги отпращат у дома“.
„Нека не оставяме без глас жените жертви на малтретиране, експлоатация, маргинализация и неправомерен натиск“, продължи папата. „Нека бъдем глас на тяхната болка и решително да осъждаме несправедливостите, на които са подложени, често в контекст, който ги лишават от всякаква възможност за защита и изкупление. Нека дадем също пространство на тяхното действие, естествено и силно чувствително и ориентирано към защитата на живота във всяко състояние, възраст и условие“.
„В тази област жените имат толкова много да кажат. Всъщност те знаят как да синтезират по уникален начин, в начина си на действие, трите езика: този на ума, този на сърцето и този на ръцете“ , коментира Франциск. „Това е синтез, присъщ само на човешкото същество и който жената олицетворява по чудесен начин, както никоя машина не би могла да направи, защото тя не усеща как бие сърцето на дете, което носи в утробата си, тя не се срива, уморена и щастлива, до леглото на децата си, тя не плаче от болка и радост, споделяйки болките и радостите на хората, които обича”. „Съпругът работи, спи и продължава", заключи папата. „А вместо това жената прави тези неща по естествен и уникален начин, именно поради способността, която има да се грижи“.
Всичко това важи и за Църквата и за самия Ватикан. „Отвъд стереотипите на един определен агиографски стил“, продължи Берголио, жените се оказаха „впечатляващи със своята решителност, смелост, вярност, способност да страдат и да предават радост, честност, смирение, упоритост. Нашата история е буквално осеяна с жени като тази, както известни, така и непознати - но не и за Бог! - които поддържат пътя на семействата, обществата и Църквата. Много пъти с проблемни и порочни съпрузи. Осъзнаваме го и тук, във Ватикана, където сега има много жени, които работят усилено, дори и в роли с голяма отговорност. Слава Богу заместник-губернаторът на града-държава Ватикана е жена и откакто е там, нещата вървят много по-добре“.
Дори най-напредналите предизвикателства на модерността изискват по-валоризирана роля от страна на жените. „Прогресивното развитие и използване на изкуствения интелект и свързаният с него деликатен проблем за раждането на нова и непредсказуема динамика на властта са сценарий, който все още е до голяма степен е непознат, в който прогнозите могат да бъдат само предполагаеми и приблизителни“, посочи Франсис.
