Папата: човешкото достойнство не се измерва с алгоритъм

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Убеден съм, че диалогът между вярващи и невярващи по главните въпроси на етиката, науката и изкуството, както и за търсенето на смисъла на живота, е път към изграждането на мира и цялостното човешко развитие.

Папа Франциск подчерта това в словото си пред участниците в симпозиума „Диалози на Минерва“, инициатива, която се провежда ежегодно, за да „се насърчава по-голяма съзнателност и за да се обсъжда социалното и културното въздействие на цифровите технологии, по-специално на изкуствения интелект“ и да позволи „сериозна и приобщаваща съпоставка, отворена и към религиозните ценности“ за отговорното използване на технологиите.

Технологията да е насочена към човека и доброто

Признавайки, че „технологиите са от голяма полза за човечеството“, Франциск повтаря, както е написано в енцикликата Fratelli tutti, че в „ползите от науката и технологиите“ се вижда „доказателство за креативността на човешкото същество и за благородството на неговото призвание да участвайте отговорно в Божието творческо действие“. Папата добавя, че от тази гледна точка „развитието на изкуствения интелект и на машинното обучение“ могат да предложат „полезен принос за бъдещето на човечеството“ (който не трябва да се отстранява) при условие, че действа „етично и отговорно“. Папата изразява признателността си към онези, които се ангажират да гарантират, че „технологиите са съсредоточени върху човека“ и „насочени към доброто“ и че трябва да се постига съгласие за процесите на развитие, проектирани в съответствие с ценностите на приобщаването, на прозрачността, на сигурността, на равенството, на поверителността и надеждността. Папата приветства и „усилията на международните организации да регулират тези технологии“, за да оставят един по-добър свят и изцяло по-високо качество на живот“.

Необходим е приобщаващ дилаог

Но трябва да се има предвид „голямото множество от политически системи, култури, традиции, философски и етични концепции, и религиозни вярвания“, казва Франциск, като отбелязва в каква степен дискусиите са „все по-поляризирани“, така че „при липса на доверие и визия за това какво прави живота полезен, публичните дебати рискуват да бъдат полемични и неубедителни“.

Само приобщаващ диалог, с който хората търсят истината заедно, може да доведе до истински консенсус; и това може да стане, ако споделяме убеждението, че „в самата реалност на човешкото същество и на обществото има поредица от основни структури, които поддържат тяхното развитие и тяхното оцеляване“. Основната ценност, която трябва да признаем и насърчаваме, е достойнството на човешката личност.

Цифровите технологии и неравноправието

Затова призивът на папата е „вроденото достойнство на всеки мъж и всяка жена да бъде ключов критерий при оценката на нововъзникващите технологии“, които са валидни от етична гледна точка, ако „помагат да се прояви това достойнство и да се увеличи неговото изразяване, на всички нива на човешкия живот”.

Загрижен съм от факта, че събраните досега данни изглежда предполагат, че цифровите технологии са допринесли за увеличаване на неравенството по света. Не само разликите в материалното богатство, които също са важни, но и тези при достъпа до политическо и социално влияние.

Социалните и икономически решения не трябва да изключват милосърдието

Според папата ние трябва да се запитаме дали „националните и международните институции са в състояние да държат технологичните компании отговорни за социалното и културното въздействие на техните продукти“ и дали „има риск увеличаването на неравенството да компрометира чувството ни за човешка и социална солидарност“, тъй като „целта е растежът на научните и технологични иновации да бъде придружен от по-голямо равенство и социално включване“. „Погрешното схващане за меритокрация“ може да подкопае „понятието за човешко достойнство“, предупреждава Франциск, тъй като съществува риск „да се възприемат икономическите предимства на малцина като спечелени или заслужени, докато бедността на мнозина се вижда, в известен смисъл, като тяхна вина”, поради което „ако бедността е вина на бедните, богатите нямат задължението да правят нещо”.

Концепцията за човешко достойнство изисква от нас да признаем и уважаваме факта, че основната стойност на даден човек не може да бъде измерена с набор от данни. В процесите на вземане на социални и икономически решения трябва да внимаваме при поверяването на преценки на алгоритми, които обработват събрани данни, често неверни, за хората и техните характеристики, и за техните минали поведения.

Може да се случи данните да бъдат „компрометирани от социални предразсъдъци“, посочва папата, като насърчава да не се използва „миналото поведение на индивида“, за да се отрече „възможността, че той може да се промени, да расте и да допринася за обществото“.

Не можем да позволим на алгоритмите да ограничават или да подчиняват зачитането на човешкото достойнство, нито да изключват състраданието, милосърдието, прошката и най-вече отварянето към надеждата за промяна на личността.

Приобщаващият  диалог ни кара да видим, че различието е богатство

Папата припомня „библейската история за Вавилонската кула“, която „често се използва като предупреждение срещу прекалените амбиции на науката и технологиите“, които могат да доведат до „сериозна социална несправедливост“. В тази история мъжете бяха по-загрижени за подреждането на тухлите, отколкото за това какво може да се случи на всеки работник. Но тези различни езици, дължащи се на Божията намеса, посочва Франциск, трябва да се разглеждат като „нова възможност“, защото приканват „да разглеждаме различията и многообразието като богатство, тъй като еднаквостта не позволява да растем“. Докато различието „изисква да се учим един от друг заедно – заключава папата – и смирено да преоткрием истинския смисъл и размер на нашето човешко достойнство“, защото различията стимулират креативността.