Папата: да видим страданието на другите като възможност да правим добро
Димитър Ганчев – Ватикана
Преди да измоли молитвата Ангел Господен на площад „Свети Петър“, папа Франциск предложи своето размишление за Евангелието за деня (Йоан 9, 1-41) Припомняйки как Исус възвръща зрението на сляп по рождение човек, папата описа колко удивително е това чудо, но приемано по различен начин.
Слепи за чудото
Папата припомни различните реакции към ситуацията на слепия човек. Самите ученици се чудят дали този излекуван слепец не е прогледнал заради него или заради родителите си. Папата каза, че трябва да се запитаме какво означава за нас присъствието на слепия в нашия живот и какво иска Господ от нас. Други реагират по различни начини, отбеляза той, като тези, които не вярват, че той не е бил наистина сляп, книжниците и фарисеите, които възразяват срещу изцелението на Исус срещу закона в съботата, и родителите на изцеления мъж, които не казват какво те мислят от страх да не говорят истината и по този начин да разстроят религиозните власти.
Общият елемент в тези реакции са „сърцата, затворени пред знака на Исус: защото търсят виновник, защото не могат да се удивляват, защото не искат да се променят, защото са блокирани от страх“.
Христос дава пълното достойнство на човека
Вместо това, човекът, роден сляп, сега щастлив да прогледне, свидетелства с простота "какво се е случило с него", посочва Франциск и казва: "Бях сляп и сега виждам".
Освободен тялом и духом, той свидетелства за Исус: не измисля нищо и не крие нищо. Той не се страхува от това какво ще кажат другите: той вече е познал горчивия вкус на маргинализацията през целия си живот, той вече е усетил безразличието и презрението на минувачите, на онези, които го смятат за отпадъци на обществото, полезни най-много за благочестието на някаква милостиня. Сега, изцелен, той вече не се страхува от тези презрителни нагласи, защото Исус му е дал пълното достойнство.
Как бихме реагирали на чудото
В заключение, папата каза, че трябва да се поставим на мястото на всички действащи лица в този евангелски епизод и да помислим как бихме реагирали тогава и какво бихме направили днес: „Умеем ли да виждаме доброто и да сме грозни за даровете, които получаваме? Свидетелстваме ли за любовта и милостта на Исус, или разпространяваме критика и негативност от нашите страхове и слабости? Отворени ли сме да споделяме радостта и благодарността си за безкрайните дарове, които Бог ни дава всеки ден в живота ни, или ги държим в себе си, затворени в клетките на нашите страхове? И също така, гледаме ли на страданието на другите като на нещо, което трябва да се избягва, или като поводи да се приближим с утеха и любов?“.
„Нека се молим да получим благодатта всеки ден да се изненадваме от Божиите дарове и да виждаме различните обстоятелства в живота, дори и най-трудните за приемане, като поводи да правим добро, както Исус направи със слепеца. Нека Дева Мария ни помогне в това, заедно със Свети Йосиф, праведният и верен човек.
