Папа Франциск: „Изповедта е празнична среща, която лекува сърцето“

Димитър Ганчев – Ватикан нюз

Папа Франциск предстоятелства в петък следобед инициативата „24 часа за Господа“ в римската енория Санта Мария деле Грацие ал Трионфале, където също изповяда, което се превърна в годишна традиция по време на Великия пост. Покаятелната литургия в римската енория подчертава универсалния характер на великопостната инициатива „24 часа за Господа“, която се състои от молитва и помирение.

Установена от папа Франциск, вече десета година литургичната инициатива се провежда в епархии по целия свят в навечерието на Четвъртата неделя на Великия пост като подготовка за Възкресение Христово. Църквите във всяка епархия по света са отворена 24 последователни часа, а ярващите се насърчават да приемат Тайнството на помирението и да се молят в духовно единство с папа Франциск.

Мотото на тазгодишната инициатива е ”Боже бъди милостив към мене грешника. (Лука 18:13). „24 часа за Господа“ е инициатива, организирана от Секцията за фундаментални въпроси на евангелизацията по света към Ведомството за евангелизация, което подготви и пастирски  помощни материали на различни езици.

Размишлявайки върху литургичните четива, папа Франциск подчерта в своята проповед как собственото ни его и гордост могат да попречат на диалога с Господ, подобно на фарисея, разказан в Евангелието, който се гордееше с религиозните си постижения, смятайки себе си за по-добър от други, но с това отношение, затваряйки се за Бога.

„Писанието ни казва, че само „молитвата на смирен ще проникне през облаците, и той не ще се утеши, доде тя се не приближи до Бога“, (Премъдрост 35:17), защото само онези, които са бедни духом и съзнаващи нуждата си от спасение и прошка, идват в присъствието на Бог; те идват пред него, без да се хвалят със заслугите си, без преструвки или самонадеяност, защото не притежават нищо, те намират всичко, защото намират Господ”.

Припомняйки притчата, която Исус ни предлага в Евангелието на Лука за фарисея и бирника, които и двамата отиват в храма, за да се молят, папата обясни как само молитвата на бирника достига до сърцето на Бог, тъй като той стои далеч отзад в знак на признание. на своите грехове и желание за Божията милост и любов.

„Той не се опитва да отиде напред, а остава отзад – отбеляза папата. Но тази дистанция, която изразява неговата греховност пред Божията святост, му позволява да изпита любящата и милостива прегръдка на Отца. Бог можеше да дойде при него именно защото, заставайки далеч, му беше направил място“

Папата обясни, че „истинският диалог се осъществява, когато сме в състояние да запазим определено пространство между себе си и другите“, тъй като можем да сме по-наясно как стоят нещата и как „диалогът и срещата“ могат да преодолеят разстоянието и да създадат близост. Бирникът в Евангелието, стои в задната част на храма, отбеляза папата, признавайки истината за това как той стои пред Бог, като по този начин „прави възможно Бог да се приближи до него“.

„Братя, сестри, нека не забравяме, че Господ идва при нас, когато се отдръпнем от самонадеяното си его. Той може да преодолява разстоянието винаги, когато с честност и искреност изложим слабостите си пред него... Бог ни очаква и Той ни очаква особено в Тайнството на покаянието.”

„Когато отиваме на изповед ние се поставяме отзад, като бирника, за да разпознаем разстоянието, което ни разделя между това, за което Бог е мечтал за живота ни, и това, което сме в действителност всеки ден. И в този момент Господ се приближава, скъсява разстоянията и ни изправя на крака; в този момент, докато ние се разпознаваме съблечени, Той ни облича в празнична дреха”.

Затова помирението е „празнична среща, която лекува сърцето и доставя вътрешен мир; не човешки съд, от който да се страхуваме, а божествена прегръдка, с която да бъдем утешени”.

Накрая папата прикани да се молим:

„Боже, смили над мен грешния. Когато Те забравя или Те пренебрегвам, когато поставям моите думи и тези на света пред Твоето Слово, когато се преструвам, че съм праведен и презирам другите, когато клюкарствам за другите,

Боже, смили се над мен, грешния. Когато не се грижа за околните, когато съм безразличен към бедните и страдащите, слабите или маргинализираните,

Боже, смили се над мен, грешния. За греховете срещу живота, за лошото свидетелство, което омърсява красивото лице на Майката Църква, за греховете срещу творението,

Боже, смили се над мен, грешния. За моите лъжи, моята непочтеност, моята липса на прозрачност и законност,

Боже, смили се над мен, грешния. За моите скрити грехове, за злото, което дори без да осъзнавам, причиних на другите, за доброто, което можех да направя и не го направих, Боже, смили се над мен грешния”.