Вдовица и майка на четири деца сред шестима нови Достопочтени
Тициана Кампизи – Димитър Ганчев – Ватикана
Църквата има шестима нови достопочтени. На аудиенцията за кардинал Марчело Семераро, префект на Ведомствотоза каноничните процеси на светиите, папа Франциск подписа обнародването на декретите, които признават героичните добродетели на свещеник, три богопосветени жени и две мирянки. Те са божиите раби Карло Креспи Крочи, салезианец; Мария Катерина Фланаган, от Ордена на Света Бригида Шведска; Леонилда от Св. Йоан Кръстител от Конгрегацията на сестрите мисионерки на Светите сърца на Исус и Мария; Мария до Монте Перейра от Конгрегацията на сестри хоспиталиерки на Пресветото сърце на Исус; Тереза Енрикес де Алварадо, майка на семейството; Мария Доменика Лацери, мирянка.
Грижовна майка, щедра към ближните
Тереза Енрикес де Алваредо, която е живяла в Испания между 15-ти и 16-ти век, е била възпитана като дете на живот на вяра. Придворна дама в двора на Изабела Кастилска, тя се омъжва за министър на кралицата по волята на семейството. Става майка на четири деца, но през 1503 г. остава вдовица. Твърдата вяра и любовта към Исус в Евхаристията я карат да се дистанцира от пищността на испанския двор, за да се посвети на молитва и благотворителни дейности. Тя се оттегля в Торихос, близо до Толедо, и тук води строг живот и насочва силите си към най-малките и бедните. Тя е майка и възпитателка на момчета, останали сираци от чумата и глада, грижи се за улични момичета и жени, грижи се за болни, ангажира се с възраждането на култа към Светото причастие. Същевременно управлява семейното богатство с интелигентност и благоразумие, като го разпределя най-вече за благотворителност и изграждане на места за поклонение и допринася за създаването на различни братства и четири манастира. Умира на 4 март 1529 г. и в последно време за нейният живот и пример се говори на Евхаристийните конгреси.
Духовността на Дон Боско сред народите на Еквадор
Отец Карло Креспи Крочи, мисионер в Еквадор, салезиански свещеник. Роден е през 1891 г. в Леняно,Италия, а след обучението си и свещеническото ръкополагане през 1923 г. той заминава за Куенка, където в продължение на 59 години провежда инициативи, насочени към евангелизация и човешко и християнско формиране. Известен е с качествата си на евангелизатор, съчетани с истинско християнско свидетелство и на учен, особено в областта на ботаниката и археологията. Крайъгълните камъни на неговия духовен и мисионерски живот са Евхаристията и Дева Мария Помощница на християните. Неговият модел е св. Йоан Боско, на когото се опитва да подражава, като разпространява вярата особено сред младите хора. През последните години от живота си се посвещава на изповедническо служение, като дори прекарва по 17 часа на ден в изповедалнята. Умира на 90 години.
Монахиня в диалог с лутераните
Мария Катерина Фланаган, моняхиня от Ордена на Пресветия Спасител на Света Бригида. Родена е в Лондон в края на 19-ти век. 19 годишна се премества в Рим, където Мария Елизабет Хеселблад - провъзгласена за светица от папа Франциск през 2016 г. - възстановява Ордена на Св. Бригида. След като полага обети е изпратена на мисия в различни религиозни домове. В Швеция тя се посвещава преди всичко на връзките с лутераните, създавайки плодотворни приятелства. В Англия организира приемен център и успява да се впише в трудна среда благодарение на своята сърдечност и благородност. Енергична и весела жена, оживена от голям плам и винаги готова да даде милосърдие на страдащите и нуждаещите се. През 1935 г. тя е диагностицирана с рак, а шест години по-късно умира в Стокхолм в ужасни страдания, но остава пример за много богопосветени жени.
Ориентир във възпитанието и опора за бедните
Леонилде Сан Джовани Батиста, от Лисиняго, италианската провинция Тренто, е още девойка, когато през 1906 г. започва послушничеството си в религиозното Общество на Светите сърца на Исус и Мария в Пола. Жена с голяма вяра, тя търси единение с Бог чрез молитва, винаги нетърпелива да изпълни вярно Божията воля. Преминава трудностите на богопосветения живот в нейния Институт и многобройни физически страдания, но винаги се доверява на Господ и издържа изпитания с търпение, запазвайки вътрешния мир. Това което е отличава е щедростта, особено в областта на възпитанието до такава степен, че се превръща в отправна точка както за учениците, така и за техните семейства, но също така за бедните и хората в духовни и материални затруднения. По време на Втората световна война се лишава от необходимото, за да го даде на бедните. Умира на 12 декември 1945 г.
Селска девойка получава знаците на стигматите
Мария Доменика Ладзери, мирянка е родена през 1815 г. в Каприана, италианската провинция Тренто. Израснала в религиозно семейство, тя се запознава с истините на вярата и работата на мелницата и полето. Още от малка, тя се посвещава на болните, бедните и страдащите. Лекувайки, заедно с майка си, болните от сериозна и заразна епидемия се заразява. Започва да страда от липса на апетит, има затруднено дишане, треска и треперене и стига дори до гърчове, след което е диагностицирана с тежка анорексия. През януари 1835 г. получава стигмати на ръцете, краката и от дясната страна на хълбока, а месец по-късно получава и короната от тръни на главата си, капеща всеки петък с жива кръв. Мария преживява тези необикновени явления като място за молитва и дар, но с голяма болка, избягвайки видимостта по всякакъв начин. Тя живее със специална принадлежност към Господ и към Неговия Кръст, като свидетелства за Неговата любов. Земният и живот завършва на 4 април 1848 г. на 33-годишна възраст.
Сред болните от Мадейра
Мария до Монте Перейра, португалка от остров Мадейра, живяла между 19-ти и 20-ти век, избира Конгрегацията на сестрите хоспиталиерки на Пресветото сърце на Исус, за да се посвети на болните. Тя изпълнява своето служение и апостолат в различни общности, където е уважавана от своите сестри и преживява уникални явления, които живее скрито и със смирение. Насърчавана от своя духовен ръководител, тя записва своите вътрешни преживявания. Жена с голяма морална сила, Мария Перейра се характеризира със забележителна способност за самоконтрол, която произтича от нейната изключителна близост с Бог. Именно с помощта на благодатта, успява да преодолее трудни ситуации, белязани от несигурни здравословни условия. Умира на 66-годишна възраст на 18 декември 1963 г.
