Папата: В Христос страданието се превръща в любов
Кристофър Уелс – Светла Чалъкова - Ватикана
Изправени пред страданието и болката, човешките същества могат или да се затворят в себе си „подавайки се на отчаяние или бунт“, или да я приемат „като възможност за растеж и разпознаване на това, което наистина има значение в живота, стигайки до срещата с Бог“. Това „е визията на вярата, която намираме в Свещеното писание“, каза папата на аудиенция с Папската библейска комисия, която през тези дни проучва темата за „болестта и страданието в Библията,
Изцеленията на Исус са знак за Божията близост
Папата отбеляза, че в Стария завет тези, които страдат, постоянно се обръщат към Бог в своята скръб, докато в Новия завет служението на Исус е белязано от дълбока загриженост за болните и страдащите, разкривайки Божията „любов, прошка и търсене на грешното, изгубено и наранено човечество.
Многото чудотворни изцеления, които Исус извършва, са знак, че „Бог е посетил Своя народ и че Небесното царство е близо“, каза папа Франциск, обяснявайки, че отъждествяването на Исус със слабите достига кулминация в Неговите страдания и смърт, „до такава степен, че Кръстът Христов става първостепенният знак на Божията солидарност с нас и в същото време възможност да се присъединим към Него в делото на спасението“.
Нито утопичнн, нито фаталистичен
Светият отец каза, че библейският възглед за страданието не е нито „банален и утопичен“, нито „фаталистичен“. Вместо това „библейският човек се чувства поканен да се изправи пред универсалното състояние на болка като място за среща с близостта и състраданието на Бог, добрият Отец, Който с безкрайна милост се грижи за Своите наранени създания, за да ги изцели, възкреси и спаси.
В Христос, продължи той, „дори страданието се превръща в любов“ с надеждата за окончателно възкресение и спасение.
Човешка и християнска солидарност
И накрая, каза папа Франциск, страданието ни учи да живеем човешката и християнска солидарност според „стила“ на Бог: близост, състрадание и нежност. Припомняйки притчата за добрия самарянин, той напомни на присъстващите, че грижата за другите в тяхната болка не е „избор по желание“ за човешките същества, а „незаменимо условие“ не само за тяхното израстване като индивиди, но също и за „изграждането на приобщаващо общество, което е наистина ориентирано към общото благо.”
Папата завърши обръщението си с личната си благодарност и насърчение към учените от Комисията за тяхната работа, като същевременно им напомни, че работата им ще продължи да расте „колкото повече узнавате как лично да прегърнете тайната на Въплъщението в живота си на вярата“.
