Папата: братята облати, свидетели на братството в мълчаливо себеотдаване

Тициана Кампизи - Светла Чалъкова – Ватикана

Богопосветените братя и сестри са свидетелство, което в Църквата си „заслужава да бъде преоткрито“, малък, но незаменим знак „в мозайката на званията“. Това подчерта папа Франциск в словото си, връчено на пархийските братя облати от Милано, родени със Сан Карло Боромео – който пожела да има миряни сътрудници, подкрепящи презвитерите в тяхното служение - и след това замислени от архиепископ Алфредо Илдефонсо Шустер като семейство на Конгрегацията на Облатите на Свети Амвросий и Карло. В текста папата се спира на трите аспекта, които характеризират избора на живот на монасите: братство, жертвоприношение, епархийност.

Скрито и скромно служение

Първият аспект от богопосветения живот на епархийските братя облати е „братството според Евангелието“, изградено ежедневно чрез „конкретна форма на живот“; форма, посочва Франциск, която всеки „живее по различен начин, със собствената си личност и дарби, а също и със собствените си ограничения“. Да живееш в това братство е „начинът да бъдеш като Исус, който изживя това измерение да бъде брат на всеки човек“, пояснява папата, добавяйки, че това да бъдеш „универсален брат“ на Христос „е аспект, присъщ на тайната на Въплъщението“. Що се отнася до жертвоприношението, „себеотдаване в служба“, Франциск уточнява, че то трябва да бъде смирено.

Исус, от формата на Бог, прие формата на слуга; но бъдете внимателни: не служение, за което всички правят комплименти, за което всички аплодират, „което се превръща в новина“. Не. Скрито, скромно, понякога дори унизително служение. Този - знаем - е пътят, който трябва да следва всеки християнин.

Радостта от служението

На онези, които живеят служението в смирение, Светият Дух дава „вътрешна радост“, онази, която – отбелязва отново Франциск – Майка Тереза ​​определи като „радост да служиш“, радост, която е скрита, като тази на Мария, когато „отива, за да помогне на Елизабета“, радост, позната само на Бог: блаженството на служението. Накрая папата подчертава значението на служението, насочено към конкретна социална реалност.

Понякога ни се иска да можем да спасим света! Но Бог ви казва: бъдете верни на това служение, на тези хора, на това дело... Исус спаси света, като даде живота си за изгубените овце от дома на Израел и по този начин изпълни верността на Отец; Той обикна докрай онези, които Отец му беше дал, Той проля кръвта си за тях и по този начин я проля за всички. Това е законът на любовта: не можете да обичате човечеството абстрактно, вие обичате този човек, тези хора.

Това епархийско служение, извършвано от братята облати, е „училище за вярност“, заключава Франциск, призовавайки Мария, за да закриля монасите в тази вярност и радостта.