Папата: дяволът търси провала на човека, но е безсилен пред молитвата

Фабио Маркезе Рагона – Йоан Хаджиев – Ватикана

Свети Oтче, в свидетелството на обладаната монахиня четем, че дяволът, говорейки за Вас, бе казал: „Мразя го, той винаги говори лошо за мен. Видя ли колко проблеми му създавам?”. Как да се възприемат тези твърдения?

Не съм запознат лично със случая и затова не мога да дам оценка. Но наистина е възможно да вбесявам дявола, защото се опитвам да следвам Господ и да правя това, което казва Евангелието. И това го дразни. В същото време със сигурност се радва, когато извърша някакъв грях. Той търси провала на човека, но няма никаква надежда, ако се молим.

Имали ли сте някога работа директно с обладани от демони хора?

Когато бях архиепископ на Буенос Айрес, имах няколко случая на хора, които идваха при мен и казваха, че са обладани. Изпратих ги за консултация при двама добри свещеници „специалисти“: те не са лечители, а екзорсисти. Единият се казва отец Карлос Алберто Манкусо, който беше екзорсист в диоцеза на Ла Плата. Другият беше моят изповедник, отец Николас Михалевич, йезуит, роден в Хърватия. По-късно и двамата ми казаха, че от тези хора само двама или трима наистина са били жертви на дяволско обладаване. Другите страдаха от дяволска обсебване, което е съвсем различно, защото нямаха дявола в телата си. Това трябва да се уточни.

А като папа, практикували ли сте някога екзорсизъм?

Не, това никога не се е случвало. Ако се случи, бих поискал подкрепата на добър екзорсист, както вече правех като архиепископ.

Много хора казаха за Бенедикт XVI, че по време на своя понтификат той е претърпял атаки на дявола – който винаги ни изкушава – и въпреки че е страдал от това, той е устоял добре. Папа Павел VI през 1972 г. каза, че димът на Сатана е влязъл през някакъв процеп в Божия храм. Може ли дяволът да действа и във Ватикана и да атакува папата?

Със сигурност дяволът се опитва да атакува всички, без разлика, и се опитва преди всичко да удари онези, които имат повече отговорности в Църквата или в обществото. Дори Исус претърпя изкушения от дявола, както и тези на Симон Петър, на когото Исус каза: „Махни се от Мене, Сатана“. Следователно дори папата е атакуван от злия. Ние сме хора и той винаги се опитва да ни напада. Болезнено е, но пред лицето на молитвата, той няма надежда! И е вярно, както каза Св. Павел VI, че дяволът може да влезе и в Божия храм, за да посее раздори и да ни обърне един срещу друг: разделенията и атаките винаги са дело на дявола. Той винаги се опитва да ни постави клопка, за да поквари сърцето и ума на човека. Единственото спасение е да следваме пътя, указан от Христос.

Трябва ли да се страхуваме от дявола?

Мисля, че има много опасни демони и говоря за „образованите” дяволи. Исус също говори за това, намираме го в Евангелието на Лука: той казва, че когато злият дух бъде прогонен, той се скита из пустинята и търси облекчение. Но в един момент му доскучава и се връща „у дома”, откъдето е бил изгонен, и вижда, че къщата е подредена и красива, както когато е бил вътре.

Какво се случва в този момент?

Той отива да вземе други демони, по-лоши от него, води ги, те влизат в къщата учтиво, звънят на звънеца, завладяват по учтив начин. Душата, която не се грижи да изпитва съвестта си, не ги забелязва. Или от духовна хладност ги допуска. Тези са ужасни. Защото те убиват. Това е най-лошото обладаване. Духовната светскост прикрива всички тези неща. Няма спасение: дяволът или унищожава директно с войни и несправедливости, или го прави учтиво, по много дипломатичен начин, както разказва Исус.