Папата към свещениците на Велики четвъртък: бъдете пазители на хармонията

Димитър Ганчев – Ватикан нюз

Велики четвъртък, денят, в който Исус дава на своите ученици заповедта за взаимна любов, служението на свещенството, себе си в Евхаристията и литургията на този ден възпоменава тези дарове. По време на светата литургия, която папа Франциск предстотяелства от 9.30ч. във ватиканската базилика, бяха осветени светите масла, които ще се използват за пасхалните кръщения и след това през цялата година за тайнствата на кръщението и миропомазанието. В проповедта си, папа Франциск прикани свещениците да не се оставят на уплахата от умората и се поддават на слабостите, а да открият собствената Пасха.

Светият Дух, източник на свещенството

„Духът на Господа Бога е върху мен, защото Господ ме помаза“ (Исая 61:1): тези думи от литургията на Словото представляват червената нишка на проповедта на Светия отец, която произнесене пред многото свещеници, дошли на този Велики четвъртък, наричан още „рождения ден на свещенството“.

„Без Духа на Господа няма християнски живот и без Неговото помазание няма святост“, каза папата в началото на своята проповед, напомняйки на свещениците, че той също е „в началото на нашето служение, на живота и жизненост на всеки пастир“. „Господ не само ни е избрал и призовал (...) Той е излял в нас помазанието на Своя Дух, същият, който слезе върху апостолите“

Духът на Господа Бога е върху мен“, така и всеки християнин, и в частност всеки свещеник, е помазан от Духа. Франциск припомни призива към апостолите, върху които Христос изля Светия Дух: те са били рибари и оставят всичко, лодките, мрежите, дома. „Помазанието на Словото промени живота им“. Те започват да следват Учителя с голям ентусиазъм до идването на Пасхата.

Светият Дух е този, който идва на помощ на апостолите, слиза отново върху тях на Петдесетница и това е „второто помазание“, което преобразява учениците, премахва техните страхове, кара ги да желаят да дадат живота си за Божието стадо, да излязат и прогласяват Евангелието по целия свят.

Моментът на кризата

В своята проповед папата се спря подробно на момента на кризата, която под различни форми може да настъпи в живота на всеки свещеник, както при Апостолите. „Рано или късно се случва човек да изпита разочарования, умора и слабости“, докато някои изпитания "карат лоялността да изглежда по-неудобна, отколкото в миналото", отбеляза папата. Това е решаващ момент, който може да има различни резултати, ако свещеникът "се плъзне към посредствеността, продължавайки уморено в „нормалност“, където се прокрадват три опасни изкушения: на компромиса, при което човек е доволен от това, което може да направи; на сурогатите, за които се опитваме да се „презаредим” с нещо различно от нашето помазание и това на обезсърчението, при което неудовлетворения човек се движи напред по инерция“.

И тук е големият риск: докато външният вид остава непокътнат, ние се оттегляме в себе си и продължаваме без желание; благоуханието на помазанието вече не ароматизира живота и сърцето не се разширява, а се свива, обвито в разочарование.

Но този вид криза „може също да се превърне в повратна точка на свещеничеството“, където, „вместо да се плъзгаме по склона на посредствеността и крехкостта на нашата реалност ние смирено приемаме помощта на Светия Дух“. Светият отец нерече това „второ помазание“, което подтиква към изпит на съвестта с въпросите: „моята реализация зависи ли от моите способности,  от ролята, която имам, от комплиментите, които получавам, от кариерата, която преследвам, от началниците или сътрудниците, които имам, от комфорта, който мога да си гарантирам, или от помазанието, което дава аромат на живота ми?». 

Светият Дух, главен герой в свещеническия живот

„Воденето на двойнствен живот няма да ви помогне“, предупреди папата.  „Ние трябва да позволим да бъдем докоснати от Светия Дух, да се погрижим за полученото помазание“. Това обновяване на свещеническия живот не се извършва чрез „поправяне“, а  чрез „преливане“ когато човек не иска да шие кръпки върху себе си, а се оставя да бъде воден от Духа.  

Братя, свещеническата зрялост идва от Светия Дух - подчерта папата. Тя се постига, когато Той стане главният герой на нашия живот. Тогава се променя перспективата, дори разочарованията и горчивината, защото вече не става въпрос да се опитаме да станем по-добри, като поправим нещо, а да се отдадем, без да задържаме нищо, на Този, който ни е пропил с помазанието си и иска да ни изпълни до край.

Франциск предупреди за риска от изкушението да се направи компромис между лъжата и светлината, като се поддаде на посредствеността:

За нас това е неотменна борба: всъщност е от съществено значение, както пише св. Григорий Велики, че „който проповядва словото Божие, първо се посвещава на собствения си начин на живот, така че след това, черпейки от собствения си живот , той научава какво и как да го каже [ ...] Никой да не дръзва да говори отвън това, което преди това не е чул вътре” .

Духът, носител на хармония в Църквата

Папа Франциск подчерта още един аспект, плод на въздействието на Светия Дух: хармонията, която според него е следствие от помазанието. „Изграждането на хармония между нас – обясни папата – не е толкова добър метод за по-добро развитие на църковната структура, не е въпрос на стратегия или учтивост: това е вътрешно изискване на живота на Духа. Съгрешаваме срещу Духа, който е общение, когато ставаме, дори поради лекомислие, инструменти на разделение; и тогава попадаме в ръцете на врага, който не излиза наяве, обича слуховете и инсинуациите, подклажда партии и консорциуми, храни носталгия по миналото, недоверие, песимизъм, страх”.

„Нека си помагаме да запазим хармонията, като започнем не от другите, а всеки сам да се попита: в моите думи, в моите коментари, в това, което казвам и пиша, присъства ли печатът на Духа или този на света? Мисля си и за добрината на свещеника: ако и у нас хората намерят недоволни и незадоволени, които критикуват и сочат с пръст, къде ще видят хармония? Колко хора не се приближават или се отдалечават, защото в Църквата не се чувстват приети и обичани, а гледани с подозрение и съдени. В името на Бог, ние приемаме и прощаваме, винаги. И нека помним, че раздразнителността и оплакването, освен че не произвеждат нищо добро, опорочават Благата вест, защото са контрасвидетелства на Бог, който е общение и хармония”.

Папа Франциск завърши с думи на благодарност и признание към свещениците. Той им благодари за тяхното свидетелство, за стореното добро, често скрито, „за прошката и утехата, които дават в името на Бога“. Накрая призовава Духа върху тях, за да ги подкрепя и да ги направи „пророци на Неговото помазание и апостоли на хармонията“.