Папата в Унгария: Църквата трябва да говори на езика на милосърдието

Около шестстотин бежанци и бедни хора се събраха в църквата "Света Елизабет" в Будапеща, за да чуят думите на папа Франциск за близост към онези, които носи най-близо в сърцето си. Около хиляда други изпълниха площада отвън. Някои успяха да предложат своите свидетелства за живот, белязан от преследване, страх и бягство. Папата каза, че е бил развълнуван от историите и се замисли върху свидетелството, дадено от Олег и семейството му, които са избягали от ужасите на войната в Украйна.

Това са свидетелства за онова, което се изисква от нас: състрадание към всички, особено към онези, които са белязани от бедност, болест и болка... състрадание, което означава „да страдаш с тях“. Имаме нужда от Църква, която говори свободно езика на милосърдието, универсален език, който всеки чува и разбира, дори и най-отдалечените, дори тези, които не вярват

Вярата означава подкрепа за бедните

Бедните показват едно предизвикателство, това да не позволим на вярата „да стане жертва на един вид духовен егоизъм“, на духовност, изградена по мярка за собственото спокойствие и удовлетворение, посочи папата:

Истинската вяра е тази, която създава неудобства, която рискува, която извежда на среща с бедните и помага да се говори с живота на езика на милосърдието. Както казва Свети Павел, можем да говорим много езици, да притежаваме мъдрост и богатство, но ако нямаме милосърдие, нямаме нищо и сме нищо

Да изкореним безразличието и егоизма

Бог не разрешава проблемите отгоре, Неговата прегръдка и близостта му се изразяват чрез състраданието към онези, които не остават безразлични към „вика на бедните“, отбеляза папата. Франциск изрази своята благодарност към Унгарската църква за широко разпространената „капилярна ангажираност в милосърдие“, чрез Каритас, доброволци, пастирски работници, а също и чрез сътрудничество с други изповедания, „обединени в това икуменическо общение, което произтича именно от милосърдието“. Папата благодари преди всичко за приема на бягащите от Украйна, както се вижда от свидетелствата, и „които, благодарение на полученото гостоприемство в Будапеща, са възвърнали надеждата да поемат по нови житейски пътища“:

Дори в болката и страданието човек намира смелостта да продължи напред, когато е получил балсама на любовта: това е силата, която му помага да вярва, че не всичко е загубено и че е възможно различно бъдеще. Любовта, която Исус ни дава и която ни заповядва да живеем, допринася за изкореняването от обществото, от градовете и местата, в които живеем, злините на безразличието. Безразличието е чума, злото на егоизма и разпалва отново надеждата за ново, по-справедливо и братско човечество, където всеки може да се чувства като у дома си.

Урок за Църквата

Изслушвайки свидетелствата, Папата изрази признателност за факта, че хуманитарната организации се е погрижила не само за материални нужди, но също така е „внимателна към личните им истории и нараненото им достойнство, като се грижи за тях в тяхната самота и тяхната борба да се почувстват обичани и приемани в света”. „Анна ни каза, че „Исус, живото Слово, лекува сърцата и взаимоотношенията им, защото хората се изграждат отново отвътре“; след като осъзнаят, че в Божиите очи те са възлюбени и благословени, те се възраждат.”

Това се отнася за цялата Църква: не е достатъчно да се даде хлябът, който храни корема, трябва да се нахранят сърцата на хората! Милосърдието не е просто материално и социално подпомагане, а се грижи за целия човек и желае да го изправи на крака с любовта на Исус: любов, която помага да се възвърнат красотата и достойнството.

Папата завърши с насърчението винаги да се говори на „езика на милосърдието“, следвайки примера на Света Елизабета, на нейния хляб за бедните, превърнат в рози, така че любовта, дадена на гладните, да може да „разцъфти радостта“ и благоуханието на живота.

(dg/vatn)