Папата към поетите и писателите: Църквата се нуждае от вашия гений

Амедео Ломонако – Йоан Хаджиев – Ватикана

Поети, писатели, сценаристи. Речта, произнесена от папа Франциск на срещата във Ватикана с участниците на конференцията, сред които бе и американският режисьор Мартин Скорсезе, беше отправена към тях и беше съсредоточена върху темата: „Глобалната естетика на католическото въображение“. Папата припомня, че е обичал много поети и писатели и сред тях той спомена Данте и Достоевски. Франциск също припомни за периода, в който е преподавал литература на учениците от „Colegio de la Inmaculada Concepción” в Санта Фе. Папата подчерта как стойността на литературата и поезията не е маргинална в живота му.

„Думите на писателите ми помогнаха да разбера себе си, света, обкръжаващите; но също така да развия човешкото си сърце, да задълбоча своя личен живот на вярата и дори моята пастирска мисия, дори и сега в това служение. Затова книжовното слово е като трън в сърцето, който ни подтиква към съзерцание и ни поставя на пътя. Поезията е отворена, хвърля те някъде другаде. Започвайки от този личен опит, бих искал днес да споделя с вас някои мисли, относно важността на вашето служение”.

Гледайте и мечтайте

Обръщайки се към участниците в конференцията, организирана от сп. „La Civiltà Cattolica” и от Джорджтаунския университет, Франциск потвърждава, че погледите на артистите са погледи към света, отворени към една двойна посока. „Те са очи, които гледат и мечтаят“.

„Не само да се гледа, но и да се мечтае. Ние, хората, копнеем за нов свят, който вероятно няма да видим напълно със собствените си очи, но въпреки това го желаем, търсим го, мечтаем за него. Един латиноамерикански писател каза, че имаме две очи: едното е от плът, а другото е от стъкло. С това от плът гледаме това, което виждаме, с това от стъкло гледаме това, за което мечтаем. Горките ние, ако спрем да мечтаем!”

Око, което слуша

Артистът – обяснява папата – е „човек, който гледа със собствените си очи и мечтае в същото време“. Човек, който „вижда по-дълбоко”, оформяйки по различен начин „разбирането за нещата, които са пред очите ни”. Поезията – добавя папата – помага да „разберем гласа на Бог, дори от гласа на времето“:

„Вашето е – цитирайки Пол Клодел – „око, което слуша“. Око, което слуша. Изкуството е противоотрова срещу манталитета на пресметливост и еднообразие; това е предизвикателство към въображението ни, към начина ни на виждане и разбиране за нещата. И в този смисъл самото Евангелие е художествено предизвикателство, с „революционен” заряд, който сте призвани да изразите, благодарение на вашия гений със слово, което протестира, призовава, крещи. Днес Църквата има нужда от вашия гений, защото трябва да протестира, да призовава и да вика”!

Поезията събира тревогите на човека

Поетите, писателите, сценаристите и режисьорите са „гласът на човешките тревоги”, които много пъти „са заровени в дълбините на сърцето”. Папата също посочва този хоризонт, като подчертава, че артистичното вдъхновение е не само успокояващо, но и смущаващо, защото представя както красивите реалности на живота, така и трагичните.

„Например, нека си припомним, когато Достоевски в „Братя Карамазови“ разказва за едно малко дете, син на слугиня, което хвърля камък и удря лапата на едно от кучетата на господаря си. Тогава господарят насъсква всички кучета срещу детето. То бяга и се опитва да се спаси от яростта на глутницата, но бива разкъсано на парчета пред доволните очи на генерала и отчаяните очи на майка му. Тази сцена има огромна художествена и политическа сила: тя говори за реалността от вчера и днес, за войните, социалните конфликти, за нашия личен егоизъм.”

Отвъд затворените граници

След това Франциск обяснява, че „има неща в живота, които понякога дори не можем да разберем или за които не можем да намерим точните думи”. Това – допълва той – е „плодородната почва”, „полето на действие” на творците на словото. И това също е „мястото, където Бог често се проявява”. Изживяване, което винаги е „преливащо”:

„Като вана, в която водата непрекъснато тече и след известно време се напълва и водата прелива, прелива. Това бих искал днес да ви помоля: да надхвърлите затворените и дефинирани граници, да бъдете креативни, без да опитомявате тревогите си и тези на човечеството. Страхувам се от този процес на опитомяване, защото той отнема творчеството, отнема поезията. Със словото на поезията да се съберат неспокойните желания, които обитават сърцето на човека, за да не изстинат и да не угаснат”.

Създавайте хармония и красота

Това дело, което осветява сърцето на човека – подчертава папата – „позволява на Духа да действа, да създава хармония в напреженията и противоречията на човешкия живот, да поддържа огъня на добрите страсти и да допринася за растежа на красотата във всички нейни форми, тази красота, която се изразява именно чрез богатството на изкуствата”.

„Това е вашата работа като поети, разказвачи, режисьори, артисти: да дадете живот, да дадете плът, да дадете дума на всичко, което човешките същества преживяват, чувстват, мечтаят, страдат, създавайки хармония и красота. Това е евангелска работа, която ни помага да разберем по-добре и Бог, който е велик поет на човечеството. Ще ви критикуват ли? Добре, поемете тежестта на критиката, като същевременно се опитайте да се поучите от критиката. Но все пак не спирайте да бъдете оригинални, креативни. Не пропускайте удивлението да сте живи”.

Очи, които мечтаят. Гласът на човешките тревоги. Поети, разказвачи, режисьори и артисти – добавя папата – също са „тези, които оформят нашето въображение“. Дейност, която също има „последствие върху духовното въображение на хората от нашето време, особено по отношение на фигурата на Христос“.

„Вашето творчество ни помага да видим Исус, да излекуваме въображението си от всичко, което замъглява лицето му или, още по-лошо, от всичко, което иска да го опитоми. Да се опитоми лицето на Христос, сякаш за да се опитаме да го дефинираме и да го затворим в нашите схеми, означава да разрушим неговия образ: Господ винаги ни изненадва, Христос винаги е по-велик, той винаги е мистерия, която някак си ни убягва. Трудно е да го поставиш в рамка и да го окачиш на стената”.

Сърца, отворени за изненадите на Господ

„Господ  винаги ни изненадва и когато не чувстваме това, нещо се обърква: сърцето ни става затворено“, каза накрая папата.  Това е предизвикателството „за католическото въображение на нашето време“: „да не се „обяснява тайната на Христос, която в действителност е неизчерпаема; но карайки ни да го докоснем, да го почувстваме непосредствено близо, да ни го предостави като жива реалност и да схванем красотата на неговото обещание”. „Защото неговото обещание  помага на нашето въображение: помага ни да си представим нашия живот, нашата история, бъдещето на човечеството по един нов начин!“, завърши папата.