Папата: Светият престол работи за връщането на украински деца отведени в Русия

Антал Хубай (Rtl Club)

Свети отче, знаем, че сте имали различни лични преживявания с унгарци в хода на живота си: променихте ли се? И дали се е променила визията ви след срещите, които преживяхте сега в Унгария?

Да, наистина имах преживявания през 60-те години, когато учех в Чили, много унгарски йезуити трябваше да отида там, защото бяха изгонени от Унгария. След това станах близък приятел на унгарските сестри на Мария Вард, които имаха училище на 20 км от Буенос Айрес. Посещавах я два пъти месечно и бях нещо като извънреден капелан. Също и с едно унгарско общество от унгарски миряни в Буенос Айрес, които работеха в унгарския колеж, познавах ги доста добре. Не разбирах езика, но разбрах две думи, гулаш и токай! Беше хубаво преживяване и бях силно впечатлен от болката да си бежанец, да не можеш да се прибереш у дома, а сестрите на Мария Вард, които останаха там, криеха се в апартаменти, за да не ги отведе режимът. След това се запознах по-отблизо с цялата история, за да убедя добрия кардинал Миндценти да отиде в Рим, а също така се запознах с онзи ентусиазъм от 1956 г. и разочарованието след това. Горе-долу това е.

Промени ли се мнението ви оттогава?

Не се е променило, обогати се. В смисъл, че унгарците, които познавам, имат голяма култура...

На какъв език разговоряхте

Не, не се е променило: може би е обогатено, обогатено в смисъл, че унгарците, които познавам, имат голяма култура, велика култура; дори тези, които не са били от висока социална класа, дори обикновените хора са имали много висока основна култура. Обикновено говореха немски или английски, защото унгарски не се говори извън Унгария – само в рая се говори, защото казват, че отнема цяла вечност, за да научиш унгарския език (смее се). И това не се е променило, напротив: видях стила, който познавах.

Елиана Руджеро (AGI)

Свети отче, вие отправихте апел да се отворят – да се отворят отново – вратите на нашия егоизъм за бедните, за мигрантите, за онези, които са „нередовни“. На срещата си с унгарския премиер Орбан поискахте ли от него да отвори отново границите на Балканския маршрут, който той затвори? Срещнахте се и с митрополит Иларион. Могат ли Иларион и самият Орбан да станат канали за отваряне към Москва, за да се ускори мирният процес за Украйна или да направят възможна срещата между вас и президента Путин? Благодаря Ви.

Вярвам, че мирът винаги се постига чрез отваряне на канали, мира никога не може да се постигне чрез затваряне. Каня всички към отворени връзки, канали за приятелство… Това не е лесно. Същите думи като цяло, съм ги казал с Орбан и съм ги отправял по малко навсякъде. Относно миграцията: мисля, че това е проблем, който Европа трябва да вземе в ръце, защото има пет държави, които страдат най-много: Кипър, Гърция, Малта, Италия, Испания, защото те са средиземноморски страни и мнозинството от мигрантите пристигат там. И ако Европа не се заеме с това, със справедливото разпределение на мигрантите, проблемът ще бъде само в тези държави. Вярвам, че Европа трябва да накара да се почувства, че е Европейския съюз също пред лицето на това. Има и друг проблем, който е свързан с миграцията и това е раждаемостта. Има страни като Италия и Испания, които... нямат деца. Миналата година говорих на среща на семейства за това и напоследък виждам, че правителството и други правителства също говорят за това. Средната възраст в Италия е 46, за Испания е още по-висока и има малки пустеещи села. Една миграционна програма, но такава, която е добре приложена с модела, който някои страни имат с миграцията – имам предвид например Швеция по времето на латиноамериканските диктатури – също може да помогне на тези страни с нисък процент на раждаемост.

За срещата с Иларион: той е човек, когото уважавам толкова много и винаги сме имали добри отношения. Той бе достатъчно любезен да дойде и да ме види, след това отиде на литургията и го видях и тук, на летището. Иларион е интелигентен човек, с когото може да се говори и тези отношения трябва да се поддържат, защото ако говорим за икуменизъм с всеки трябва да имаме протегната ръка, дори да приемем ръката на другия. С патриарх Кирил разговарях само веднъж от началото на войната, 40 минути с zoom платформата, след това чрез Антоний, който сега е на мястото на Иларион, който ме посети: той е епископ, който е бил енорийски свещеник в Рим и познава средата, и аз винаги поддържам връзка с Кирил чрез него. Предстои срещата, която трябваше да проведем в Йерусалим през юли или юни миналата година, но беше отложена поради войната: това ще трябва да се направи. И още, с руснаците имам добри отношения с посланика, който сега си отива, който е посланик във Ватикана от седем години, той е изключителен човек, човек на място. Сериозен, културен, много уравновесен. Връзката с руснаците е основно с този посланик.

След това дали Иларион, а също и Орбан могат по някакъв начин да ускорят мирния процес в Украйна и да направят възможна среща между вас и Путин, ако могат да действат – в кавички – като посредници... Говорихме за всички тези неща. Говорихме за това, защото всеки се интересува от пътя към мира. Склонен съм да. Готов съм да направя всичко, което трябва да се направи. Освен това в момента е в ход мисия, но все още не е публична. Но ще видим... Ще ви кажа, когато стане публична.

Аура Мария Вистас Мигел(Renascence Radio)

Ваше Светейшество, следващото международно апостолическо пътуване е Лисабон. Как се чувствате здравословно? Защото бяхме изненадани, когато отидохте в болницата: някои казаха, че сте припаднали. Чувствате ли енергията да посетите хиляди млади хора през тези августовски дни в Лисабон? А бихте ли искали да поканите млад украинец и млад руснак на СМД в знак на мир и за новите поколения?

Преди всичко здравето. Това, което имах, беше силно заболяване в края на аудиенцията в сряда, не ми се обядваше, легнах за известно време, не припаднах, но имах висока температура, а в три часа следобед, лекарят веднага ме закара в болницата: остра и силна пневмония в долната част на белите дробове. Слава Богу, мога да кажа, до такава степен, че организмът, тялото се повлия добре от лечението. Слава Богу, това е, което получих. След това Лисабон: в деня преди заминаването говорих с монс. Америко (монсеньор Америко Мануел Алвеш Агуиар, помощен епископ на Лисабон и президент на фондацията WYD 2023), който отиде да види как стоят нещата там… Ще отида, ще отида и се надявам да успея. Виждате, че не е както преди две години, но с бастуна сега е по-добре. За момента пътуването не е отменено. След това предстои пътуване до Марсилия, а след него до Монголия и след това има едно последно, което не помня къде... Програмата все още ме държи в движение, да видим!

… а срещата с младите хора на Русия и Украйна?

Америко ми каза, че има нещо предвид и подготвя нещо. Добре го приготвя!

Никол Уинфийлд (Асошиейтед прес)

Свети отче, исках да ви попитам нещо малко по-различно: наскоро направихте много силен икуменически жест, дарявайки трите фрагмента от скулптурите на Партенона на Гърция от името на Ватиканските музеи. Този жест намери отзвук и извън православния свят, защото много западни музеи обсъждат връщането на предмети, придобити през колониалния период, като акт на справедливост към тези хора. Исках да ви попитам дали сте на разположение за други жестове на реституция. Мисля, например, за местните народи и групи от Канада, които са поискали връщането на предмети от колекциите на Ватикана като част от процеса на възстановяване на щетите, понесени през колониалния период...

Това, на първо място, е седмата заповед: ако си откраднал, трябва да върнеш! Но има една цяла история. Понякога войните и колонизациите водят до тези решения да се отнемат добрите неща на другия. Да се върнат фрагментите от Партенона б беше правилен жест, трябваше да се направи. А ако утре дойдат египтяните да поискат обелиска, какво ще правим? Тук във всеки случай е нужен размисъл и разпознаване. Що се отнася до реституцията на нещата на местните, която е в ход, с Канада, ние поне се съгласихме да го направим. Ще трябва да попитам до къде са стигнали нещата. Но опитът с местните народи на Канада беше много плодотворен. Също в Съединените щати йезуитите работат с тези групи местни народи. Генералният настоятел ми го каза онзи ден. Но да се върнем на възстановяването. Доколкото може да се върне, ако е необходимо, ако е жест, ако е по-добре да го направим, толкова по-добре. Понякога не е възможно, няма политическа възможност или реална или конкретна възможност. Но доколкото може да се върне, моля, направете го, това е добре за всички, за да не се свиква да се слага ръката в джоба на другите.

Ева Фернандес (Radio COPE)

Украинският премиер поиска съдействието Ви за връщането на децата, които бяха принудително отведени в Русия. Мислите ли, че можете да му помогнете?

Мисля, че е възможно, защото Светият престол действаше като посредник в някои от ситуациите за обмен на затворници чрез посолството и мина добре, мисля, че и сега това може да се осъществи. Важно е, поне Светият престол има желание да го направи, защото това е справедливо и ние трябва да помогнем, защото това не е казус бели, а човешки случай. Това е по-скоро проблем на човечеството, отколкото проблем на военна плячка или военно преместване (депортиране). Всички човешки жестове помагат, но жестокостта не помага. Трябва да направим всичко по силите на човека. Също така мисля и искам да го кажа за жените, които идват в нашите страни: Италия, Испания, Полша, Унгария, много жени, които идват с децата си и съпрузи, които или са загинали или се бият във войната. Вярно е, че те се подпомагани в този момент, но не трябва да се изгуби ентусиазма, защото без него тези жени остават без защита и риск да попаднат в ръцете на лешоядите, които винаги обикалят и търсят жертви. Ние внимаваме да не загубим вниманието към помоща за бежанците. Това прави всичко. Благодаря.

(dg/svt/vatn)