Папата: войната никога не е облекчавала живота на хората

Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Позитивно и градивно“ послание може и днес да се извлече от енцикликата Pacem in terris на папа Йоан XXIII, 11 април 1963 г., защото „мирът остава в душата и в стремежите на цялото човешко семейство, на всеки народ и на всеки човек“. Това пише папа Франциск в послание, адресирано до участниците в международната конференция „Мирът между народите. 60 години след енцикликата Pacem in Terris“, среща, организирана от Папския латерански университет и Дикастерията за цялостно човешко развитие, започнала днес, 11 май и която ще приключи утре .

Войната поражда само опустошение

Папата подчертава, че „войната никога не е облекчавала живота на хората, никога не е успяла да ръководи техния път в историята, нито е успяла да разреши конфликти и противоречия, възникнали в тяхната дейност“. Папата припомня опустошението, предизвиквано от войната: „жертвите, разрушенията, загубата на човечност, нетолерантността, до отричането на възможността да се гледа на утрешния ден с нова увереност“. Затова мирът трябва да се гради върху ангажимента за провеждане на политика, базирана, както се казва в енцикликата, на истината, справедливостта, любовта и свободата.

Глухо човечество  

Като прави равносметка 60 години след този папски документ, Франциск обяснява, че „човечеството изглежда не е оценило в каква степен е необходим мирът, колко добро носи той“. Папата добавя, че „егоизмът на малцина и все по-ограничените интереси на някои“ карат да се мисли, че оръжията са решението на възникващите проблеми и конфликти. Освен това, ако от една страна съществуват международни отношения, които ограничават използването на сила, от друга страна „желанието за власт все още е, за съжаление, критерий за преценка и елемент на действие в отношенията между държавите. И това се проявява в различните региони с опустошителни резултати за хората и техните близки, без да се щадят инфраструктурите и природната среда".

Надпреварата във въоръжаването

След това папата се спира на увеличаването на финансовите средства за въоръжаване, надпревара, завърнала се „като инструмент на отношенията между държавите“, сякаш мирът е възможен, ако се основава само „на равновесие на притежанието на оръжие“. Условия, които пораждат страх и ужас, и които рискуват да ескалират при първа искра.

Реформа на многостранните структури

За пореден път Франциск призовава за „задълбочена реформа на многостранните структури, които държавите са създали, за да управляват сигурността и да гарантират мира, но които сега са лишени от свободата и от възможността за действие“. Не е достатъчно да се провъзгласява мира, ако не сме в състояние да действаме конкретно, рискът е да бъдем „пристрастни инструменти“, а не средство за постигане на общото благо. Като се позовава на Pacem in terris, папата припомня  на държавите, че те са призовани, „поради  своето естество, да служат на съответните общности, тяхно задължение е да действат, следвайки метода на свободата и да отговарят на изискванията на справедливостта“, знаейки обаче, че „въпросът за адаптирането на социалната реалност към обективните изисквания на справедливостта е проблем, който никога не признава окончателно решение".

Да се възпитава в мир

„Поверявам на университета задачата да задълбочи метода на възпитаването в мир, като не само подходящо, но и непрекъснато образование“. Папата пише това в края на своето послание, като приканва към истинска научна подготовка, плод на търсене и изследване, на задълбочен анализ, на актуализации и на практически упражнения. „Това – изтъква той – трябва да бъде пътят, по който да поемем, за да се отворят нови възможности“, за да се обучават младите поколения по този път, според образователния цикъл на Науки за мира, създаден именно от папата, насърчавайки културата на сближаването, „основата на човешка общност, изградена на братството, което всъщност е норма на действие за изграждането на мира”.