Ангел Господен: вярата не е религиозен етикет, а лична връзка с Бога

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Бог е такъв: той е любов, а който обича, не остава безсърдечен. Не остава твърдо на своите позиции, а се оставя да бъде въодушевяван и развълнуван; знае как да промени своите планове.  Любовта е съзидателна и ние, християните, ако искаме да подражаваме на Христос, сме призовани да бъдем отворени за промяната.

Да бъдем покорни, да слушаме, да се вълнуваме „в името на състраданието и доброто на другите“, както Христос направи с хананейката: това е промяната, която трябва да предприемем „в нашите взаимоотношения, но също и в живота на вярата“, подчерта папата Франциск преди да произнесе неделената молитва, като се спря на евангелския откъс за срещата на Исус с една жена, която го моли да освободи дъщеря й, измъчвана от демон (Мт. 15, 21-28). Тя не е от земята на Израел, се уточнява в Евангелието на Матей. Исус не я слуша, но тя настоява, дотолкова, че учениците съветват Учителя да изпълни желанието й, за да може тя да престане.  Исус им обяснява, „че неговата мисия е предназначена“ за „загубените овци от дома Израилев, но жената не се отказва, приближава се до Него и като Му се кланя, Го моли за помощ. Тогава Исус разпознава колко голяма е нейната вяра, променя отношението си и изпълнява желанието й.

Универсалността на Божието дело

Папата уточни, че Исус „е отправял проповедта си към избрания народ", тъй като Светият Дух по-късно щеше да насочи Църквата към краищата на света. В  откъса с хананейката обаче, посочи още Франциск, „се проявява вече универсалността на Божието дело“. Става така, че Исус, „пред молитвата на жената, „изпреварва плановете" и „става още по-снизходителен и състрадателен".

Конкретната вяра не е от думи, а от дела

Но има и друг аспект, върху който папата ни кани да размишляваме: вярата на жената, която Исус възхвалява, защото е голяма. Докато учениците смятат за голямо само настояването на хананейката, Христос от своя страна „вижда вярата“, която не е богата на съдържание, а на дела.

Хананейката се приближава, покланя се, настоява, поддържа конкретен разговор с Исус, преодолява всяка пречка, за да говори с него. Тук е конкретността на вярата, която не е религиозен етикет, а лична връзка с Господа. Вярата на жената не е теологичен протокол, а е настойчивост: чука на вратата, чука, чука; не е направена от думи, а от молитва. А Бог не устоява, когато Го молят.

Затова насърчението на Франциск е да се запитаме дали като Исус сме способни да се променим, да бъдем разбиращи и състрадателни, или сме твърди в позициите си. В тази връзка папата уточни, за да няма объркване, че „безсърдечността е лоша, решителността е добра". И папата отново призова да си зададем въпрос за собствената си вяра, дали „тя спира само до понятия и думи, или е истински изживяна, с молитвата и действията“, дали има разговор с Бог, дали сме настоятелни пред Него или се задоволяваме да рецитира само формули. Оттук и молитвата към Мария „да ни направи  разположени за доброто и да сме конкретни във вярата“.