Посоката на Европа и творческите пътища на мира
Андреа Торниели
Ако войната, която избухна в сърцето на християнска Европа с руската агресия срещу Украйна, рискува да ни направи пристрастени, има някой, който никога не се уморява, съчетавайки пророчество и реализъм, да призовава за мир, призовавайки нациите и народите - и по-специално Европа – към своите отговорности. Още в началото на пътуването си до Португалия, където пристигна, за Световния младежки ден, папа Франциск говори за ролята на Стария континент, пожелавайки да не забравя своята идентичност, а да съумее да предложи творчески пътища за мир и дипломатически решения вместо да приема идеята за неизбежността на войната и надпреварата във въоръжаването.
Наследникът на Петър отбеляза че „глобалните несправедливости, войните, климатичните и миграционните кризи протичат по-бързо от способността и често волята да се изправим заедно срещу тези предизвикателства“. Но добави, че „Лисабон може да предложи промяна на темпото“, като се има предвид, че едноименният договор за реформа на ЕС бива подписан точно тук през 2007 г., който гласи, че Съюзът „в отношенията си с останалия свят допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на Земята, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, изкореняването на бедността и защитата на човешките права“.
Франциск потвърди, че „светът има нужда от Европа, истинска Европа: има нужда от ролята ѝ на мост и миротворец в източната си част, в Средиземно море, в Африка и в Близкия изток“. Само по този начин Европа ще може да изведе на международната сцена „специфичната си оригиналност“, която в сегашния исторически момент се бори да се прояви. Необходимо е да се развие „дипломация на мира, която потушава конфликтите и облекчава напрежението, способна да улавя и най-слабите признаци на отпускане и да чете между най-кривите редове“. Ако погледнем днешната реалност без идеологически щори, трябва да признаем, че това не се случва. Ето защо папата зададе въпроси на Европа: „Накъде плаваш, ако не предлагаш пътища към мира, творчески начини да се сложи край на войната в Украйна и на многото конфликти, които окървавяват света? И отново, разширявайки полето: кой маршрут следваш, Запад? Какъв курс следваш, Запад? Твоята технология, която отбеляза прогрес и глобализира света, не е достатъчна сама по себе си; още по-малко са достатъчни най-сложните оръжия, които не представляват инвестиция за бъдещето, а обедняват истинския човешки капитал, този на образованието, здравеопазването, социалния статус. Притеснително е, когато човек прочете, че на много места непрекъснато се инвестират средства в оръжия, а не в бъдещето на своите деца“.
Какво още трябва да се случи, та Европа да си върне ролята?
Според Главната прокуратура на Украйна към 22 февруари 2023 г. инвазията е отнела живота на 9655 цивилни, включително 461 деца; ранени 12 829 цивилни, включително 926 деца; това беше повод за над 68 000 смъртни случая, повече от 68 000 военни престъпления, от които 2600 извършени срещу деца. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) изчислява, че 8,1 милиона души ще бъдат разселени в Европа до края на февруари 2023 г. Има цели райони на Украйна, които са унищожени, замърсени или минирани. Тази трагедия трябва да бъде прекратена, първо с примирие и след това със справедлив мир.
Но Франциск не престава да гледа към бъдещето с надежда: «Мечтая за Европа, сърцето на Запада, което използва добре изобретателността си, за да потуши избухването на войната и да запали светлините на надеждата; Европа, която знае как да преоткрие своята младежка душа, мечтаейки за величието на всички и надхвърляйки нуждите на непосредственото; Европа, която включва народи и хора със собствена култура, без да гони идеологически теории и колонизации“. Заслужава си да бъде чут, преди да е станало твърде късно.
