Папа Франциск: младите търсят истинската вяра и срещата с Христос
Ватикан Нюз
Папа Франциск е впечатлен от голямото участие на младите хора в СМД в Лисабон, най-добре организирания, според него, от четирите, в които е участвал. Той потвърди, че е в добро здравословно състояние, че няма проблеми със зрението и отново заявява нулевата си толерантност към „огромната чума“ на насилието над малолетни. Той също така обясни, че ще отиде в Марсилия, защото е загрижен за проблема с мигрантите, особено за тези в бежанските лагери в Северна Африка, които определи като още по-голямо гробище от Средиземно море. Накрая той подчерта, че се е молил в мълчание на Дева Мария във Фатима „без да прави реклама“. И че ако е съкратил някои слова, то е било, защото са били дълги и е искал да привлече вниманието на младите хора, предавайки същността на посланието. Младите хора, които са бъдещето и които не бива да се съдят само по някои поведения, несъответстващи с морала.
Това са основните теми, засегнати от папата на обичайната пресконференция в самолета, който го върна в Рим от Лисабон вечерта на 6 август, неделя. Пресконференцията е малко по-кратка от обикновено, като се има предвид и краткостта на полета (малко над три часа).
На онези, които го попитаха защо не е произнесъл молитвата към Дева Мария по време на посещението си в светилището във Фатима, той отговори: „Молих се на Дева Мария и се молих за мир, но не исках да афиширам. Трябва непрекъснато да повтаряме тази молитва за мир. Тя го поиска по време на Първата световна война. Не съм правил реклама“.
Говори се и за следващото пътуване до Марсилия, на 22 и 23 септември. „Бях в Страсбург, ще отида в Марсилия, но не във Франция. Тревожи ме Средиземноморския проблем. Експлоатацията на мигрантите е престъпна. В лагерите на Северна Африка. Препоръчвам ви да прочетете „Hermanito“ („Малкият брат“), книгата на един мигрант, на когото са били необходими три години, за да дойде от Гвинея в Испания, защото е бил измъчван, експлоатиран и поробван. Може да се прочете за два часа, но си заслужава. Налице е драмата, преди качването на кораба. „Save Humans“ върши работа, за компенсация на мигрантите, оставени да умрат в пустинята между Либия и Тунис. На срещата в Марсилия ще се разговаря сериозно за драмата на мигрантите. Средиземно море е гробище, но най-голямото гробище е Северна Африка".
Що се отнася до съкращенията на словата през тези дни папата отговори: „Когато говоря, освен в академичните проповеди, се опитвам да правя това, търся комуникацията. Дори в академичните проповеди импрозивирам, за да контролирам комуникацията. С младите хора разговорите бяха дълги и аз обобщих съществените точки в посланието, основната идея. Зададох въпроси и ехото ми помогаше. Младите хора не задържат за дълго време вниманието. Една идея, образ и усещане, могат да се слушат най-много за осем минути. В Evangelii Gaudium написах дълга глава за проповедта. Проповедите понякога са мъчение. Църквата трябва да се обърне към аспект на проповедта, кратка, ясна, с ясно и изпълнено с обич послание.
Що се отнася до бича на злоупотребите, папа Бергольо припомни, че се е срещнал с група потърпевши в Лисабон, след доклада, в който се разобличаваха хиляди случая в португалската църква. „Говорихме за тази ужасна чума“, подчерта той. „Посегателството е все едно да съсипеш човек. Разговорът с хора, с които е злоупотребено, е болезнено преживяване. Но за мен е добре, помага ми да се заема с този проблем. Който е много, много сериозно явление. Нулева толерантност. И свещениците, които нямат нищо общо с това, трябва да се занимаят с тази отговорност. Настоявам да бъдем отворени. Сега процесът в португалската църква върви добре и сериозно, каза още папата. Търси се истината. Понякога и цифрите. Наясно съм как вървят нещата“. След това Франциск припомни други видове злоупотреби: в трудовия свят, с експлоатацията на децата, злоупотребата с жените, половите увреждания на момиченцата в много страни. Папата каза, че „трябва да премахнем културата на злоупотребите и да се променим“.
След това му бе зададен въпрос за неговото здраве. „Здравето ми е добро. Махната ми конците, водя нормален живот. Нося една превръзка, трябва да я нося два месеца, докато мускулите се възстановят”. Докато проблеми със зрението няма. В енорията Серафина в петък, в Лисабон, имаше светлина, която го дразнеше, затова той съкрати срещата.
Френски журналист го запита: „Но защо не идвате във Франция? Имате ли нещо против Франция? „Не – отговари той – посещавам малките държави, а големите оставям за по-късно. За края. Нямам нищо против Франция."
От своя страна германска журналистка му припомни, че на няколко пъти по време на това пътуване той е казал: „Църквата е отворена за всички“. Но защо тогава жените и хомосексуалистите нямат достъп до всички тайнства?
„Това са две различни гледни точки. – отговори Франциск - Църквата е отворена за всички, но има законодателство, което регулира живота вътре. Ако човек не може да приеме тайнствата, това не означава, че Църквата е затворена. Всеки среща Бог за своя живот в Църквата. А Църквата е майка и води всеки по неговия път. Всеки. И тогава всички, в молитва, с катехизиса вървят напред. Хомосексуалисти? Господ говори за всички, болни, млади и стари, добри и лоши. Но поместването в Църквата като майка често не се разбира. Мислите за нея като за фирма, в която, за да влезете, трябва да правите нещата по специфичен начин. Различно е служението, което е начинът да водиш стадото напред. Но важното е търпението, да се придружава всеки стъпка по стъпка към неговия собствен път на съзряване. Църквата е майка и приема всички и всеки следва своя път“.
След това се стига до темата за чувствата на папата по време СМД, току-що приключил, четвъртият, „след Рио, по бразилски“, казва той с усмивка, след това в Краков, в Панама“. „Бях впечатлен от броя на младите хора, повече от милион и половина“, потвърди Франциск. Беше и най-добре подготвеният. Младите са си млади. Стараят се да гледат напред. Те са бъдещето. Въпросът е да знаем как да ги придружаваме и те да не се откъсват от корените. Затова настоявам те да разговарят с бабите и дядовците, което е по-важно от разговорите с родителите, защото там са корените.
Според папата, „младите хора са религиозни, те търсят не-гностична, не-легалистична вяра, а истинска среща с Исус. И това не е лесно. Някои казват: „ама младите не водят живот според морала“. Кой от нас не е направил морална грешка в живота си, с някоя заповед? Но Господ е милосърден, той е Отец и отива отвъд всичко”.
И накрая въпрос за трагедията на младежкото самоубийство. „Това е проблем – отговаря понтификът – с важни цифри. Медиите не говорят за това, защото нямат информация. Много млади хора са тревожни и депресирани. В някои страни университетите са много взискателни, млади хора, които не могат да завършат или да си намерят добра работа, се самоубиват, защото изпитват голям срам. Не казвам, че е всекидневие, но е проблем."
